Албанският принц Лека II - твърде възпитан, твърде образован и твърде добър, за да бъде политик

Дванадесет – толкова са монархиите в Европа. Три от тях – Андора, Лихтенщайн и Монако, са княжества, а Люксембург е велико херцогство. Историята Европа може да се разкаже чрез нейните кралски династии – Хабсбургите, Бурбоните, Романовите, Стюарти, династията на Хоенцолерн. Кралските семейства са неизменна част от историята на европейските държави, затова и комунистическите режими още с идването си детронират и гонят монарсите с лека ръка от техните страните. Сърбия, Румъния, България, Албания са само част от държавите, които прогониха кралските си семейства, а по-късно отново ги поканиха да се върнат обратно у дома.

Днес те са без тронове, залостени между миналото и бъдещето. Наследиха корони, които не съществуват. Някои от тях избраха да останат в сянка, а други се върнаха под светлините на прожекторите, за да утолят духовния ни глад за лидери, които да са нещо повече от обикновени бюрократи или законодатели. Трети, като Симеон Сакскобургготски, се пробваха като премиери и политически лидери.

Кои са потомците на детронираните монаси и какво са готови да предложат на страните, от които техните семейства бяха прогонени?

Американското списание The Atlantic се среща с албанския принц Лека Зогу II, за да разкаже как живеят кралските семейства, завърнали се в страните си след изгнание.

Крал Зог, дядото на Лека Зогу II, e единственият мюсюлмански крал в съвременна Европа. Смята се, че Зог I е преживял над петдесет опита за убийство. Той е министър-председател на Албания от 1922 г., три години по-късно става президент на страната, а през 1928 г. Зог се самопровъзгласява за крал на Албания и управлява страната 11 години до нахлуването на Мусолини през 1939 г., когато тя става част от Италианската империя.

Тогава Зог бяга в Гърция, заедно със съпругата си Джералдин и своя син Лека I, който по онова време е едва на два дни.

Впоследствие кралското семейството се мести в Турция, след това живее във Франция, Лондон, Египет, за да се върне накрая обратно във Франция, където през 1961 г. Зог умира. Вдовицата и синът на крал Зог заминават за Испания, по-късно отиват в Родезия (днес Зимбабве), преди да се установят в Южна Африка.

Крал Зог, съпругата му и сина им Лека I в техния дом в Лондон

Комунистическа Албания никога не споменава крал Зог I с монархическата му титла - за властта по онова време той е "Зог тиранинът".

Ирония е, че точно комунистическият режим нарича Зог тиранин. Енвер Ходжа — или „чичо Енвер“, както го наричат децата , управлява Албания над 40 години през нейния комунистически режим и екзекутира най-малко 6000 политически опоненти, интелектуалци и религиозни водачи. Той убива собствения си зет и всички вътрешни министри, с изключение на един.

Ходжа прекъсва връзките на Албания със Съветския съюз след смъртта на Сталин, защото смята Никита Хрушчов за прекалено мекушав. До 1978 г. неговите единствени по-големи съюзници са китайските комунисти, след това той прекратява и връзката си с тях.

През 1967 г. Албания – страна на религиозно разнообразие от векове, става атеистична държава - а с отхвърлянето не религията, правителството на Ходжа премахва и идеята за други източници на власт, извън комунистическата.

С това Албания окончателно се отрича от своя монарх. Внукът на крал Зог – принц Лека се ражда през 1982 г., когато комунистическия диктатор Енвер Ходжа все още е на власт. Шансовете на кралското семейството да се завърне в Албания изглеждат далечни: ако го направят, вероятно ще бъдат екзекутирани от комунистическата власт. Дори притежаването на снимка или портрет на крал Зог в онези години води до сигурна присъда.

Комунистическият диктатор Ходжа умира през 1985 г., оставяйки след себе си третата най-бедна страна в света. Шест години по-късно в Албания се провеждат първите многопартийни избори. Преходът от комунизъм към капитализъм в страната е тежък, тъй като приблизително две трети от населението използва новата икономическа свобода, за да инвестира във финансови пирамиди, обещаващи бързи печалби. Неизбежният им крах предизвика паника, бунтове и масова емиграция.

През 1997 година синът на крал Зог, Лека Зогу I, се завръща в Албания и организира референдум за възобновяването на монархията. Обикаля страната, за да представи своите идеи, но кампанията му не сработва. Според официалните резултати от референдума, две трети от населението подкрепя страната да бъде република, въпреки че самият Лека I твърди до смъртта си, че вотът срещу него е бил нагласен.

Повторното преброяване на гласовете води до протести и насилие, което го принуждава отново избяга от страната. Той е задочно осъден за организиране на въоръжено въстание. Пет години по-късно, през 2002 г., Лека I е амнистиран и поканен отново у дома. Заедно с него в Албания се завръща и 20-годишният му син Лека II.

Днес принц Лека II е на 36 години и живее не толкова царски в Албания - кралският дворец е конфискуван от комунистите през 1946 г., а кралското семейство не получава никакво финансиране от държавата. Когато баща му умира преди десетилетие, Лека II наследява корона, която не съществува, днес принцът няма и конституционно призната роля.

След завръщането си Лека II посещава кралската военна академия в Сандхърст, английски еквивалент на Уест Пойнт. Учи международни отношения в Косово и италиански в Перуджа. Работи за албанското правителство и в продължение на три години е съветник във външното министерство, още три години е съветник в министерството на вътрешните работи и една година в кабинета на президента.

Лека II се занимава и с благотворителна дейност и оглавява фондация, кръстена на баба му - кралица Джералдин. През 2019 г. той придружава албанския президент на посещение в Монако. Споделя, че също така получава молби за помощ в справянето с бюрокрация и правни системи на Албания.

Албанският принц е активен във Facebook и Instagram, а също и в Twitter. Съпругата му Елия е особено популярна в Instagram – преди да се омъжи за принца, тя е член на албанския вариант на групата Spice Girls.

В социалните мрежи кралското семейство се опитва внимателно и тихо да прокара някои политически идеи. Овластяването на жените, например, е една от темите, която дразни албанското общество. Лека II обаче публикува снимки, на които бута своята дъщеря в бебешката ѝ количка – и получава пренебрежителни коментари, тъй като много от албанците смятат, че отглеждането на деца е работа на жените и следователно унизително за баща, дори и той да е принц. В този контекст подкрепата му за женски благотворителни организации и публикациите му в Instagram са тихи политически изявления.

Това е едно от нещата, по които Лека се отличава от своя баща — „войникът“, както той самият го нарича: „Той беше от друга епоха“, казва принцът пред The Atlantic. Много от албанците, с които се среща екипът на списанието споделят, че принцът е „твърде възпитан, твърде добре образован и твърде добър“, за да бъде политик.

Въпреки че албанският принц не играе роля в управлението на държавата, присъствието на Лека Зогу II в Тирана е сигнал за нормализация и утихване на страстите. През 2018 г. на въпрос дали е готов да стане крал на Косово и Албания, Зогу II отговаря, че кралското семейство винаги ще уважава волята на народа. „Да си принц или крал е хубаво. Службата в името на страната ми за мен не е задължение, а най-голяма чест“, уверява Зогу II.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Живот

Завръща ли се Слави Трифонов в bTV?

Риалити формат на "Шоуто на Слави" тръгва в bTV след 15 г. пауза

09:24 - 28.03.2024
Политика

Сърбия издирва дете, президентът обаче задейства свой AMBER alert

Aлександър Вучич обяви "тежки дни" за страната, докато цяла Сърбия търси двегодишно дете

08:04 - 28.03.2024