Foreign Affairs: Путин няма да използва ядрено оръжие. Дори Сталин и Мао Дзъдун не го направиха Снимка: © Getty Images

"Защо войната в Украйна няма стане ядрена" и е малко вероятно Владимир Путин да посегне към "червеното копче", както това не са направили и Йосиф Сталин, и Мао Дзъдун в миналото. За какво всъщност служи ядреното оръжие и на кого, какъв е възможният изход от конфликта сега и какви са поуките за бъдещето.

Статия в реномираното американско издание "Foreign Affairs" отговаря на тези въпроси на фона на подновената заплаха от Москва за реален риск от Трета световна война. За ядрена ескалация днес заговори отново руският външен министър Сергей Лавров в интервю за държавния "Первый канал". Той даде пример с Кубинската криза от 1962 г., твърдейки, че тогава е имало канал за комуникация между Вашингтон и Москва, какъвто сега няма. Лавров обвини НАТО, че участва във войната като въоръжава Украйна и потвърди, че тези доставки са "легитимна цел" на Русия в т.нар. "специална операция". Украинският външен министър Дмитро Кулеба на свой ред видя в "предупрежденията" на Лавров доказателство, че Москва започва да губи.

Кремъл заговори за риск от Трета световна война

Това не е нова ера, а нов етап от старата

Първите анализи за войната в Украйна акцентираха върху няколко уникални и специфични фактора - заплетената история на региона, сложната психология на руския президент Владимир Путин и харизматичното лидерство на украинския президент Володимир Зеленски. Конфликтът изглеждаше като нещо шокиращо ново и плашещо непредсказуемо, като края на една епоха и началото на нова - с все още неясни контури.

С напредването на сраженията обаче ходът на войната все повече прилича на много други конфликти от последните седем десетилетия. Това води до предположението, че общите структурни характеристики на ситуацията влияят на воюващите страни и ги насочват към решения в рамките на добре познати коловози. Накратко, в Украйна се развива моделът на ограничената война в ядрената епоха. Повтаря се сценарият, написан още в Корея през 50-те години и копиран многократно след това. Това не е нова ера, а само нов етап от старата. И дори тази нова фаза се развива по стари правила - а това ще има последици за остатъка от войната и след това, пише авторът на Foreign Affairs Гидиън Роуз* в увода към статията си, преди да даде исторически аргументи защо конфликтът според него няма да се превърне в ядрен и да направи прогноза за края и последствията от войнатабъдещето.

Като първия път

В края на 40-те години на миналия век американските политици се сблъскват с безпрецедентен проблем: какво да направят с оръжията, които могат да унищожат света? Държавите винаги са уреждали най-големите си различия чрез война. Но с течение на времето войните стават по-разрушителни, като кулминация е Втората световна война - завършила с хвърлянето на атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, унищожили цели градове с един взрив. Тогава никой не знае какво ще последва. Прекъсването на цикъла на войната изглежда невъзможно. Продължаването му - немислимо. Напрежението се засилва още повече, когато Съветският съюз се сдобива с атомна бомба през 1949 г. А след това, през юни 1950 г., севернокорейските сили нахлуват в Южна Корея. Вашингтон и неговите съюзници тогава бързо застават на страната на Сеул, изправяйки се срещу Москва, която заедно с Пекин подкрепя Пхенян.

В продължение на три години, докато бушуват жестоки боеве на Корейския полуостров, двете страни постепенно и мълчаливо се споразумяват за правилата в новата епоха. Нито една от ядрените сили не желае нова тотална война, затова Вашингтон и Москва поставят строги ограничения на средствата, целите и обхвата на конфликта. Решават да не използват ядрени оръжия. Запазват бойните действия в рамките на Корейския полуостров, не посягат взаимно върху териториите си или управляващите режими. Но оставят войната да продължи по конвенционален начин, толкова жестоко, колкото искат враждуващите страни.

Неписаните правила, поставени тогава, не са прочетени от книга, до тях не се стига чрез преговори. Не се раждат в името на вяра, надежда или милосърдие. Основават се на практичността. Ядрените оръжия, въпреки цялата им мощ — или поради цялата им мощ — тогава се оказват изненадващо безсилни. Използването им би довело до много разходи и да донесе малко ползи. Би създало повече проблеми, отколкото би решило. И така нито една суперсила не избира да ги използва.

Десетилетие по-късно Карибската криза от 1962 г. затвърждава като тема табу употребата на ядрени оръжия и прави ядрените сили още по-малко склонни на риск. Следва войната във Виетнам - по същия модел като в Корея - нито една от ядрените страни, сред които вече е и Китай, не използва унищожителното си оръжие. Никой не атакува територията или режима на друга ядрена сила. Същите правила важат след това и при войните в Персийския залив, в Ирак, в Афганистан. Важат и сега в Украйна.

Русия избра гореща война и ще получи студена война в резултат от студена сделка

План А на Русия беше бързо да завладее Украйна, да инсталира проруско правителство и да постави света пред свършен факт. Този план бе провален от решителна украинска съпротива. Москва приложи план Б - да разрушава украински градове, за да сломи силите и желанието за съпротива у защитаващата се страна. Когато и това не проработи, Кремъл мина към план С - отказа се да завзема цяла Украйна и се фокусира върху опитите да превземе и задържи териториите на изток и юг. Предстоящите битки в Донбас ще бъдат решаващи за бъдещия изход от тази война.

Войната в Украйна ще завърши или с преговори и споразумение за териториално статукво, или ще се превърне в замразен конфликт по протежение на заварената линия на съприкосновение на армиите на изток. Това означава, че краят ще прилича на този на войните в Корея и Персийския залив или на ситуацията в Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Така или иначе, както и в Корея, шокът от първоначалната агресия мобилизира широка балансираща коалиция, която ще се запази дори когато бойните действия спрат. Русия избра гореща война и ще получи студена война в резултат на сделката.

Каквото и да предполагат някои тълкувания на руската военна доктрина, Москва няма да използва ядрени оръжия по време на конфликта. От 1945 г. насам всеки лидер на ядрена сила - от политици като американските президенти Хари Труман и Линдън Джонсън, до социопати, извършили масови убийства като Йосиф Сталин и Мао Дзъдун, отхвърлят използването на ядрени бомби с едни и същи мотиви. Путин няма да направи изключение - воден не от топло сърце, а от хладна глава. Той знае, че използването на ядрено оръжие ще доведе до незабавен отговор и всеобщо заклеймяване, но няма да донесе кой знае какви стратегически предимства. Да не говорим за факта, че радиоактивните остатъци могат лесно да се върнат обратно към самата Русия.

Поради сходни причини НАТО няма да атакува Русия или да се опита да обезглави режима в Кремъл. Няма да има войски на НАТО в Украйна, зона, забранена за полети и горещо преследване на руските сили, ако те се изтеглят обратно на своя територия. Всички тези действия крият големи рискове от ескалация, която НАТО иска да избегне толкова, колкото и Москва. Но Алиансът ще се почувства длъжен да откаже на Москва значителна победа не само заради Украйна, но и за да избегне опасен прецедент - да се създаде впечатление, че наличието на ядрено оръжие е полезно за защита на "печалби", неправомерно придобити чрез конвенционална агресия.

В рамките на тези граници обаче войната ще се води докрай, докато везните не се наклонят решително в едната посока или не се стигне до патова ситуация. Воюващите ще се борят, докато изчерпят силите си или докато бойните линии не се върнат към нещо близо до началната точка. Целта на администрацията на Джо Байдън трябва да бъде ускоряване на процесите – като продължи да предоставя на Украйна всякаква конвенционална военна помощ, избягва обидите по адрес на руския лидер и е в готовност да преговаря сериозно, когато има условия за това.

"Ядрени таралежи" и "конвенционални лисици"

През 50-те и 60-те години на миналия век стратези разработват сложни системи, за да предскажат как ще се държат ядрените сили при различни условия, припомня статията на Foreign Affairs.

Живият опит от ядрената ера обаче показва, че реалните политически лидери в реални войни подхождат по-просто, разглеждат ядрените оръжия като "военни таралежи", подходящи само за едно голямо нещо: възпиране срещу истински екзистенциални заплахи. От 1945 г. насам лидерите по време на война не смятат ядрените оръжия за използваеми, не ги разполагат взаимозаменяемо с конвенционалните оръжия и поддържат ясни прегради пред ескалация. И тези нагласи са се запазили независимо от броя, сложността и структурата на ядрения арсенал.

Единственото нещо, за което ядрените оръжия се оказват полезни, е възпирането на големи атаки срещу тези, които ги притежават. В това отношение руската инвазия в Украйна, подобно на кампанията на НАТО в Либия през 2011 г., само ще потвърди тяхната стойност – не защото руснаците ще ги използват, а защото Украйна ги няма. Войната ще предостави още един пример за опасностите, които очакват държавите, които притежават такива оръжия, но решат да се откажат от тях. Ще стане още по-малко вероятно Иран и Северна Корея да се съгласят да се откажат от собствените си ядрени програми. Следователно в бъдещите преговори за контрол на въоръженията Вашингтон трябва да оттегли амбициите си и да се концентрира, поне засега, върху опитите да замрази тези програми – цел, която, за разлика от връщането назад, всъщност може да е постижима.

Междувременно конвенционалните сили са очевидно "военни лисици" - използваеми по много начини, за много цели. Смелостта на Украйна в конвенционалните битки, заедно с икономическата и военната помощ, която получава, е това, което осуетява плановете на Москва и същите тези фактори ще определят каква част от териториите си на изток и на юг Киев в крайна сметка ще запази. Тъй като бъдещите конфликти вероятно ще следват познати модели, политиката на отбрана на САЩ трябва да се съсредоточи интензивно върху това как да се водят — и да помагат на другите да водят — строго конвенционалните войни, особено продължителни отбранителни такива. Един конкретен урок се откроява: сигурността на Тайван ще се основава по-малко на развитие в ядрената сфера, отколкото на способността на острова да предотврати амфибийно нахлуване от континентален Китай и да издържи на офанзива дълго време.

Проблемът на "мирната промяна"

Ограничените конвенционални войни като тази в Украйна все още са възможни в ядрената ера. Войни, в които участват всички велики сили, са изключително малко вероятни. Това е голямо постижение в човешката история, тъй като подобни войни са причинявали ужасно много смърт и разрушения. Но то е и проблематично, защото същите тези войни са изпълнявали и практическа функция. Те бяха механизмът, чрез който международната система се балансираше. Както отбелязва политологът Робърт Гилпин:

"Завършването на една хегемонна война е началото на друг цикъл на растеж, разширяване и евентуален упадък. Законът за неравномерния растеж продължава да преразпределя властта, като по този начин подкопава статуквото, установено от последната хегемонна борба. Дисбалансът заменя равновесието и светът се насочва към нов кръг от хегемонни конфликти. Винаги е било така и винаги ще бъде така, докато хората или не се самоунищожат, или не се научат да разработват ефективен механизъм за мирна промяна".

Досега страхът от самоунищожение е накарал великите сили да избегнат Трета световна война и да се радват на дълъг мир. Но историята не е спряла нито през 1945 г., нито през 1989 г. Установените договорености за международен ред все повече не отразяват глобалното разпределение на материалната сила. Новата студена война между Русия и Запада, например, ще се различава от старата - отчасти поради факта, че основни глобални играчи като Китай, Индия и голяма част от Близкия изток избират да не участват.

Многополярността вече не е теория, а факт. И новите сили все повече ще изискват да участват в определянето на глобалните правила, вместо само да ги следват.

В "лошото старо време" подобни размествания на силите щяха да доведат по един или друг начин до ужасна световна война. Благодарение на ядрената революция такива войни вече не са на масата. Но текат глобални размествания - делът на Китай в световната икономика се е увеличил петкратно през последните десетилетия - и ще трябва да се намерят нови форми за баланс. Изобщо не е ясно какво би означавало това на практика. Но все по-кухото статукво не може да продължи вечно. А при липса на възможност за мирна промяна дори рискът от Армагедон може да се окаже недостатъчен за запазването му.

* Авторът на анализа Гидиън Роуз е член на Съвета по международни отношения на САЩ и редактор във "Foreign Affairs" в периода 2000-2021. Роуз е aсоцииран директор по въпросите на Близкия изток и Южна Азия в Съвета за национална сигурност от 1994 до 1995 г. в администрацията на президента Бил Клинтън, преподавател е по американска външна политика в Принстън и Колумбия и е автор на книгата „Как свършват войните“. Преводът е с незначителни съкращения.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Бизнес

ФАРА 2024 ще се проведе в Бургас

Заявки за тазгодишното издание на Фестивала ще се приемат до 18 април

21:24 - 28.03.2024
Важно днес

Радан Кънев: Партия ГЕРБ пожела да има избори и си ги получи

Евродепутатът не смята, че промените в конституцията, могат да доведат до криза

18:31 - 28.03.2024
Важно днес

Сарафов, Гешев и Цацаров са извикани на изслушване в комисията за Нотариуса

Последните трима главни прокурори ще бъдат изслушани във връзка с мрежата около Нотариуса

18:24 - 28.03.2024
Технологии

Сам Банкман-Фрийд беше осъден на 25 години затвор за финансови измами

Фрийд каза пред съда, че съжалява.

17:55 - 28.03.2024
Живот

Бонуси от $75 хил. за всяко родено дете. Как Южна Корея се бори с демографската криза

Компании обещават хиляди долари бонуси за тези свои служители, които решат да станат родители

17:22 - 28.03.2024
Важно днес

Хванаха дипломатическа кола с мигранти на "Капитан Андреево"

По информация на телевизията зад волана на автомобила е бил виетнамски гражданин с дипломатически имунитет.

17:06 - 28.03.2024