Френското сатирично списание „Шарли Ебдо“ публикува творби на украински карикатуристи

„Отговорете на ракетите със смях“ – това е надсловът на новия брой на френското сатирично списание „Шарли Ебдо“, а в него са поместени творби на украински карикатуристи, които „продължават да си вършат работата“ - въпреки войната.

Руска мечка, която потапя лапата си в кошер, преди да бъде "оглозгана" до кокал от пчели, Путин, облечен в червена пачка за балет, със сърп и чук в ръка – това са само част от хумористични изображения, публикувани в последния брой на френското списание. Сатиричните изображения са на украинските художници Юрий Журавел, Олег Гутсол и Олексий Кустовски и други, а приходите от продажбата на изданието ще бъдат дарени на въоръжените сили на Украйна и за териториалната отбрана на Одеса.

Украинските карикатури са „очевидно безмилостни към руснаците, показвайки хумор, който не желае да отстъпи пред произвола и терора“, обяснява редакционният екип на „Шарли Ебдо“. Повечето от творбите са взети от изложба, организирана в Одеса от местната асоциация на карикатуристите, която носи името "Руски боен кораб, иди на***" – репликата, която бе отправена към руснаците от украински войник, докато защитава Змийския остров.

Affaire Abad : le rêve brisé

Retrouvez :

👉 4 pages de reportage en Ukraine, illustrées par des caricaturistes ukrainiens
👉 Ces lobbyistes qui adorent la guerre en Ukraine
👉 Tuerie de Buffalo : un manifeste de la pureté blanche

En vente mercredi ! pic.twitter.com/MkW9j2YOR7

— Charlie Hebdo (@Charlie_Hebdo_) May 24, 2022

„За нас беше въпрос да покажем, че хуморът е оръжие. Но това е и хуманитарен акт, защото карикатуристите се отказват от правата си, а парите от продажбата на оригиналите се изпращат на украинската армия и териториалните сили, тоест на доброволците, които защитават Одеса“, казва Виктор Джевага - президент на Асоциацията на карикатуристите в Одеса, които организират изложбата.

Експозицията в Одеса включва произведения на около четиридесет карикатуристи от 12 държави. Повечето от рисунките са на украинци, а в изложбата се включват и руски творци.

„Там (в Русия) има артисти, които мислят и които не се страхуват, затова ги насърчаваме. Повечето използваха псевдоним, за да избегнат рисковете, но някои избраха да запазят истинското си име. Извън тази изложба не съм виждал други пространства, където руснаци (задължително дисиденти, разбира се) и украинци все още могат да съжителстват заедно“, казва Джевага.

Изложбата в Одеса се организира сътрудничество с местния Ротари клуб.

„Вижте името на изложбата: „Руски боен кораб, иди на***“. Ротари клуб никога не би участвал в събитие, наречено така, преди 24 февруари, защото би било твърде вулгарно, но сега е приемливо. Войната отмести границите“, споделя още Джевага.

Фразата се превърна в култ и в емблема на съпротивата на Украйна. Тя може да бъде видяна върху общински знаци, на тениски, а дори и на пощенска марка. А може да вдъхнови и вариации, както припомня един жител на Киев с усмивка:

"На опашката, на входа на магазин в началото на войната, видях възрастна дама да отговаря на някого, който иска да я изпревари: "Отиди да последваш руския кораб", разкава украинецът.

Има ли място за хумор по време на война? Това разказва пък статията на „Шарли Ебдо“, озаглавена "Украйна: хуморът като оръжие за масова устойчивост", написана от журналиста Антонио Фишетислед посещението му в нападнатата страна.

„Гледайки ужасните изображения, които се въртят по телевизията, изглежда сякаш в Украйна има място само за война. Но не, животът продължава. Разходете се в неделния следобед в Киев и ще видите хора да пеят (е, да - много патриотични песни) и дори да танцуват по площадите. Войната изглежда е в съзнанието на всички, но в града това си личи само по чувалите с пясък, натрупани пред сградите, по блокираните от войници улици, по повитите статуи по площадите... И преди всичко - по сирените , които предупреждават за възможно падане на ракета и инструктират гражданите да се скрият в метрото или в най-близкото убежище. Вярно е, че може да падне навсякъде, което все още се случва всеки ден в страната – и вие просто не трябва да сте там. Днес украинците са свикнали с това“, разказва Фишети.

Да свикнеш с войната се нарича „устойчивост“, а устойчивостта е от особено значение, пише журналистът. Съществено важно е сред всичко трагично да можеш да откриеш и хумора, казва още французинът, а украинците успяват да го правят:

"В ранните дни на войната имаше нещо, което ни уплаши, но и ни накара да се смеем в същото време: да видим как Министерството на вътрешните работи дава рецептата за приготвяне на коктейли „Молотов“, а публичният орган, който се занимава с пътна инфраструктура, да моли да бъдат скрити пътните знаци, за да се усложни напредъкът на руснаците – това беше толкова парадоксално“, разказва жител на Киев пред журналиста на „Шарли Ебдо“.

Хуморът приема художествени форми, а по улиците в Киев може да бъде видяна ефимерна статуя на Путин, който се самоубива, пъхайки пистолет в устата си. Може да бъде видян дори "странен музей на открито", който показва унищожените руски машини - изгорял резервоар, част от крило на самолет. „Хората идват тук на семейни разходки, правят си селфита“, разказва Фишети.

Сергей е собственик на малък бар, разположен срещу новия "музей" с руски военни отломки. Той се присъединява към доброволците, които се включват в защитата на страната, но напливът от посетители, привлечени от тези останки, го кара да отвори бара си по-рано от планираното. Изложбата „запалва в очите на украинеца блясък“, разказва журналистът на "Шарли Ебдо"

„Хората, които идват тук, виждат останките като трофеи. Те си казват, че вече има един самолет или един танк по-малко срещу нас“, казва Сергей.

Стендъп комедийни шоута се организират всяка вечер в Киев, пише Фишети. Там може да чуете шеги от типа на тази, че руските майки приемат много цинк – играейки си с двете препратки, които прави думата - към антиоксиданти и към материала, от който се произвеждат ковчезите. Но хуморът си има граници - „Ние не се шегуваме с украинските мъртви“, казват двама от актьорите, участващи в шоуто.

„Въпреки че в украинското общество винаги е имало черен хумор, преди той е бил мил и доброжелателен. Но сега хуморът се превръща в друго оръжие“, казва Ростислав Семкив, професор по литература в Националния университет „Киево-Могилянска академия“ в Киев и специалист по ирония и сатира в украинската култура.

„Смехът изисква моментна анестезия на сърцето. Когато не съчувстваме, смехът ни става подъл. Днес украинците не могат да симпатизират на онези, които убиват цивилно население. И основната промяна е, че преминахме от доброжелателния хумор към злобната сатира“, казва философът Анри Бергсон.

По време на престоя си в Украйна журналистът на „Шарли Ебдо“ посещава и Одеса.

„Там откривам доста богат културен живот, предвид контекста на войната. Зад вход на сградата, защитен от чували с пясък и въоръжени мъже, има концерт на класическа музика. Няма публика, от съображения за сигурност, но концертът се излъчва на живо в интернет. Организира се от доброволците на "творческата сила", които ми казват, че "някои жители, които са загубили близки, са били против тези концерти в началото на войната, но сега всички казват, че това е добре за морала", пише журналистът.