Греъм Алисън: Трябва да дадем на Путин причина да спре войната

Греъм Алисън е политолог, почетен преподавател в Харвардския университет и съветник на няколко държавни секретари по отбраната. Той е известен с приноса си в края на 60-те и началото на 70-те години в бюрократичния анализ на вземане на решение, особено по време на криза. От 70-те години Алисън е и водещ анализатор на САЩ по национална сигурност и отбранителна политика, със специален интерес към ядрени оръжия и тероризъм.

В интервю за немското издание "Шпигел" проф. Алисън анализира руската инвазия в Украйна и докъде могат да стигнат действията на Владимир Путин, който "не познава никакви задръжки".

Шпигел: Професор Алисън, преди пет години написахте: „Колкото и да е зла, демонична, опасна, колкото и да заслужава да бъде удушена, Съединените щати трябва да се опитат да намерят начин да живеят с нея.“ Как може светът да живее с Русия след нахлуването на Путин в Украйна?

Проф. Алисън: Не мисля, че много хора се съмняват в това, че Путин е демон. Поведението му е възмутително. В същото време той е лидер на ядрена суперсила с арсенал, способен да унищожи всички в САЩ и Европа. Когато две държави имат такъв арсенал, едната може да атакува и да се опита да обезоръжи другата, но другата все още е в състояние да унищожи своя съперник.

Шпигел: Това е урокът от Студената война.

Проф. Алисън: Който пак забравихме. Това е урокът на лудостта, уместно обобщен по онова време с трите букви MAD (Mutual assured destruction): „взаимно гарантирано унищожение“. Или, ако използвам гротескна аналогия, която за съжаление не е толкова гротескна, колкото реалността: Ние сме като сиамски близнаци, нито един от които не може да удуши другия, без да се самоубие.

Шпигел: Какво означава това, когато си имаме работа с Путин?

Проф. Алисън: Че трябва да намерим начин да оцелеем заедно. Преодоляхме това предизвикателство по време на Студената война и това може да бъде неудобно, дори непоносимо: или мълния трябва да удари Путин с Божията помощ — с което съм много съгласен — или войната трябва да приключи с този демон. В известен смисъл това напомня на Рузвелт и Чърчил, седнали на една маса със Сталин, който е убил милиони хора, или на срещата на Никсън с Мао Дзедун, който може да е убил дори повече. За съжаление, работата с ужасни лидери, дори масови убийци, е част от историята на международните отношения.

Шпигел: Смятате ли, че Путин е рационален актьор?

Проф. Алисън: Путин е рационален в следния смисъл – той е целеустремен човек, който предполага, че се стреми към постижима цел. Той грубо сгреши, като не повярва, че Украйна е страната, която се оказва, че е. Путин смяташе, че може да я асимилира, като изпрати специални части в Киев и убие президента Зеленски. И той не е сам в това, голяма част от руския елит също не смята Украйна за отделна държава. Хората се придържат към мистична идея от руската история, в която не фигурира независима Украйна. Не мисля, че фаталната грешка на Путин е доказателство за липса на рационалност – нито атаката на Джордж У. Буш срещу Ирак беше ирационална - той бе глупав и това беше голяма стратегическа грешка. Но това е различно.

Шпигел: Във вашата книга „Същност на решението“, обяснение на кубинската ракетна криза от 1962 г., вие твърдите, че вземащите политически решения не само следват рационални съображения, но са водени от вътрешна война, от своята бюрокрация, от групово мислене, особено при кризи. Какви фактори движат участниците в украинската криза?

Проф. Алисън: Все още не знаем достатъчно какво е намислил Путин и на какви възможности разчита. Преди всичко той бе много горд, че е възстановил руските въоръжени сили. Путин инвестира много пари в тях и войските му имаха вид на победители. Но това беше отдавна - в Чечня и на места като Крим, където почти не им се налагаше да стрелят. Руското министерство на отбраната може да си е представяло инвазията в Украйна като детска игра, така както някои от администрацията на Буш гледаха на кампанията в Ирак, но руските разузнавателни служби изглежда също сгрешиха.

Шпигел: Имате ли някакви индикации, че конфликтите в руското ръководство са предшествали инвазията?

Проф. Алисън: Не знам. Путин елиминира всеки, който би могъл дори да представлява заплаха. Той манипулира обкръжението си, за да гарантира, че всички са лоялни. Той има преторианска гвардия, независима от службите за сигурност – което говори за крайното му подозрение. Той управлява клептокрация, където някои станаха малко по-независими в стремежа си към богатство, прекарвайки половината от времето си в чужбина. Сигурен съм, че това го изнервя. Но като цяло властта му изглежда е консолидирана и му е достатъчна, за да си запази правото да решава „за“ или „против“ нашествието - до последния момент.

Шпигел: В първите дни на кубинската ракетна криза американските генерали посъветваха президента Джон Ф. Кенеди да извърши „масиран, необявен въздушен удар“ по Куба. Какви сценарии смятате, че американското ръководство разиграва в момента?

Проф. Алисън: Има един въпрос, за който лидерите на Пентагона и Белия дом мислят най-много: Може ли Путин да загуби тази война и ако поражението е недвусмислено, може ли да оцелее? Не знам какъв е отговорът им. Моят е: Не. Мисля, че той е прав да вярва, че в случай на поражение, той ще загуби властта си и вероятно живота си - подобно на цар Николай II през 1918 г. Путин ще влезе в руската история като човека, който загуби Украйна и вероятно, който дори възроди Запада. Това не е добра перспектива за него – и в същото време аналитичният момент на този въпрос е: ако той е принуден да избира между това поражение и ескалация до насилие и масово унищожение, тогава, по моя преценка, като рационален актьор той би избрал последното.

Шпигел: Каква ще го направи?

Проф. Алисън: Путин не се притеснява да убива хора, дори когато става въпрос са много хора. Това го видяхме в Грозни и го виждаме днес в Мариупол. Ако го поставим пред ясната алтернатива да загуби всичко или да поеме риск, трябва да внимаваме с опасността за използването на тактическо ядрено оръжие. Това е кошмарният сценарий: използване на сравнително малка атомна бомба от 15 или 20 килотона, което е приблизително същото като бомбата в Хирошима. Такъв удар може да убие от 20 000 до 50 000 души с едно действие, в зависимост от големината на града, който удря. Това би нарушило ядреното табу, което съществува повече от 70 години - и ще се окажем в нова реалност.

Шпигел: Как биха реагирали САЩ и НАТО на подобен акт?

Проф. Алисън: Не мисля, че ние самите използваме тактически ядреното оръжие. Но нямаме възможност да избегнем да направим нещо драматично. Например, ако атакуваме местата, където се изстрелват руските ракети „Искандер“, американците ще убият руснаци. Това би бил сценарий, толкова извънземен, че повечето хора просто не могат да си го представят. Ето защо смятам, че е толкова важно да намерим начин да спрем да убиваме възможно най-бързо. Защото този сценарий ни кара да се чудим дали трябва да дадем на Путин избора да загуби всичко или да спечели нещо.

Шпигел: Какво цели Путин?

Проф. Алисън: Нещо, от което може да създаде история за себе си и за руснаците. Например да може да каже: затвърдих контрола ни над Донбас. Сега имаме сухопътен мост към Крим. Украйна няма да бъде член на НАТО в продължение на 15 години, за което президентът Зеленски вече говори. Разбира се, ние ще знаем, че Путин търпи стратегическо поражение - и трябва да гарантираме, че е така. Но е важно да му дадем онова, което той смята за добра причина, за да спре войната.

Шпигел: Примирие, победа, продължително отслабване на руските въоръжени сили, дори намек за смяна на режима - Вашингтон изпрати противоречиви сигнали за резултата, който САЩ търсят във войната в Украйна.

Проф. Алисън: Администрацията на Байдън не е добра в обясняването на политиките си, но те имат доста последователен възглед. Моето тълкуване е, че имаме четири взаимосвързани военни цели. Първа цел: Украйна остава свободна и независима държава. Не казвам изрично каква част от територията й първоначално ще остане окупирана от Русия, но въпросът е, че тя трябва да процъфтява и в крайна сметка да си върне територията. Втора цел: без Трета световна война. Това означава, че нито един войник на САЩ или НАТО няма да убие руснак и обратното. Цел трета: решително стратегическо поражение на Русия и Путин. Защото в края на тази война Русия и светът трябва да осъзнаят, че цената на тази инвазия далеч надвишава ползите от нея и че Путин е с критично отслабени сили. И цел четвърта: укрепване на глобалния ред за сигурност. Това може да звучи малко наивно, но в крайна сметка международната общност ще покаже, че има престъпления по международното право, които няма да бъдат толерирани. И тези престъпления включват нападение на съседна държава толкова брутално, за да се прокарат съществуващите граници. Може би все още трябва да живеем с Путин и неговите хора, точно както ни се наложи да живеем със Сталин и Мао. Но те вече няма да пазаруват в Париж, да живеят в Лондон или да плават в Ница със своята яхта.

Шпигел: А какво ще кажете за Украйна?

Проф. Алисън: Украинците показаха такава решимост и смелост, че имат право на морални претенции към Америка и Европа, каквито никога преди не са имали. Ще ги подкрепим максимално и ще се погрижим държавата им да просперира. Ако успеем да сложим край на този конфликт, без действията на Путин да ескалират, това може да бъде голям успех.

Шпигел: Канцлерът Олаф Шолц оправда колебанието си да изпрати тежки оръжия в Украйна, като каза, че иска да предотврати трета световна война. Какво мислите за този аргумент?

Проф. Алисън: Абсолютно правилно е на всяка стъпка нагоре по стълбата на ескалация да се запитате каква реакция може да предизвика вашата стъпка. Това направи не само Германия, но и САЩ и други съюзници. Всички те се движат нагоре, но много внимателно и пресметливо. Никога не можете да знаете със сигурност коя стъпка какво ще предизвика. Доставянето на оръжие, което би позволило на Украйна да започне атаки на руска територия, например, би увеличило значително риска от ескалация на конфликта. Ето защо е много разумно да се запитвате внимателно и да навлизате в подробности, когато предприемате подобни стъпки.

Шпигел: Според някои ядрените заплахи на Путин са тактически опити за сплашване, а Западът не трябва да се поддава на този блъф.

Проф. Алисън:Това е добър риторичен аргумент, който понякога чувате в американския дебат. Но голяма част от това идва от хора, които всъщност не знаят за какъв риск става въпрос тук. Не е разумно да се рискува.

Шпигел: От американска гледна точка Путин е почти напълно изолиран. В Пекин обаче Москва има де факто съюзник. Как войната в Украйна ще промени отношенията между САЩ и Китай?

Проф. Алисън: Нека си представим китайския лидер Си Дзинпин преди да се срещне с Владимир Путин в началото на февруари...

Шпигел: ...и да го увери в своето "безгранично приятелство"...

Проф. Алисън: Значи Си е направил два списъка: един, изброяващ всички предимства, и друг, изброяващ недостатъците, които руската инвазия би донесла на Китай. Най-голямата полза от гледната точка на Китай би била, че атаката на Русия срещу Украйна и нейната заплаха за Европа ще привлече цялото внимание на Америка. Това отвлича вниманието ни от Китай и тайванския конфликт. И точно това иска Китай.