„Вземане на информирано решение“ и „достигане до общ език, зад който всички да се обединят“ - това ще цели посещението на премиера Кирил Петков в Киев, заяви министър-председателят в ефира на "Нова телевизия". Премиерът ще посети украинската столица през следващата седмица, като е поканил и представители на четирите партии в коалицията да го придружат.
Българското правителството осъжда агресията и подкрепя присъединяването на Украйна към Европейския съюз, каза Петков пред Нова телевизия. Що се отнася до предоставянето на военна помощ обаче, разногласията в коалицията продължават, тъй като военна подкрепа за Украйна „преминава червената линия“ на БСП, заяви премиерът и призова „коалиционните партньори да спрат да мислят партийно“, защото „по време на война трябва да се мисли държавнически“.
Кирил Петков заминава за Киев следващата седмица, кани и лидерите от коалицията
По време на тридневната визита на външния министър на Украйна Дмитро Кулеба постави изключително остро въпроса за българската военна подкрепа за страната му. Междувременно парламентът на заседание на Комисията по външна политика реши, че може да разреши "техническа помощ за защитни цели", но не и "военна" помощ за Украйна. Тази обтекаема формулировка беше възприета след 20 дни бездействие от страна на депутатите в комисията, които отхвърлиха и двете предложения на ГЕРБ и "Демократична България" за изпращане на оръжия и боеприпаси на украинската армия.
"Като Кирил Петков, не като премиер, категорично бих гласувал за военна помощ за Украйна. В случая съм премиер и задачата ми е да не допусна разнобой в коалицията", заяви Петков в ефира на Нова. Две от коалиционните партии - "Демократична България" и "Има такъв народ" също обявиха, че подкрепят България да изпрати оръжия в Украйна, но БСП остава твърдо против.
„Когато не се мисли коалиционно, когато не мислим как можем да работим заедно, веднага се изпада в криза, която разклаща цялата структура на коалицията“, допълни премиерът, давайки пример с разногласията при избора на управител на БНБ.
Единствената кандидатура за управител на БНБ - Любомир Каримански от ИТН - не успя да събере мнозинство в пленарната зала, като това беляза провала на втория пореден опит за избор на управител на централната банка в средата на април. "За" Каримански гласуваха само 59 депутати - 25 от "Има такъв народ", 33 от ДПС и един човек от ГЕРБ при поисканото прегласуване. Първият вот за Каримански беше отменен по искане на ГЕРБ, когато групата тактически отказа да участва.
"Любомир Каримански е много добър банкер, но за централния банкер на България критерият трябва да бъде още по-висок и цялата коалиция да се обедини около него... Не може трима от четиримата коалиционни партньори да не сме сигурни, а да го издигнем, за да има стабилност. Ето тази стабилност няма да я има в България, стабилност на безпринципност няма да има", коментира Петков пред Нова телевизия. Той изрази надеждата си все пак стабилност да бъде постигната - "на база решения, дори чрез конфликт".
Изборът на Любомир Каримански в БНБ се провали
В ефира на Нова телевизия, премиерът Кирил Петков коментира и темата Република Северна Македония, като изрази мнение, че България може да вдигне ветото на Северна Македония за начало на преговорите за влизането на Скопие в Европейския съюз, ако западните ни съседи променят конституцията си.
Той припомни, че през 2020 г. България подкрепи началото на преговорите, а след това реши да наложи вето. Ето защо, според премиерът, България трябва да се съсредоточи върху дългосрочната си стратегия.
„Трябва да качим Република Северна Македония на влаковите релси за Европа, но критериите, които те трябва да изпълняват, да са ясно заложени от нас“, каза Петков в ефира на Нова телевизия.
Преди отварянето на първата преговорна глава "Правосъдие" Република Северна Македония трябва да промени Конституцията си така, че да га гарантирани правата на българите там, поясни премиерът. Сегашното правителство на Северна Македония, начело на което е Димитър Ковачевски, е дало знак, че е готово да тръгне по този път, твърди премиерът.
Изисквания на България трябва да присъстват „не като молби, а като задължения“, каза Петков и допълни, че конституционната промяна трябва да бъде гарантирана от ЕС. По думите на Петков страната ни има подкрепа за подобен вариант от европейските си партньори, а при посещението си в България председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е обявила, че може да бъде гарант за този процес и промяната на конституцията на Северна Македония да бъде заложена в рамковия договор преди още да започнат преговорите по първа глава. Петков допълни, че това може да се случи, само ако България го поиска.
Петков и Генчовска са в Битоля ден след конфликта им за Северна Македония
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
