Ник Робъртсън от CNN след 30 години в Москва: Путин унищожава не само Украйна, а две нации Снимка: © Getty Images

Ник Робъртсън е международният дипломатически редактор на CNN, който в продължение на три десетилетия отразява събитията в Русия. Журналистът пристига за първи път в Москва през 1990 г., когато е едва на 28 години. И остава. Войната, започната от Владимир Путин в Украйна и новите репресии на режима на Кремъл срещу медиите го принуждават да напусне страната, в която работи през почти половината си живот.

Раздялата, живота и работата си в Москва журналистът описва в писмо, публикувано в сайта на CNN. Робъртсън разказва и за последните си дни в Русия, когато войната в Украйна вече е в ход, и как според него се стига дотук, и какво оставя зад гърба си.

Публикуваме цялото писмо на Ник Робъртсън:

„Напускам Москва ядосан и тъжен. Усеща се като преминаване от мрака към светлината, но зад себе си оставям приятели, уловени в капана на тесногръдието на един човек.

Руският президент Владимир Путин унищожава не само Украйна, а две нации, обричайки руснаците на изолация, която те самите не са избрали.

През последните няколко месеца, в които предавах новините от Москва, срещнах много хора, които бяха ужасени, шокирани и вцепенени от безпричинната агресия на Путин. Някои от тях му вярваха, когато казваше, че няма да нахлуе в Украйна. Някои дори познаваха играчи от вътрешния кръг на Кремъл и мислеха, че разбират докъде може да стигне президентът. Но сега и тяхното доверие е изпепелено, тези хора се страхуват, че за Путин изобщо няма граници.

Това, което прави действията на Путин още по-отвратителни, е фактът, че той успя да изпълни плана си пред очите на всички. Отвличайки вниманието, насочвайки погледите към дипломацията и лъжливо настоявайки, че неговите войски провеждат учения по границите на Украйна.

Обикновените московчани дори не трепнаха, докато Путин извършваше предателство, повеждайки нацията към война.

Путин прекара години в изграждането на фалшив разказ, заедно със своята империя. Отхвърлените му желания, например връщане на НАТО към границите от 1997 г. или забрана на членство на Украйна, са вина на Запада, твърди той. Но дали Путин наистина вярва, че сигурността на Русия е застрашена и че съвременният западен свят е изправен срещу него? Истината е, че той никога не се приспособи към променящата се динамика на 21-ви век.

Вкус на свобода

Първото ми посещение в Москва бе през 1990 г., не много след като Желязната завеса започна да пада. Очаквах падането на Берлинската стена година по-рано, предвещавайки обединението на Източна и Западна Германия. Бях в Букурещ малко след това, когато румънският президент Николае Чаушеску беше свален.

По това време пакет американски цигари Marlboro, размахан край пътя пред бюрото на CNN на внушителния „Кутузовски проспект“ в Москва, ти уреждаше возене в такси, а още един пакет цигари плащаше за подстригване. Москва най-накрая се свързваше със света. Нашето бюро имаше телефонни линии, за чието инсталиране помогнах като млад инженер. Те бяха директни сателитни разширения към бюрото на телевизията в Атланта.

В онези светли и дълги летни дни последният лидер на СССР Михаил Горбачов ни разреши да издигнем сцена на Червения площад в центъра на руската столица. Бяхме първата западна медия, която предаваше на живо от легендарния военен парад, на метри от гробницата на Ленин в сянката на зловещите тухлени стени на Кремъл. Бяхме свидетели на последния партиен конгрес на Съветския съюз.

Светът се променяше, Студената война се размразяваше, отваряха се нови хоризонти и едно поколение руснаци беше напът да вкуси свободата, за която жадуваше.

Седем години по-късно помогнах на Горбачов – свален от власт скоро след дебюта ни на Червения площад след преврат и наследен от алкохолика Борис Елцин – да се изкачи по нестабилна желязна стълба до друга сцена. От върха на елегантен нов хотел от западна верига тогава на живо отразявахме изборите през същата 1997 година. Демокрацията изглеждаше наблизо.

Нощите в Москва през 1997 г. бяха диви, с веселяци, танцуващи в баровете, a често и върху тях. Страната се движеше, с огромните богатства, които трябваше да бъдат спечелени, с олигарсите, които трябваше да пазят дивеча и се превърнаха в бракониери, апаратчиците на КГБ се превърнаха в мафиоти, придобиващи държавни активи, а Путин – той си проправяше път към властта.

Така в последните оставаши минути от 20-и век Елцин изтръгна Путин от корумпираната с пари среда в Кремъл, за да го направи руски президент - и в замяна Елцин, който се бореше с обвиненията в корупция, получи имунитет срещу съдебно преследване.

Известно време, след като Путин дойде на власт в началото на хилядолетието, имаше надежда, че новият лидер на Русия е модернизатор, но тази репутация не издържа дълго. С необуздана страст той скоро се обърна към национализма, прегърна имперската носталгия, а консерватизмът на Руската православна църква подклаждаше подозрителността към западняците, позната от времената на съветската епоха, и задушаваше несъгласието. Нищо от това не бе направено с цел Русия да се превърне в по-добро място за живеене; това просто позволи на Путин да управлява по-лесно.

Той бързо свали всички остатъци от либералната си кожа и призна, че тя никога не е била негова: в съзнанието му разпадането на Съветския съюз бе национална катастрофа и той възнамеряваше да поправи това. И въпреки че дойде на власт, обещавайки да изкорени корупцията, в действителност тя се развихри именно при управлението на Путин.

През тази година, докато бях в Москва, отразявайки назряването и избухването на войната в съседна Украйна, ми стана болезнено ясно, че точно както правят нацистите в Германия през 30-те и 40-те години на миналия век, Путин е облякъл в закони своя нов ред. И като много силни мъже преди него, руският президент безмилостно освобождава податливия и съучастнически държавен апарат, който сам е изградил, за да налага тези закони.

Накратко, всяко негово желание се изпълнява с готовност.

Изгарящ гняв

През последните дни запушените артерии на Москва пулсираха с мигащи сини светлини на полицейски превозни средства от всякакъв размер и форма, от смирени пътни патрули до камиони, натоварени с арестуваните по време на протест.

Докато все повече украински градове се разпадат заради руските бомбардировки, ченгета у дома изпълняваха като по Оруел заповедта на Путин да бъде смазана всякаква симпатия към съседите. В цяла Русия повече от 1000 протестиращи на ден бяха арестувани през първата седмица на войната.

Наблюдавахме как млади и стари, мъже и жени биват удряни, влачени с ръце, свити мъчително зад гърба, наблюдавахме как лицата им са опирани в земята, как биват ритани - от добре обучена, добре платена, заплашителна човешка машина. За тази цел бе създадено специално държавно звено, което сега следва заповедите неотклонно.

Пламенна ярост се ражда, когато гледаш какво се случва и в Украйна, и в Русия - знаейки, че невинните ще страдат и че гласът ти е задушен, докато се опитва да крещи срещу очевидната скалъпена лудост на оправданията на Путин за войната. Всеки морално отвратителен акт, на който ставаме свидетели, е още един въглен, хвърлен в този вътрешен огън. Всяка смразяваща вечер, в която гледаме как се арестуват протестиращи, защото са се осмелили да поставят под въпрос войната на Путин и дръзват да изразят тези мисли, се превръща от хлад в бушуващ пламък.

Това, също като войната в Украйна, е изпитание, на автокрацията поставя демокрацията, мястото, където свободата среща грубата сила и циничните закони.

Колеги на Марина Овсянникова: "Всички бяхме изумени и възхитени от смелостта ѝ"

Путин оформи руската държава изцяло по свой образ - ход, който няма да бъде лесно коригиран. Мнозинството от хората са уплашени, съучастниците са твърде приближени, за да променят посоката на действията си, санкционираните му приятели са предупредени да преглътнат гнева си и да поемат загубите за отбора като истински патриоти.

В кварталните улици, далеч от полицията, протестиращи срещу войната задушаваха чувствата си, докато ни разказваха за агонията си - че „обичат Русия“, „мразят Путин“ и се разкъсват от желанието да бъдат „навсякъде“, но не и тук.

Путин пося горчива реколта… Независимите медии внезапно се задушават под суровите нови медийни закони, забраняващи всякаква критика, наказуема с до 15 години затвор.

По-малко от месец преди нахлуването на Путин в Украйна се срещнах с водещата Екатерина Котрикадзе от TV Rain, една от последните независими медии. Думите й тогава бяха пророчески: „Никога не можеш да бъдеш сигурен, че утре твоят телевизионен канал все още ще е жив, в ефир и ще излъчва“.

Дни след началото на войната Путин закри TV Rain. Котрикадзе, красноречив глас на попарените светли надежди на Русия, сега е извън страната със съпруга си редактор и техните умни малки деца. Русия е по-тъмна без тях.

Така наречената „специална военна операция“ на Путин в Украйна изглежда като всичките му предишни войни: Сирия, Чечения и Грузия. Смазани животи, градове, сляпо разбити от ракети с голям обсег и артилерийски снаряди, за да се задоволи визията му.

Невъзможно е да се знае къде свършва яростта му - в Украйна или извън нея. Путин настоява, че Украйна не е истинска държава, а всъщност е част от Русия, но дали ще спре, ако я завладее? Или НАТО, както той твърди, е истинският проблем и това предполага, че може да спре на границата на западния военен алианс? Ще има ли нова желязна завеса или Трета световна война ще избухне така, както избухна последната - от коварните пресметливи желания на един човек?

В Москва няма нужда да отговаряте на този въпрос. На път за летището видях нещо, което изглеждаше като кавалкадна буря на Путин, минаваща с главоломна скорост в пламъци от мигащи светлини и сирени, а движението в тази посока бе блокирано. Това беше своевременно напомняне, ако човек има нужда от такова, за император, неоспорван в неговото владение.

Част от болката да видите всичко това е причинена от знанието, че толкова голяма част от огромното руско богатство от интелект и ресурси лежи неизползвана. Междувременно един човек и неговите приятели унищожават страната.

Това, което знам със сигурност, докато си тръгвам, и ще продължа да помня през всички грозни дни, които Путин е готов да създаде, е, че това е неговата война, а не на Русия. Въпросът, пред който е изправен светът днес е как да се направи ясно това разграничение.



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Политика

Сърбия издирва дете, президентът обаче задейства свой AMBER alert

Aлександър Вучич обяви "тежки дни" за страната, докато цяла Сърбия търси двегодишно дете

08:04 - 28.03.2024
Живот

"Животът няма аутокорект" - Платформата „Как се пише?“ с нова образователна кампания

Сайтът „Как се пише?“ е най-популярният онлайн справочник за правописа, пунктуацията и граматичните правила в българския език.

19:42 - 27.03.2024
Важно днес

Ограничават движението в центъра на София от утре заради чествания за членството ни в НАТО

На 29 март България отбелязва 20 години от присъединяването си в НАТО.

18:04 - 27.03.2024
Технологии

Смартфонът на Samsung, който разбива мита "ОМГ, ти си с Android?"

И смартфоните с Android могат да са готини

17:16 - 27.03.2024
Бизнес

Нов бранд премиум таксита тръгват в София

Името на компанията е Volt и ще започне дейност с над 200 хибридни и електрически автомобила от 5-та серия на BMW

17:16 - 27.03.2024
Важно днес

Кметът на Омуртаг встъпи в длъжност за нов мандат, докато е под домашен арест

Ешрефов се намира под домашен арест заради обвинения в престъпления по служба.

16:35 - 27.03.2024