PFM-1, „мини пеперуди“, „венчелистчета“, „зелени папагали“ и дори „съветски играчки на смъртта“. Така се наричат тези малки пластмасови боеприпаси, тежащи около 75 грама. Те не приличат на мини. Направени са от пластмаса, а в меката им обвивка има детонатор и малко количество течен експлозив. Детонаторът се задейства, когато пластмасовата обвивка се деформира. Или с други думи, достатъчно е да задържите мината между палеца и показалеца си, за да избухне.
Мини като PFM-1 се наричат противопехотни, а техни жертви най-често са мирните граждани. Ето защо светът се споразумя да прекрати производството и употребата на такъв тип антихуманни оръжия още през далечната 1997 г. Русия обаче не е сред страните, които подписват Отавската конвенция и днес се „възползва“ от тази своя позиция.
В началото на руската инвазия главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова сподели в своя Facebook профил информация, че украинските войски са открили противопехотни мини в района на Харков.
„Цветът им варира, големината е около размера на пръст, а ако ги настъпиш, ще откъснат крака ти“, предупреди Венедиктова.
Според някои противопехотните мини се използват от руската армия, за да бъде попречено на обсадените украински градове да получат оръжия и боеприпаси. Според други обаче Русия умишлено използва мините „пеперуди“, за да спира движението на бежанците, които се опитват да напуснат града. Това мнение споделя и бившият военен кореспондент Дийн Глостър.
„Ужасяващо и безсъвестно е, че руснаците пуснаха мини пеперуди, за да блокират евакуацията на цивилни от Мариупол, след като обявиха прекратяване на огъня, за да позволят евакуацията. Което и направиха.“, написа Глостър в своя профил в Twitter.
It is horrific and unconscionable that the Russians dropped butterfly mines to block civilian evacuation of Mariupol after they declared a cease-fire to permit evacuation. Which they did. It's the deliberate maiming of children.
— Dean Gloster (@deangloster) March 8, 2022
May God have mercy on their souls.
I do not. 7/7🇺🇦
Мините пеперуди се хвърлят от хеликоптери или самолети и се разпръскват по земята. Често остават незабелязани и биват настъпени от преминаващи цивилни или военни.
Пластмасовият боеприпас съдържа в себе си около 40 грама експлозивна течност. Малкото количество експлозив и липсата на шрапнели означават, че жертвата обикновено оцелява. Експлозивът обаче е напълно достатъчно, за да нанесе огромни щети на своята жертва. При избухването си, мината най-често наранява сериозно крайниците на човека. Понякога взривът причинява допълнително увреждане на гърдите и лицето, а често води и до наранявания на очите - частична или пълна слепота.
„Ранен колега забавя екипа повече от мъртъв“, така обяснява предназначението на мината PFM-1 - да осакати, а не да убие жертвата си - военният кореспондент Дийн Глостър. Глостър се „запознава” отблизо с мините пеперуди през 1986 г. в Пешавар, близо до границата с Афганистан, докато работи като журналист на свободна практика.
Разпръснати по земята, мините пеперуди се оказват особено интересни за децата, които ги оприличават на пластмасови играчки. “Това е умишлено осакатяване на деца”, написа Глостър относно използването на PFM-1 от руската армия в Украйна.
About the butterfly mines the Russians dropped outside Mariupol to kill and injure fleeing civilians. A thread. 🧵
— Dean Gloster (@deangloster) March 8, 2022
Once in 1986 in Peshawar, near the border of Afghanistan, when I was an alleged freelance journalist, a guy tossed a (deactivated) butterfly mine at my chest. 1/x pic.twitter.com/vAeBSvl8Yz
По време на военния конфликт в Афганистан, където СССР изхвърля милиони такива мини, те често са били откривани и прибирани именно от деца.
„В Афганистан на мен и на моите колеги няколко пъти ни съобщаваха, че дете е взело „пеперудата“ или „зеления папагал“, както го наричат афганистанците – и е играло с нея с часове с приятели, преди да се случи някаква експлозия“, пише д-р Джино Страда, хирург от Международния комитет на Червения кръст, който е лекувал жертви на мини в Афганистан, Камбоджа и Северен Ирак, в материал за PBS.
Историята на този тип боеприпаси може да бъде проследена до времето на Виетнамската война, когато подобни оръжия са били използвани, за да спират конвои за доставки. В операция с кодово име Igloo White, която се провежда от 1968 до 1973 г. целяла да спре доставките, достигащи до Виет Конг в Лоан без да се преместват войски там. А програмата на американците включвала въздушни сензори за откриване на превозни средства. Когато движението на превозното средство било локализирано, американската армия „обсипвала“ района с мини, спуснати от въздуха.
По-късно руснаците преработват първоначалните американски версии на този тип боеприпаси и създават своя собствена версия на мините, наричайки ги PFM-1.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
