Антикризисните мерки, които подкрепят доходите и ще стигнат директно до данъкоплатците - като например увеличението на пенсиите си увеличаването размер на данъчното облекчение за работещи родители с деца - са ефективни. Други обаче, сред които нулевата ставка за ДДС върху хляба, са „пушилка за публиката“.
Около тази идея се обединиха икономисти в ефира на Нова ТВ, които коментираха пакета от мерки на стойност около 2 млрд. лева, който правителството представи вчера.
„Мерките, които подкрепят доходите, включително пенсиите ще се усетят. Очакваме и други промени, които трябва се случат – социални помощи, помощи за отопление, това също ще се усети“, коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
„Пенсиите и данъчното облекчение за деца, са мерките, които ще стигнат директно до хората. Tова са мерките, които връщат пари директно на данъкоплатците. Тук има увеличение, спрямо миналата година“, каза в ефира на Нова ТВ Георги Ангелов, старши икономист „Отворено общество.“
0% ДДС за хляба, но за кого?
Хлябът обаче няма да поевтинее, преди да свърши войната, а нулевата ставка за ДДС върху хляба е „пушилка за публиката“ според Лъчезар Богданов, защото тази мярка няма да се усети от най-нуждаещата се част от населението.
„Разберете, че целият принос от нулевата ставка не отива в джоба на потребителя. Тя всъщност се разпределя между производителя и търговеца, и до цената остава съвсем малко“, обясни финансовият експерт Мика Зайкова.
След изчисления в студиото на НОВА, икономистите стигнаха до извода, че „в най-добрия свят на фантазиите“, хлябът ще поевтинее с 36 стотинки.
„Ако сметнем, че един човек яде по 5 хляба на месец, а някои около 7-8, държавата в най-добрия случай дава на най-бедните по 1,80 до към 2,80 на месец. Това ли е, за което се борихме?“, каза Лъчезар Богданов.
Ще продължава ли инфлацията да върви една крачка напред пред мерките?
Войната в Украйна и влиянието на Русия върху европейския газов пазар са основните двигатели на инфлацията, върху които държавата няма контрол. Това, което правителството трябва да направим е да поддържа икономическия растеж в останалите сектори на икономиката, казва Богданов. Отражението на войната върху международните цени на храните ще нанесе и още един удар, коментира Георги Ангелов.
„Да има заетост и да има доходи там, където хората зависят от бюджета. Да има ресурси в бюджета, така че да компенсира, а не да бори инфлацията, приемайки, че тя в една голяма степен е неизбежна. Да компенсира тези, които не могат сами да се адаптират. Защото един частен бизнес в момента може да се адаптира - цените в бизнеса също растат, но растат и продажните, така че бизнесът има възможност за реакция. Правителството трябва де грижи за уязвимите групи – това е макромоделът и няма много алтернативи“, казва Богданов.
Георги Ангелов призова правителството да не поражда допълнителни проблеми и да държи бюджетния дефицит под контрол.
"Ако започнем да раздуваме бюджетния дефицит – това може да налее допълнителна инфлация. Но ако просто събираме допълнителни приходи без дефицит и ги разпределяме в разходната част, това не създава инфлация", каза той.
Тримата икономисти в студиото критикуваха правителството за това, че отлага във времето някои от най-ефективните предложения не само в последния пакет от мерки, но и в Плана за възстановяване - като програмите, свързани със социалните услуги и енергийните помощи.
Увеличаването на прага за регистрация по ЗДДС на 100 000 лв. от настоящото ниво 50 хил. лева беше определена като „една от най-добрите мерки“, която обаче е „безнадеждно закъсняла“ според Мика Зайкова. Тя се учуди защо Асен Василев е заложил влизането ѝ в сила едва от 1 януари 2023 г., след като това предложение се обсъжда от месеци и може да се приложи с акутализацията на бюджета.
България има нужда от промени в политиките и законодателството, които да направят по-добра средата за бизнес и да подобрят условията за икономически растеж.
„Не можем да бутнем цените на зърното на Световните борси, цената на газа на Холандската борса, не можем и да спрем войната. Това, което можем да направим обаче са вътрешни политики, които дават средносрочен и дългосрочен икономически растеж“, каза Лъчезар Богданов.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
