Снимка: © Getty Images

В продължение десетилетия западните държави следваха идеята, че военните конфликти между великите сили може да се избегнат чрез икономически връзки.

Германия увеличаваше вноса на газ и петрол от Русия през последното десетилетие, дори когато Владимир Путин засилваше агресията си срещу съседните държави. Европа и САЩ се отвориха за търговия с Китай до такава степен, че страната стана най-големият износител в света, включително на някои от изключително важните стоки. Западът следваше логиката на немския философ Имануел Кант, че „силата на парите, може би най-надеждната от всички сили“ ще принуди страните да не допускат риска от война.

Всичко това сега изглежда безнадеждно наивно, коментира Едуард Олдън, журналист и старши сътрудник в Съвета за международни отношения на САЩ. Олдън е специализиран в икономическата конкурентоспособност на САЩ, търговската, визовата и имиграционната политика. В статия за The Washington Post той се опитва да отговори на въпроса дали наистина глобализацията води до мир, или надеждите в силата на парите се оказаха мит.

Събитията от началото на 2022 г. явно оспорват смисъла на досегашния подход. Путин нахлу в Украйна въпреки недвусмислените западни заплахи, че Русия ще бъде незабавно изолирана от световната икономика чрез санкции. Китай под ръководството на Си Дзинпин съкруши демокрацията и свободата на словото в Хонконг, увеличи военните заплахи срещу Тайван и влезе в колеблив съюз с Русия, за да атакува водения от САЩ глобален ред.

Вместо да смекчи амбициите на авторитарните лидери, нарастващото богатство на двете страни ги насърчи да се противопоставят на западните демокрации. А икономическата ангажираност се оказа катастрофален провал.

Най-чистата версия на тази „капиталистическа теория за мир“ – че икономическите интереси обезкуражават войната – със сигурност бе оптимистична. Западните лидери се надяваха, че търговията не само ще смекчи амбициите на техните съперници, но и ще подхранва средната класа в страните, които имат нужда от демократични реформи. Германците дори дадоха име на тази политика - "Wandel durch Handel" или "промяна чрез търговия" - и се придържаха упорито към нея дори когато нарастващото богатство в Русия и Китай доведе до големи политически репресии.

Търговията на Германия с Русия нарасна с близо 6% годишно от 1995 до 2021 г. Търговията на ЕС с Китай днес се оценява на около 828 млрд. долара през 2021 г. – и е по-голяма от търговията между ЕС и САЩ. В същия дух Съединените щати приветстваха Китай в Световната търговска организация през 2001 г. Включването на Китай в глобалната икономика „е изключително успешно“, казва през 2005 г. Робърт Зелик, заместник-държавен секретар в администрацията на Джордж Буш. „От гледната точка на Китай изглежда, че националният интерес на страната ще бъде много по-добре задоволен, ако работи заедно с нас за оформянето на бъдещата международна система“.

Имаше причини за надежда, тъй като Китай сякаш беше на път към реформи през 90-те и в началото на новия век, а Путин приветства чуждестранните инвестиции, след като беше избран за руски президент през 2000 г. Но икономическият растеж престана да бъде основен приоритет, тъй като от 2013 г. нататък Путин и Си Дзинпин започнаха да виждат себе си като водещи исторически фигури за възстановяване на националното величие на страните им.

Западните политици бяха твърде уверени, че тези лидери няма да бъдат в състояние да ограничат либералните сили на капитализма. Президентът Бил Клинтън веднъж се пошегува, че планът на Китай да контролира интернет е като „опит да приковат желе към стената“, но Китай успя да изгради най-силната система за цензура в историята.

Въпреки това обезсърчаващо развитие е твърде рано да се обяви, че последователите на Кант са се провалили. Руските оръжия се оказаха недостатъчни в Украйна, но силата на парите никога не е била по-явна, казва Едуард Олдън.

Санкциите срещу Русия прекъснаха достъпа до стотици милиарди долари от резервите на Централната банка, сривайки стойността на рублата (тя се възстанови само поради капиталовия контрол, който прави валутата почти безполезна извън Русия). Производствените индустрии на Русия, от стоманодобива до автомобилостроенето, са спрени, а външните пазари са блокирани.

Гражданите на Русия загубиха достъп до повечето западни стоки и услуги – а компании, включително McDonald's, H&M, Visa и Mastercard, напуснаха. Хиляди руснаци вече избягаха от страната, сред тях са някои от най-добрите професионалисти. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с близо 18% до края на 2023 г., заличавайки последните 15 години икономически растеж.

Coca-Cola и McDonald's все пак спряха бизнеса си с в Русия

Visa и Mastercard прекратяват работата си в Русия

Китай, който само преди месеци обяви приятелството си с Русия за приятелство „без ограничения“, но сега следи внимателно ситуацията. Привидно страната се придържа към западните санкции срещу Русия, въпреки това капитали изтичат и от Китай.

Инвеститорите, които виждат огромните загуби в Русия, започват да преизчисляват рисковете, пред които са изправени в авторитарните страни. А ако на Пекин бъдат наложени подобни санкции, той ще има много повече икономически инструменти от Русия, с които да отвърне.

Китайската икономика е по-диверсифицирана; нейната търговия със страните от Асоциация на страните от Югоизточна Азия е по-голяма, отколкото търговията ѝ със Съединените щати или Европа. Китай инвестира сериозно в развиващите се страни чрез своята глобална стратегия за развитие "Един пояс, един път" и страните, които са част от инициативата, може да не са склонни да наложат западните санкции. Освен това Китай има почти монополна позиция в някои критични сектори, като например в обработката на редкоземни метали, жизненоважен компонент в много потребителски продукти, включително и в електрически и хибридни превозни средства. Редкоземните метали се използват и за направата на военни приложения като реактивни двигатели и сателити. Но Китай все още разчита на Запада за най-модерните технологии, особено за полупроводниково оборудване и производствени възможности. При икономически конфликт уязвимостта на Китай надхвърля силните страни.

Китай изненадва като посредник за мир между Русия и Украйна, но остава с едно наум заради Тайван

Икономическата прегръдка на Запада с Китай и Русия, разбира се, не беше само заради мира. Бизнесът спечели много от тези отношения.

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер стана председател на борда на руския петролен гигант "Роснефт" и използва близките си отношения с Путин, за да защити проекта за газопровода "Северен поток II", който Германия спря точно преди нахлуването на Русия в Украйна. Американските компании лобираха яростно да вкарат Китай в Световна търговска организация, привлечени от евтината работна ръка и огромния китайски потребителски пазар. Лесно е да се види защо Путин е смятал, че корпоративните интереси са толкова силни на Запад, че правителствата ще бъдат разубедени от наистина вредни санкции.

А разковничето се крие именно в печалбaтa.

Икономическата взаимозависимост гарантира мир само ако разходите при прекъсването на икономическите връзки са достатъчно високи – а също толкова важно е всички страни да признаят, че цената, която трябва да бъде платена, е достатъчно висока. Ако Западът може да остане единен по отношение на санкциите в отговор на инвазията в Украйна и цената на енергията се покачва, а инфлацията засяга потребителите - Русия ще бъде изправена пред високи и устойчиви загуби. Това сътрудничество и взаимно съгласие на въпроса със санкциите, вече е пред изпитание, тъй като натискът в Европа за прекратяване на вноса на газ и петрол от Русия след клането в Буча, среща противопоставяне от Германия.

Кой купува руски суров петрол и кой се отказа от доставките?

За да спрат колебанията, Съединените щати и техните съюзници трябва да гарантират, че икономическите уязвимости ще засегнат само едната страна. Администрацията на Байдън правилно се стреми да въведе национално производство в стратегически индустрии като полупроводници и батерии за електрически превозни средства, като същевременно отказва на Китай и Русия най-модерните технологии, които произвежда САЩ. Тя си сътрудничи с Европа, за да намери алтернативи на руския нефт и газ възможно най-бързо. Администрацията също така трябва да остави настрана афинитета си към идеята да се купуват американски продукти и да се насърчава „приятелството“, като започне да работи с партньори за изграждане на вериги за доставки, ограничавайки китайските и руските зависимости. И трябва да работи с партньори, така че да сведе до минимум вредата от санкциите в развиващия се свят.

Идеалът на Кант определено е разрушен; линията между икономическа взаимозависимост и мир в най-добрия случай е крива. Но силата на парите беше подсилена от реакцията на Запада.

Страните, които избират пътя на войната, ще платят висока икономическа цена, а това остава един от най-добрите начини за поддържане на мира.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Кампанията на Борисов в "Неохим" доведе до жалба пред Финансовия надзор

Владислав Панев иска КФН да провери неверните изявления на Борисов за състоянието на публичното дружество

"Булгаргаз" разглежда офертите от търга за доставки на газ

Няма руски оферти, които участват в търга

"Който трябва да знае - знае": Слави Трифонов си издаде индулгенция за нарушението на закона

Трифонов не искал данните за имуществото му да "задоволяват жълто любопитство"

Rammstein отмениха шоу за 150 хиляди души в Мюнхен

Мегаконцертът трябваше да се случи в Новогодишната нощ, но властите не го разрешиха

Сърбия изпраща два хеликоптера заради децата, пострадали тежко на АМ "Тракия"

За втори път за месец съседна държава прибира пострадали свои граждани с медицински хеликоптери от България

Руска инфлуенсърка загина при взрив на мина край Донецк

Земфира Сулейманова е била активистка на крайната националистическа партия "Другата Русия"