Силен, силов, ръбат и много искрен: Захари Карабашлиев за "Шекспир като улично куче"

"Този филм е таралеж. Уж с тежка закваска (социална драма), но с крими-тяга, уж с балканска окраска, а може да го разбере всеки на запад от Северна Корея.".

Така писателят Захари Карабашлиев описва филма на Валери Йорданов "Шекспир като улично куче".

Актьорът за втори път сяда на режисьорския стол след "Кецове" (тогава си подели тази задача с Иван Владимиров).

Сега Йорданов е и сценарист, и режисьор. От идеята до реализацията е трябвало да минат 11 години, а филмът е сниман за 21 дни, каза Валери на премиера на "Шекспир като улично куче". Зад камерата застава Борис Славков, а продуценти на филма са Chouchkov Brothers.

"Шекспир като улично куче" тръгва в кината от 3 февруари. Историята е за трима младежи, законите на улицата и синовния дълг. Във филма има уредени боеве за пари и такива за мъжката чест, има любов, много любов. И нищо от това нито за момент не е кич.

Там, измежду юмруците, ритниците, избитите зъби и кръвта по пода, е влечението на едно от момчетата към часовете по литература, учителката по литературата и Шекспир - но така, както той го разбира. Въпреки че не е комедия, на няколко места във филма има топ класа чувство за хумор, без никой да псува, да има физиологични проблеми или други клишета на българското кино. Чист, истински хумор.

• "Ако беше на испански, можеше да е мексикански. Ако говореха английски с ирландски акцент, можеше да е сниман и в Дъблин. Можеше да е сръбски", пише Захари Карабашлиев в своето ревю, като сравнява българската продукция с "Рани" на Сърджан Драгоевич от 1998 г.
• "Разказан насечено, монтиран ефектно и ефективно, "Шекспир като улично куче" би могъл да бъде пример за това как да представиш сценарно една история в рамките на час и половина и как няма нужда да казваш същото, което показваш. Тоест, докато главния герой разбива на някого зъбите в тоалетните например, ние чуваме какво е написал в час по литература за нравствената красота на българина у Йовков. Блестящо! Препратките с Шекспир са в повечето случаи отлични и на място."
• "Един много авторски и много актьорски филм", казва Захари Карабашлиев.

В главните роли са Владислав Стоименов, Васил Илиев и Елеонора Иванова, за които тези снимки са актьорски дебют. Старото "улично куче" в продукцията на Валери Йорданов е Захари Бахаров, който играе баща им Чаво. Оказва се, че Чаво е истински човек в живота на Валери Йорданов, който вдъхновява историята.

Карабашлиев описва и какво не е филмът на фона на много други продукции:

• "Филм, който изглежда не играе играта на “сполучливо” усвоени евро-средства, в замяна на сполучлива ко-продукция, за да “случи" някаква сполучлива био-лютеница, която да препотвърди някаква представа на българския кинодеец за предполагаемите европейски очаквания за неговата кино-дейност. (Такава представа, by the way, няма и не може да има…) Нито пък е от онези “ленти”, гледани от няколостотин зрители на няколко прожекции, колкото да се отчете субсидията от Националния филмов център."

Захари Бахаров е "кино-чудовище от световна величина", пише Карабашлиев. "Всяка гримаса, дума, поглед, глътка алкохол, примлясване са там, където трябва да са. Използван е всеки негов актьорски импулс, за да се изгради незабравимия образ на един gypsy-патриарх."

Похвалите продължават и към Гергана Давидова, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Владислав Стоименов, но и към циганите от фамилията, боса на залагането, всички странични образи са "страхотни", казва Карабашлиев.

Ние искаме да отличим обаче и най-възрастната актриса във филма - Меглена Караламбова. Тя влиза в ролята на бабата, за която трябва да се грижи влюбеният Шекспир на Валери Йорданов. Караламбова има безмълвна роля, но играта ѝ, връзката с внука ѝ, времето, което прекарват заедно, дава повече отговори в сюжета, отколко би го направил, който и да е възможен диалог.

• "Диалогът, с изключение на една-единствена дума (която не запомних) беше рядко добър", продължава писателят.
• "Музиката беше добра и на място, а парчето под надписите на финала на No more many more - доста добро браво! За автентичните костюми - браво!"

Авторът на "18% сиво" - роман, който също е екранизиран от Chouchkov Brothers, изразява и лека градивна критика към операторска работа: "едновременно ми харесваше, но също и там отчетох и липси: не ми достигаше среда, град, простор… за сметка на прекалено едрите планове, които ми дойдоха в повече, но пък на някого точно това би се харесало много. Разбирам авторската визия и разчитам намерението да се внуши едновременно интимност и клаустрофобия, но мисля, че филмът не би пострадал от повече задаващи ритъм добре подбрани wide shots. Отдавам тази “затвореност” както на естетическия избор, така и на недостатъчно средства да се разгърнат истински един режисьор и оператор."

Тук трябва да добавим и късото време, за което е заснет филмът, без особени декори. Снимките са вървели бързо, защото работата с младите актьори е била много лека, не са били нужни излишни дубли и презаснемане - "работа изцяло лишена от суета", казват хора от екипа пред "Булевард България".

"Валери беше направил сериозна подготовка както с актьорите, така и с оператора, и на сета работеше прекрасно с всички, много добре ги напътстваше. Това също пестеше време", споделя и Кристина Деспотова, асоцииран продуцент на "Шекспир като улично куче".

"С две думи: "Шекспир като улично куче" на Валери Йорданов е силен, силов, ръбат и много искрен. И заслужава цялата обич, която несъмнено ще получи от публиката и добър прием от критиката", завършва Захари Карабашлиев. "Защото това, което е направил като сценарист, режисьор и режисьор на монтажа е забележително. Фактът, че въобще този филм го има (като се има пред вид кино-средата, в която е постигнат) е повече от героизъм".

Снимки от сета: Светослав Стоянов