"Януари" на Андрей Паунов - между черното и бялото, известното и неизвестното

„Януари“ е най-българският от всички месеци“, пише в бележките към едноименната си пиеса Йордан Радичков – „когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата.“

Режисьорът Андрей Паунов потапя сюжета на филма си в подобна атмосфера, но неговият„Януари“ е по-различен от Радичковия. Осъвременен, но все така мистичен.

За Паунов това е първи игрален пълнометражен проект след документалните “Георги и пеперудите“ ("Сребърен вълк" от фестивала в Амстердам), "Проблемът с комарите и други истории", "Момчето, което беше цар" и "Да ходиш по вода" за Кристо Явашев.

"Януари" бе показан първо в Люксембург и на международния фестивал в Талин. У нас имаше специални прожекции на фестивалите София Филм Фест и Синелибри, а датата 20-и януари за тръгването му официално в кината у нас изглежда не е избрана случайно. Тя е близо до деня на смъртта на Радичков (21-и януари), на рождения на ден на Самуел Финци, който е един от главните персонажи в "Януари" на Паунов. Самият режисьор също е роден в годината на написването на творбата – 1974.

Сюжетът на "Януари" е ситуиран в самотна постройка към планинска хижа насред гората, озвучена от воя на вълци. Вътре между сложния процес на орехотрошачка, чуденето около нерешени кръстословици и граченето на сврака, двама мъже (Самуел Финци и Йосиф Сърчаджиев) обсъждат излизането на Петър Моторов с шейната, с пушката, с коня, през гората, през зимата, през януари.

Всичко е сякаш застинало, времето е неопределено. Така е и при Радичков - при него винаги става дума за безсмислието и безвремието на хората от северозапада.

Прецизната камера на оператора Вашку Виана - един от най-известните представители на новото португалско кино, умело чертае контраста между тъмнината в помещението и безкрайността на зимата. "Януари" е сниман красиво до степен, че самата картина води разказа.

Заснет е в черно-бяло и това допълнително подчертава дилемата на героите, които трябва да засекат отговорите на въпросите за живота водоравно и вертикално.

Желанието да се види отвъд преспите е контрирано от ужаса на неизвестността чрез образа на свраката, която сама дълго се чуди дали да остане в отворения кафез или да предпочете свободата.

Сврака, която пие ракия; замръзнали умрели вълци, които се връщат на шейната, теглена от коня, наместо заминалите за града; орехите, които героят на Самуел Финци чупи - всичко това са гранични символи, които искат да ни кажат, че човек винаги е с единия крак в небитието или в тъмното.

Наред с операторския талант, другото, което бързо забелязвате е музикалният фон, дело на Иво Паунов, който виртуозно допълва мистиката на сюжета.

В нищото, в тъмната барака в планината, постоянно прииждат нови персонажи (Захари Бахаров, Малин Кръстев и Леонид Йовчев) - всички мъже без имена. Единственият с име няма образ - изчезналият Петър Моторов, който подобно на Бекетовия Годо няма да се появи, но присъствието му ще се усеща. Радичковата зима е превърната в тих трилър, опитващ се да каже много.

Андрей Паунов работи по сюжета с британския сценарист Алекс Барет. Казва, че не е правил кастинг за актьори, а ролите са писани за тях.

Във филма има препратки към мистериозния свят на Дейвид Линч, съновиденията на Бергман и стига до точен цитат от "Сиянието" на Кубрик, в който героят на Финци носи брадва в присветкващия коридор на изоставената хижа, а около него тичат сенките на пионерчета. След скъсването с призраците от миналото се появява и цветът на настоящето. В бара - където персонажите на Финци и на Малин Кръстев се гледат изпитателно в очите като вълци и обсъждат новите времена.

"Януари" имаше тази седмица и премиера в Лондон. По този повод в The Guardian излезе статия за него, в която критикът Питър Брадшоу оприличава сюжета на "странна притча", която напомня на „средноевропейски Пинтър или скица на източноевропейския ум, парализиран от призрака на съветския комунизъм.“ Дали? По-скоро чуваме предразсъдъците на журналиста за нещо, произлязло от Източна Европа, въпреки че и това не е съвсем така - "Януари" е копродукция между България, Португалия и Люксембург. Колкото до аналогията с Харолд Пинтър, при когото наистина доминира клаустрофобичната и зловещата обстановка, насред която са едни обикновени хора, може би щеше да е по-удачна, ако ние нямахме Радичков и неговия "Януари" като първообраз.

Самуел Финци също нарича филма притча. "Това са едни хора, които излизат и се връщат като замръзнали вълци". "Това е хипербола за собствените ни страхове, понякога достатъчно се страхуваме от самите себе си“, казва актьорът в предаването "Панорама" на БНТ и добавя, че страхът невинаги е нещо негативно, той държи човека буден.

Според Финци Андрей Паунов има собствен разказ за историята на Радичков.

"Януари е като замръзнало положение от 30 г. насам или от много повече. Не знам дали това е само български феномен.", казва още Самуел Финци

Филмът получи Специална награда на журито на Златна роза ’21, награда на Гилдия „Критика” – СБФД и награда за режисура на 26-то издание на София филм фест (2022)

Може да се гледа по кината. Дълъг е 110 минути.