Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Внимание, текстът разкрива някои спойлери за филма "Маестро".
Това е история за любов. Необикновена и необичайна любов - към музиката, към съпругата и към... мъжете в един случил се живот - този на американския диригент и композитор Ленард Бърнстайн и съпругата му, актрисата Фелисия Монтеалегре.
Филмът "Маестро" (Maestro) е и вторият режисьорски опит на Брадли Купър (A Star Is Born), макар и Мартин Скорсезе, и Стивън Спилбърг да са имали интерес към продукцията. Те остават нейни продуценти, заедно с актьора. А той самият се превъплъщава в неколкократния носител на награди "Еми" и "Грами" от средата на миналия век.
Бърнстайн и Монтеалегре са съпрузи в продължение на 26 години - докато смъртта ѝ ги разделя през 1978 г. Актрисата (изиграна от Кери Мълиган) е знаела истината за сексуалността на съпруга си и за партньорите му мъже. Но въпреки това двамата създават семейство. Двойката отглежда три деца.
Животът им е разказан и през писма на Фелисия до Ленърд. В началото на брака им тя му пише, за да го увери, че е наясно, че е гей, но ще се „ухили" и ще го понесе.
Актрисата и диригентът-композитор се срещат през 1946 г. В същата година те са сгодени за кратко, но годежът е развален. Минават под венчило през 1951 г.
"Маестро" разказва и за този период на несигурност в отношенията им, но и за искрената любов между двамата - въпреки всичко.
В писмо без дата, за което се смята, че е написано в края на 1951 или 1952 г., Фелисия Монтеалегре нарича семейния живот с диригента „ужасна бъркотия“. Въпросният текст е публикуван през 2014 г. в антологията „Писмата на Леонард Бърнстайн“. Но веднага след това актрисата казва, че напълно разбира влечението на Бърнстайн към мъже и дори признава, че не е нужно да приемат брака си като "смъртна присъда", ако нещата помежду им не вървят.
„Ти си хомосексуален и може никога да не се промениш. Не допускаш възможността, че можеш да водиш двойствен живот, но ако спокойствието, здравето и цялата ти нервна система зависят от определен модел на сексуално поведение, какво можеш да направиш?“, пише Монтеалегре. И продължава:
„Готова съм да те приема такъв, какъвто си, без да съм мъченица или да се жертвам на олтара на Л.Б... нека опитаме и ще видим какво ще се случи, ако имаш свободата да правиш каквото искаш, но без вина и изповядване."
Фелисия Монтеалегре добавя, че не съжалява, че се е омъжила за Бърнстайн: „Хайде да се отпуснем със съзнанието, че никой от нас не е перфектен, и да спрем да се опитваме да сме СЪПРУГ И СЪПРУГА, с толкова напрегнати главни букви. Не е толкова ужасно!“
Решението на Фелисия води до последици за самата нея. Тя е известна театрална и телевизионна звезда, преди да се откаже от кариерата си, за да отгледа децата. Приема юдаизма заради мъжа си.
„Тя пожертва кариерата си, за да стане котвата на това семейство“, казва Найджъл Симеоне, който е редактор на „Писмата на Леонард Бърнстайн“, в интервю пред TIME. В телевизионно интервю актрисата сама казва на въпрос за собствената си кариера, че от грижи за домакинството, за малки деца и следенето на заниманията на Ленард, не е имала много време за други неща.
Бракът с Монтеалегре има отражение върху кариерата на Бърнстайн и образа му като публична фигура.
Американското общество през 40-те и 50-те години на миналия век проявява силна хомофобия. Един от менторите на Бърнстайн, руският диригент Серж Кусевицки, призовава диригента да се ожени за Монтеалегре, за да разсее слуховете за сексуалността си. Това пише в биографичната книга на Пол Р. Леърд от 2018 г. "Леонард Бърнстайн".
Във филма Кусевицки (изигран от българския актьор Ясен Пеянков) казва на Бърнстайн, че може да бъде първият велик композитор на Америка, ако смени еврейското си фамилно име и спре да прави неща в личния си живот, които биха го компрометирали, ако бъдат разкрити публично.
Авторът на биографичната книга Пол Леърд твърди, че макар бракът да е бил необходима "фасада" за кариерата на композитора, между двамата съпрузи е имало истинска любов.
Когато през 1969 г. все повече хора започват да говорят открито за сексуалността си след бунтовете в Стоунуол, Бърнстайн също е искал да живее по-открито като гей мъж, казва Леърд.
Брадли Купър улавя тази промяна на героя си в сцена, в която диригентът говори пред група хора за това колко е важно за артисти като него да не крият истинската си същност. Особено когато смъртта наближава.
В средата на 70-те години композиторът заминава на почивка и живее с музиканта Том Котран по време на кратка раздяла с Монтеалегре през 1976-1977 г. По това време Фелисия вече е с поставена жестока диагноза - рак. Тя умира през 1978 г. на 56-годишна възраст.
Във филма Ленард Бърнстайн е представен като отзивчив и любящ съпруг, който се грижи за жена си до края. Смята се, че това точно изобразява любовта, която композиторът е изпитвал към актрисата по време на брака им.
Най-голямата дъщеря на Бърнстайн и Монтеалегре, Джейми, също говори за силната връзка между родителите ѝ.
„Те наистина бяха страхотни приятели и вероятно това е най-важното в дългосрочен план - че все още можеха да се разсмиват един друг“, коментира тя в интервю за PBS през 1997 г.
„Правеха неща, от които и двамата се интересуваха заедно - четяха едни и същи книги, ходеха на един и същи театър и се интересуваха какво има другият да каже за тези неща. Мисля, че вероятно това крепи един брак повече от страстта.”
Премиерата на "Маестро" беше на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция през септември.
Филмът тръгва в Netflix от 20 декември.
