Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Високи разходи за производство, слаба реколта, нулево търсене - това са големите оплаквания на производителите на слънчоглед, заради които формално започнаха протестите на "зърнарите" срещу освобождаването на вноса от Украйна.
Недоволство има от всички възможни страни - производителите не могат да пласират реколтата си, преработвателите са недоволни от скъпото вътрешно предлагане и изкуствено ограничения им достъп до суровина, крайните потребители плащат цената за всичко.
А правителството трябва да балансира между конфликтните интереси, дълго отлаганите реформи и текущите заплахи с блокиране на пътища и гранични пунктове.
"Въведохме забрана за вноса, но какво се случи? Световните цени паднаха още повече. И пшеницата, и слънчогледът поевтиняха. Така че не вносът от Украйна е проблемът", каза икономистът Георги Ангелов в интервю за Нова ТВ.
Той коментира, че вносът на украинско жито е бил под 0,5% от българското производство, а дори при рекордно високите цени през 2022 г. не си е струвало да се транспортира дотук. Ангелов не смята, че това ще се промени и след падането на забраната за вноса.
Ефект обаче може да има за българските производители на олио, които преработват слънчогледово семе и нерафинирани продукти. В момента те се оплакват, че българските производители предлагат стоката си на 20% по-висока цена от световната.
"Ние преди произвеждахме малко слънчоглед и потребявахме малко. В последните 5 години обаче направихме много фабрики за преработка и се налага да внасяме", каза той.
Според оценки на преработвателния бранш, бизнесът има капацитет за обработка на 4 млн. тона слънчоглед, докато българското производство е около 2 млн. тона. Забраната за внос от Украйна, която е най-големият световен производител на слънчогледово семе, ги поставя пред двойна неизгодна позиция - прекалено малко и прекалено скъпи суровини.
По данни на ИПИ, до 2010 г. България е внасяла под 10 000 тона слънчоглед на година, но оттогава насам се наблюдава все по-растящо търсене. Преди войната вносът на слънчоглед не идва от Украйна, а основно от Румъния и Молдова, като през 2019 г. стига до 600 000 тона на година.
През 2022 г. вносът на слънчоглед достига рекордните 1,3 млн. тона, като изпреварва износа с над 700 хил. тона. Сериозният ръст през 2022 г. вече се дължи на внос от Украйна
Съответно - износът на българско олио също се увеличава прогресивно, с 6 пъти повече количества са изнесени през 2022 в сравнение с 2010 г., когато са били само 100 000 тона олио.
Нетните приходи от износа на олио стигат до близо 1,2 млрд. евро през 2022 г.. За разлика от производството на суровината, преработената продукция е с по-висока добавена стойност.
Светлана Боянова, бивш зам.-министър на земеделието* и представител на зърнопроизводителите, контрира, като обвини преработвателите в това, че са спрели изцяло да купуват български слънчоглед след анонса за освобождаването на украинския внос.
"Това са частни отношения между производителите и преработвателите", каза тя, като обвини правителството, че не подкрепя местното селско стопанство.
На всички критики срещу зърнопроизводителите, при които няколко ЕТ са получатели на голямата част от директните субсидии за земеделие за сметка на всички останали сектори, Боянова отговаряше, че това е разрешено по закон.
Тя не коментира аргумента на Ангелов, че в ЕС субсидиите се разпределят на малките стопанства, а не на големите, които така или иначе са високо конкурентни, като прехвърли отговорността за това върху държавната регулация.
"В ситуация, в която дебатът за търговията с конкретна суровина не противопоставя просто местни производители на потребителите – класическа постановка, а директно противопоставя две групи местни производители – аргументите да се поставят пречки пред вноса съвсем губят почва. Ако целта през ограниченията е да се вдигне цената за продукцията на местните производители на слънчоглед, то негативът ще се поеме от всички потребители (през цените на крайните продукти), както и директно от преработвателите, които ще изгубят конкурентно предимство. В подобна политика няма никакъв смисъл, дори без да повдигаме темата за субсидиите и печалбите в земеделието или геополитическия аргумент за подкрепата за Украйна", се казва в анализа на ИПИ.
Светлана Боянова е заместник-министър на земеделието и храните с ресори „Поземлени отношения“, „Директни плащания“ в периода 2010 г. – 2013 г.
