Точно преди една година отдавна разпространената в Европа депозитна система за преработване и рециклиране на отпадъци навлезе, макар и частично, в България.
Системата работи на ясен принцип - в замяна на върнатите стари платсмасови бутилки или алуминиеви кенове хората получават ваучер от 5 стотинки на бройка, който могат да използват след това при пазаруване в съответния магазин.
Пилотният проект е въведен в 10 магазина на веригата Lidl, година по-късно те са двойно повече.
"До момента сме събрали на 17 млн. опаковки пластмаса, което е над 300 тона рециклиран материал, през 2024 г. се очаква да съберем около 500 тона материал," казва Христо Бояджиев, помощник-управител в "Лидл България".
Пластмасови бутилки и кенчета могата да се върнат срещу депозит в шест магазина в София, два във Варна, както и в Балчик, Ботевград, Габрово, Добрич, Карлово, Монтана, Перник, Пловдив, Стара Загора, Троян и Шумен.
В различните населени места събираемостта е различна, но не защото хората не са убедени в ползите от рециклирането, а по чисто практически причини.
"В град като Добрич, където разстоянията са много по-малки, хората буквално съчетават всяко ходене до магазина, с връщането на бутилка. Затова количествата, които събираме, вземаме и след това извозваме, се увеличават постоянно," обяснява изпълнителният директор на "Лидл България" Милена Драгийска.
От компанията обясняват и какво се случва, когато решим да върнем вече използвани бутилки за рециклиране:
-
разделяне на опаковките, според суровината, от която са произведение - пластмасови бутилки или кенчета;
-
смачкване на бутилките и кенчетата;
-
извозване към склад на веригата;
-
отделяне на т.нар. рециклат, който може да бъде използван в производството на нови бутилки;
От логистичните центрове използваните пластмасови бутилки отиват за преработване и след това т.нар. рециклат се влага в нови.
Едно от местата, на които се случва това е в Девин - родопският град, прочут с природата си и минералните си извори.
Именно от един от тези извори започва и пътят на водата, която може да бъде открита в магазините на "Лидл България" и която е бутилирана в 100% рециклирани опаковки.
Водата от извор "Балдаран" се добива на 1327 м. надморска височина. Фабриката, в която се бутилира, започва работа преди 10 години като семеен бизнес. В нея работят 55 семейства от града. През 2023 г. са бутилирани и продадени 85 млн. литра вода.
От юли миналата година фабриката е нагледен пример за т.нар. кръгова икономика - всяка бутилка, която излиза от нея се връща обратно под формата на т.нар. рециклат, респективно всяка нова бутилка съдържа 30% преработена пластмаса.
Всеки ден между 20 и 30 камиона с вода тръгват по планинския път от Девин към буферен склад в град Стамболийски, откъдето след това тя потегля към магазините, а обратно във фабриката се връщат вече рециклираните бутилки.
"Рециклатът се произвежда от нашите бутилки, събрани автоматите за обратно събиране на пластмасови бутилки и кенчета. Ние сме си поставили за цел един ден всички наши продукти в пластмасов бутилки да имат минумум 30% вложен рециклиран материал," каза Вълчо Русев, ръководител на "Стоково снабдяване" в "Лидл България".
Проблемът в България е, че все още на практика не функционира цялостна депозитна система, каквато вече работи в 13 държави от ЕС.
"Увеличаването на обекти от наша страна би трябвало да върви ръка за ръка с намеренията за реално стартиране на депозитна система", потвърждава и изпълнителният директор на компанията.
Най-дългогодишният пример за работата на цялостна депозитна система е Швеция, където от 1984 г. се извършва събирането на опаковки от напитки за еднократна употреба срещу депозит. В началото това са метални опаковки, а от 1994 се събират и рециклират и бутилките за еднократна държава.
Процесът от приемането на закон за депозитна система до реалното връщане на празни бутилки в държавите, които са я въвели, обикновено отнема около две години.
"Опитът на тези държави показва, че още на втората година събираемостта достига 90%," обяснява Ана Ларшон от платформата "Reloop Еurope", чиято цел е да популяризира кръговата икономика и рециклирането.
В момента всеки европеец генерира около 190 кг боклук годишно, като прогнозите са, че през 2030 г. това количество ще бъде около 240 кг, от които половината - пластмаса.
В същото време само около 14% от пластмасата се преработва и това е причината Европейският съюз да постави като свой приоритет използването на вторични суровини при производството на пластмаса и да приеме изискван: до 2030 г. всяка пластмасова бутилка да съдържа най-малко 30% рециклирана пластмаса.
Още през следващата година и в България трябва да има 77% събираемост на бутилки и кенчета в обращение, а към 2029 – 90%.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
