Почти няма човек, който да не знае за най-известното корабокрушение в света. Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет също имат своя принос за разказ на историята с участието си в едноименния филм на Джеймс Камерън - "Титаник". Изследванията на учените какво точно се случва с пътническия параход през април 1912 г., когато потъва в Атлантическия океан, продължават, а преди два дни трудът им беше възнаграден. Първото дигитално сканиране в пълен размер на "Титаник" е създадено по метода на дълбоководно картографиране.
Останките на кораба се намират на дълбочина от 3800 м в Атлантическия океан. Сканирането предоставя уникален 3D изглед на цялото тяло на лайнера, като изображенията изглеждат сякаш не са правени под вода.
Надеждата е, че иновативното и детайлно пространствено заснемане ще хвърли нова светлина какво точно е станало с кораба при потъването му, когато се удря в айсберг по време на първото си пътуване от Саутхемптън до Ню Йорк. В корабокрушението загиват повече от 1500 души.
„Все още има основни въпроси, на които трябва да се отговори относно кораба“, казва един от анализаторите на "Титаник", Паркс Стивънсън, пред BBC.
Според него 3D моделът е ,,една от първите големи стъпки към разбиране на историята на "Титаник" чрез изследване, основано на доказателства - а не спекулации".
Корабът е проучван обстойно след откриването на останките през 1985 г. Тялото му е толкова огромно, че в мрака на дълбините камерите могат да покажат само моментни снимки на отделни части от разлагащия се корпус и никога целия.
Новото сканиране улавя останките в цялост, като разкрива пълен изглед.
Останките на "Титаник" се състоят от две части, като носът и кърмата са разделени на около 800 м. Огромното поле от отломки, заобикалящо счупения кораб, също не улесняват досегашната работа на изследователите.
Сканирането е извършено през лятото на 2022 г. от компанията за дъбоководни карти Magellan Ltd и Atlantic Productions, които правят документален филм за проекта.
Подводници, управлявани дистанционно от екип на борда на специализиран кораб, прекарват повече от 200 часа в проучване на дължината и ширината на останките. Екипът прави повече от 700 000 изображения от всеки ъгъл, създавайки точна 3D реконструкция.
За Герхард Зайферт от Magellan, който ръководи планирането на експедицията, това е най-големият проект за подводно сканиране, който някога е предприемал.
„Дълбочината му от почти 4000 м., представлява предизвикателство, а на мястото също има течения. Не ни е позволено да докосваме нищо, за да не повредим останките“, обяснява той.
„Другото предизвикателство е, че се налага да картографирате всеки квадратен сантиметър – дори и безинтересните части, като полето с отломки, трябва да картографираме и калта, но това ни трябва, за да запълним останалите интересни обекти.“
Сканирането показва както мащаба на кораба, така и някои дребни детайли, като серийния номер на едно от витлата.
Носът, който днес е покрит със сталактити от ръжда, все още е незабавно разпознаваем, поведе от 100 години след като корабът потъва. В горната част е палубата за лодки, където зейнала дупка разкрива гледка към празнота, където някога е било голямото стълбище.
Кърмата обаче е ,,хаотична бъркотия от метал". Тази част от кораба се е срутила, когато е ударила морското дъно.
В околното поле с отломки са разпръснати предмети като богато украсени метални изделия от кораба, статуи и неотворени бутилки шампанско. Има и лични вещи, включително десетки обувки, лежащи върху утайката.
Паркс Стивънсън, който е изучава "Титаник" в продължение на много години, казва, че е бил ,,зашеметен", когато за първи път е видял резултата от сканирането.
„Позволява ви да видите останките така, както никога не е могло от подводница - в тяхната цялост, можете да ги наблюдавате в контекст и перспектива.", споделя Стивънсън.
Според него изучаването на сканирането може да предложи нова представа за случилото се с "Титаник" в онази съдбовна нощ на 1912 г.
„Наистина не разбираме характера на сблъсъка с айсберга. Дори не знаем дали го е ударил по десния борд, както се показва във всички филми – може корабът да е стъпил на айсберга“, обяснява той.
Изучаването на кърмата може да разкрие механиката на това как корабът се е ударил в морското дъно.
Морето взема своето от останките, микробите го разяждат, части се разпадат. Историците са наясно, че времето за пълно разбиране на причините за корабокрушението изтича.
Сканирането поне замразява останките във времето и ще позволи на експертите да се вгледат във всеки малък детайл. Надеждата е, че "Титаник" все още може да разкрие своите тайни.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
