Пада лист от календара и… напрежението в нас расте. Затворени молове, отменени пътувания, изчерпани стоки, забавени доставки. Идеите за подаръци се скриват в тунела на извънредната суматоха и мъглата забулва възможността за грабване на нещо в последния момент.

В навечерието на тези светли празници, на точно тези светли празници, онази скрита душа на човек още повече търси и се рее из топлината и уюта на коледния дом. Особено в тези трудни времена - сякаш усещането за идващи празници е още по-изострено и възможността да зарадваш близките  е още по-напираща. Само че целта на тази увертюра е не да ви подчини на принципите на материализма, а малко да ви накара да се замислите „Кому е нужно?“.

Отвъд суровите месеци от март насам, белязани от душевна, социална и материална стагнация, стои едно много просто нещо и то е „нуждата“. Доста преди да дойде пандемията и да преобърне нормалния наужким живот, бях започнала една дълга одисея, гледайки клипчета за минимализъм, вдъхновена да разчистя всичко излишно и да дам пространство на „важните неща“. Добре, махнах половината си дрехи, толкова ми се стори удачно. Продадох малко запазени неща, със спечеленото си купих само ЕДНО вместо тях, което харесвам. Дарих много домакинска посуда, а най-хубавото е, че стана лесно за прибиране, чистене, гладене, бърсане. За момент толкова се бях вглъбила в минимализма, че започна да ме тормози и да ходя нощем из апартамента, търсейки без какво още какво мога. Обаче.. и това не стига за удовлетворението. Суха работа.

За известен период от време доста хора видяха как може да живеят и с 5 костюма вместо с 15, с една кола вместо с две, с 3 чинии вместо с 20, с трима приятели вместо с десет...схванахте идеята – с ПО-МАЛКО. Но защо? Защото в главоблъскането какво да облечем днес, не целуваме детето си за чао. Защото докато приготвяме багажа за пътуването уикенда,  крещим от нерви. Защото докато изгладим цялото пране, изпускаме шанса за епизод от любимия ни сериал. Защото докато говорим безсмислени разговори с 20 души на ден, не казваме "добър вечер" вкъщи. Защото живеем около и за безсмислени, безвкусни, безинтересни предмети. Но има надежда. Хората можем да се почувстваме много лесно добри до Коледа. Стига да си махнем телефона от лицето и да хванем друго в ръцете си.

Замисляли ли сте се, че може да подарите изваяна от вас ваза за девойката, която сваляте? Ами замислете се.. Или ти, девойче, да подариш ушита от теб чантичка за очила. А на някого защо не му хрумна да подари малко уважение на човека, който почиства входа? А друг защо не подари малко солидарност на медицинската сестра? А защо не подарихме малко увереност на новия служител или малко вяра на бабата, стояща на спирката в студа? Или просто да бъдем учтиви с продавачката в кварталния магазин.

Не е трудно. Но тези „неща“ никой не ги вижда. Мантии невидимки в този материален свят.

А ако до всяко добро същество застане поне още едно…Коледа може да бъде по-хубава дори от разстояние. Доброто може да бъде заразно, не само вирусите.

А в крайна сметка важното на подаръците е да покажеш, че си помислил за някого. Те са забавление, което да дариш на себе си и на другия.

А, да... и обещаните 5 идеи за подарък!

1. Нарисувайте картичка с водни бои. Не е нужно да има празничен брокат, който да остане навсякъде по лицето ви като некачествен фон дьо тен. Може и само с молив.

2. Подарете преживяване. Много неща работят - театри, онлайн курсове по език, фотография,  кулинарни курсове.

3. Опечете пай! Най-топлото усещане е винаги свързано с храна. Само искам някой да отрече, че бленува за: това как готви баба, вкуса на сладоледа при първа среща с гадже, миризмата на мекици рано сутрин в хижата?

4. Малко романтика: Прегърнете някого и му кажете нещо, което винаги сте искали да му кажете. Било то и най-престъпната тайна. Вижте реакцията. Искреността е вечен добродетел!

5. Е, книгата винаги е добър избор.

P.S.  А ето и нашия подарък* за детето, изработен от кръпките на село. Родено на 25 декември, не му остава нищо друго освен да бъде претрупано с подаръци от роднини. Но предметите не купуват усмивки. Поне и не като си на две.

* Любимата традиция на германците „адвент календар“, отброяващ дните от 1 декември до Коледа. Всяко джобче съдържа интересни занимания като стихчета, малки книжки, идеи за игри. Е, има и някои лакомства, разбира се.