Академичният съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е взел решение за отнемането на почетното звание "Доктор хонорис кауза" от четирима германски граждани, свързани с Националсоциалистическата партия и престъпленията на режима на Адолф Хитлер.
Ханс Франк, Бернхард Руст, Евалд фон Масов и Едуар Колрауш са извадени от списъка с почетни доктори на най-големия български университет повече от 80 години след присъждането на званията. Решението беше провокирано от призив на Асоциацията на оцелелите от Холокоста в България, като е взето след "проверка на всеки от посочените случаи от преподаватели от Историческия факултет, които са специалисти по историята на този период и имат публикации за престъпленията на нацизма".
"Отначало нашите предшественици са пестеливи в присъждането на почетното звание – за първите 20 години след Вазов са го получили само още 6 души. През 1939 г. обаче във връзка с пищните тържества по случай 50-годишния юбилей на Софийския университет Академичният съвет взима решение да присъди званието „доктор хонорис кауза“ на 99 души наведнъж. Между тях са достойни личности като първия ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан, прочутият математик Годфри Харди, електроинженерът и изобретател Никола Тесла, световно известните филолози Паул Кречмер и Франц Дьолгер, ректори на европейски университети и много други. И между тези нови почетни доктори има политически лица, много от които – достойни държавници. За съжаление сред удостоените през 1939 г. по политически причини лица попадат и такива, които са свързани с Националсоциалистическата германска работническа партия или скоро след това участват в нацистките престъпления", се казва в посланието на Академичния съвет.
"Ръководството на Софийския университет се отнесе много сериозно към изнесените в писмото данни, убедено, че авторитетът на Университета не позволява негови почетни доктори да бъдат лица, свързани с идеология на омразата или извършили престъпления... Не можем и не бива да заличаваме историята, но сме убедени, че един такъв морален акт ще бъде сигнал за обществото, че грешките от тежките исторически моменти могат да бъдат посочени и осъдени, за да не бъдат допускани отново", посочват още членовете на съвета.
Историята на четирите случая
Ханс Франк е личен юридически съветник на Хитлер, а от 1933 г. е министър на правосъдието на Бавария и е начело на националсоциалистическата асоциация на юристите. Няколко месеца след като през май 1933 г. му е присъдено званието „доктор хонорис кауза на правните науки“, през октомври 1939 г. е назначен за генерален губернатор на окупирана Полша, където е отговорен за убийството на стотици хиляди поляци и за депортацията на полските евреи.
Франк отговаря за Варшавското гето, което първо въвежда еврейската звезда, под негова юрисдикция са четири концентрационни лагера. По време на Нюрнбергския процес той е признат за виновен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е осъден на смърт чрез обесване.
Бернхард Руст е министър на науката, възпитанието и народното образование на Германия от 1934 до 1945 г. Получава званието "доктор хонорис кауза на философските науки" от Софийския университет през октомври 1940 г.
Като министър Руст уволнява 1000 университетски преподаватели (евреи, социалдемократи и др.), ограничава академичното самоуправление и въвежда националсоциалистически дух и нацисткия поздрав в училищата. Руст, който от 1925 г. е гаулайтер, а от 1940 г. групенфюрер на СА, се самоубива в навечерието на капитулацията на Германия.
Евалд Роберт Валентин фон Масов получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Той е генерал-майор от пруската армия, а по време на Балканските войни е изпратен в българския генерален щаб. От 1933 г. е президент на Германската служба за академичен обмен и на Германо-българското дружество. Като президент на Националния клуб приветства през 1937 г. Хитлер, който произнася реч по случай 15-годишнината от първото си слово пред клуба. От 1932 г. започва кариера в СС и се изкачва по всички стъпала на йерархията, докато през 1939 г. достига до СС групенфюрер и генерал-лейтенант. След смъртта му през 1942 г. е погребан с почести от СС и е почетен с венец от Хайнрих Химлер.
Едуард Колрауш получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Колрауш е юрист, ректор на Хумболд университет (по това време Фридрих-Вилхелм университет) от 1932 до 1933 г. Той е един от създателите на Нюрнбергските закони, които полагат юридическата основа на антисемитската и расистката идеология на националсоциалистическата държава.
Историците от СУ посочват, че "случаят на Колрауш не е толкова безспорен, защото той не е съден, а след войната е назначен за декан на Юридическия факултет в Хумболд университет през 1946 г.". Започналото срещу него разследване през 1947 г. на комисия на университета за участието му в съставянето на Нюрнбергските закони не завършва със заключение, защото Колрауш умира преди приключването на работата на комисията.
През 1933 г. той подава оставка като ректор заради конфликт със студенти от Националсоциалистическия студентски съюз заради решението им да поставят плакат с надпис "Срещу не-немския дух" във фоайето на университета.
"Конфликтът му със студентите – националсоциалисти не е поради несъгласие с расистката насоченост на плаката, а защото смята, че пресилените антиеврейски формулировки в него ще дискредитират борбата срещу ненемския дух, с която той очевидно е съгласен", пише в становището на историците от СУ.
Ръководството на университета признава за очевидно, че "почетното звание е присъдено на членове на Нацистката партия, един от които е извършил сериозни престъпления, за които е осъден, по политически причини", поради което отнема титлите "доктор хонорис кауза".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
