"В бъдещето никога няма да има случай, в който толкова голяма отговорност и власт да бъде дадена на един 29-годишен мъж"
Това са думи на Пол Тибетс, пилотът на бомбардировача B-29 „Енола Гей“, който на 6 август 1945 г. пуска първата атомна бомба върху Хирошима - и "транспортира човечеството от една геополитическа епоха в друга", по думите на политическия коментатор Джордж Уил.
Точно 80 години по-късно светът се намира в разлом, който - както историкът Антъни Бийвър го описва - изглежда така, сякаш Втората световна война все още не е приключила.
Унищожителната мощ, която трябваше да сложи край на всички въоръжени конфликти, днес се използва повече като заплаха, а не възпиране - от войната на Русия срещу Украйна до непрекъснато ескалиращия конфликт около Иран.
Всяка година Хирошима затихва за минута мълчание и камбанен звън точно в 8:15 ч. - моментът, в който бомбата пада през 1945 г.
Енергията и радиацията от взрива разрушават града. Жертвите в деня на удара и в следващите месеци стигат до около 140 000 души.
Много от оцелелите при самата експлозия се разболяват от рак и други тежки болести заради излагането си на радиацията.
Онези, които доживяват до съвремието и вече са на преклонна възраст, не спират да предупреждават, че ядрените оръжия трябва да бъдат забранени.
Кметът на Хирошима Казуми Мацуи използва речта си на 6 август 2025 г., за да призове за прекратяване на натрупването на въоръжение и нормализирането на говоренето за възможна употреба на атомни бомби, с оправданието, че това би било целесъобразно за нечия национална сигурност.
"Тези развития очевидно пренебрегват уроците, които международната общност е трябвало да си извлече от трагедиите на историята“, казва той, като прави препратка към Русия и Близкия Изток. „Те заплашват да съборят системата за изграждането на мир, за която толкова много хора са работили толкова усилено.“
Мацуи призовава и младите хора да бъдат бдителни спрямо подобни примери на неправилна политика, която може да причини "крайно нечовешки резултати" в бъдеще.
Преди 80 години един млад човек - "най-добрият проклет пилот", когото командирът на американските ВВС Хенри Арнолд познава - е натоварен със задачата да командва мащабен екип за тайна мисия в продължение на няколко месеца. Кулминацията е 6 август 1945 г.
Тибетс нарича самолета си B-92 на името на своята майка Енола Гей Хагард - тя, за разлика от баща му, дава благословията си за неговото решение да напусне училище и да се запише в армията. По ирония - на нейно име е посветен един от най-противоречивите епизоди във военната история.
Радиооператорът на самолета стои в готовност за команда "Прекратете мисията", в случай че Япония обяви капитулация по време на полета. Но B-29 все пак стига до своята цел и урановата бомба "Малкото момче" полита надолу към унищожението.
Историците продължават да спорят и до днес дали бомбардировките над Хирошима и Нагазаки са военно престъпление или напротив, помогнали са за прекратяването на още по-страшни човешки жертви във Втората световна война - смята се, че към 1944 г. около 400 000 цивилни души умират от глад всеки месец в източна и югоизточна Азия и Тихоокеанския регион.
Само четири години по-късно обаче и Съветският съюз детонира свое ядрено оръжие. Китай става ядрена сила през 1964 г. Пакистан е държава с БВП на глава от населението в размер на по-малко от 430 долара, когато придобива атомни бомби през 1998.
Северна Корея трудно произвежда обувки, но успешно разработва ракети с междуконтинентален обсег за ядрените си бойни глави, пише Джордж Уил. Иран е решен да влезе в "клуба" от десетилетия и изглежда, че само сериозна военна интервенция може да спре режима от придобиването на ядрено оръжие.
Владимир Путин успява да принуди западните държави да ограничават военната помощ за Украйна със заплаха от използване на такова оръжие.
Вече съществува глобален блок от автократични държави, които са по-сплотени от всякога и от всичко, с което САЩ се е сблъсквал досега.
Светът от 2025 г. вече изглежда по съвсем различен начин.
"Тукидид е казал, че три неща причиняват войни: чест, страх и интереси. В сряда ще са изминали 29 220 дни от първото използване на ядрено оръжие и 29 217 — от второто. Какво в осеяната с кланета човешка история на честолюбив гняв, рационални и ирационални страхове и интереси, дефинирани от идеологии, ни кара да вярваме, че няма да има трета (и следващи) ядрени атаки?", пита Уил в статията си за Washington Post по повод годишнината.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: