Решението на вицепрезидента Илияна Йотова да помилва бившата кметица на “Младост” Десислава Иванчева – 10 месеца преди края на присъдата ѝ – върна в публичното внимание един от най-обсъжданите и спорни случаи в най-новата съдебна история. Вместо акт на милосърдие, според адвоката на Иванчава Калин Ангелов, този жест е по-скоро израз на политически амбиции вътре в президентската институция.
„Вицепрезидентът Илияна Йотова не прояви акт на хуманност, както самата тя нарече помилването ден по-рано, а извърши акт на подготовка за явяване на избори“, казва Ангелов в интервю за „Дневник“. По думите му, ако в решението бе вложен хуманен импулс, то би трябвало да бъде взето „преди година или две“.
В основата на специфичното отношение към Иванчева от страна на институциите адвокатът вижда не толкова тежестта на обвинението срещу нея, колкото политическия ѝ образ – и по-точно победата на “Зелен Младост” над ГЕРБ в район „Младост“ през 2016 г.
„Тя бе лицето на движението, което показа как ГЕРБ може да бъде победен. Смятам, това не трябва да се забравя и трябва да се припомня винаги, когато се говори за Десислава Иванчева и нейния случай”, коментира адв. Ангелов като припомни първата изборна загуба на ГЕРБ.
“Те не просто победиха ГЕРБ, но показаха и начина, по който това може да стане: да се стигне до балотаж, на който всички единно да застанат срещу кандидата на Бойко Борисов.” Този подход, по думите му, по-късно се мултиплицира и в други градове – Благоевград, Пазарджик, Варна.
Именно заради тази си роля – на прецедент и предвестник на модел за политическа алтернатива – Иванчева, според адвоката, се превръща в мишена за институционален натиск.
Молбата за помилване на Иванчева е подадена още през 2022 г., но отговор от президентството идва чак през 2025 г. Според Калин Ангелов, отлагането не е случайно – случаят с Иванчева остава в общественото внимание и всяко решение около него би предизвикало реакция.
„През последната година общественото мнение ясно се промени към откровена симпатия към Иванчева“, обяснява той.
“Масовото усещане беше, че тази жена се мачка целенасочено от "системата" с цел назидание на другите - да внимават какво правят в политическите си амбиции. Хората стигаха до естествения извод, че за да тероризират така тази жена, то вероятно и целият процес срещу нея е бил скалъпен, а обвинението за искане и получаване на подкуп - изфабрикувано”, коментира Ангелов.
Като допълнителен проблем адвокатът откроява липсата на прозрачност в президентската процедура по помилване. Той припомня Решение №6 от 2012 г. на Конституционния съд, което легитимира пълната непрозрачност на процеса чрез аналогии с монархическия модел. "И именно от тази връзка наложи правилото президентът да не дава никакви обяснения защо помилва един, защо не помилва друг или защо - както е в случая с Иванчева - мълчи три години без да каже нито да, нито не".
Особено критичен е Калин Ангелов към съдебното производство по предсрочно освобождаване на Иванчева, което завършва с отказ с мотива, че тя не се е поправила. „Смятам, че производството по предсрочното ѝ освобождаване бе пародия на правосъдие във всяко едно отношение“, заявява той.
Делото обикаляло различни съдилища близо половин година, само за да се определи компетентността, а когато стига до Окръжен съд – Ловеч, решението според защитата е „буквално преписване на становището на затвора, без да се отговори на нито едно от нашите възражения“.
Особено фрапиращ, според него, е отказът на съда да признае значимостта на това, че Иванчева междувременно е станала родител – събитие, което според Ангелов е безспорно важно за оценка на риска от рецидив. „Съдът обаче, преписвайки казаното от затвора, го отрече - според тях раждането на дете е без значение за промяната на човека. Дори малък размисъл върху това показва абсурдността на подобно нещо“, казва той.
Ангелов припомня, че самият механизъм за предсрочно освобождаване е създаден, за да въведе равнопоставеност между затворника и администрацията – възможност за обективна съдебна преценка. Но в практиката, казва той, съдът все по-често действа като „гумен печат“ на становището на затвора.
Въпреки критиките, адвокатът вижда в помилването не просто институционален акт, а край на една дълга, изтощителна битка: „Радвам се, че този ад за Десислава приключи. Дано успее бързо да се възстанови и да продължи напред.“
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
