Конкуренцията е на бързи обороти, а фирмите и работещите в IT сферата са наясно, че трябва непрекъснато да учат и да се развиват, така че да бъдат адекватни на пазара.
Младите IT-специалисти в България познават изкуствения интелект (ИИ) и (поне засега) не виждат заплаха в неговото развитие - но не познават европейските регулации за ИИ и в защита на личните данни.
Следят новините от технологичния свят, част от тях се интересуват и от вътрешна политика.
Но не четат европейското законодателство в тяхната професионална сфера, дори и по отношение на AI - очакват работодателите им да го правят.
Това са изводите от проучване, проведено като част от проекта „Булевард Европа“ и реализирано от социологическа агенция „Насока“ сред младежи на възраст от 18 до 25 години, заети в IT-сектора.
За целта са проведени 32 дълбочинни интервюта, сред две групи от по 16 души – едната в София, а другата – в цялата страна. Изследването е проведено през април 2024 година.
Поколението Z e първото израснало в ерата на интернет и едва ли може да си представи животът преди технологиите и непрекъснатия достъп до информация чрез смартфоните в джоба им. Това е и поколението, което ще диктува тенденциите на пазара на труда в следващите десетилетия.
Удобството „да се работи по всяко време, от всяка точка на света“ превръща IT сферата в една от най-търсените за професионално развитие. Немалко млади хора искат да се занимават с програмиране и друг вид дейности от сферата, защото заплащането е по-високо от средното за България, възприема се като модерна и престижна професия.
Близо 2/3 от младежите, участвали в проучването, са наети в IT-фирми (вкл. аутсорсинг), които работят за външни пазари.
Най-често това са американския и европейския пазар, а по-рядко – азиатския. Поръчките идват основно от САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, а по-рядко – от Нидерландия, Белгия, Ирландия. Някои от младежите споделят, че работят и за страни от Близкия Изток.
Конкуренция на бързи обороти
За разлика отпреди 10-15 години, когато големите технологични скокове бяха по-скоро на интервали от по няколко години, сега динамиката е различна. Развитието на изкуствения интелект, блокчейн и други иновации означават, че ако младежите в IT сектора не се учат постоянно и не актуализират професионалните си познания, трудно ще имат достъп до най-добре платените работни места.
Преди конкуренцията в IT сектора беше по-слаба, а специалистите с базови умения бяха търсени, но сега пазарът е наситен, особено в началните позиции. Работодателите очакват от кандидатите да имат готови умения и да могат да се адаптират бързо към нови технологии. Именно при началните позиции рискът от изоставането се усеща най-силно, показва изследването.
Конкуренцията е на бързи обороти, а фирмите и работещите в сферата са наясно, че трябва непрекъснато да учат и да се развиват, така че да бъдат релевантни на пазара.
Работещите в IT сферата традиционно са early adopters (ранни последователи бел.р.) на всичко ново. Следят технологичните процеси отблизо, а всеобщото мнение е, че нивото на хората, които се наемат в бранша се повишава.
Същевременно някои младежи подчертават, че конкуренцията в сферата не е с хората, а най-вече с изкуствения интелект.
Изкуственият интелект, за който всички говорят
Младежите приемат AI като естествен резултат от развитието на технологиите и науката. Определят го като „бум“ не само в IT индустрията, но и във всички всекидневни задачи.
Оценките за него варират между „хубаво помощно средство“ и „много мощно оръжие“.
Според някои младежи „изкуственият интелект наистина не може да се сравни с нищо друго“, достига нови висоти, помага и улеснява хората в редица аспекти, включително в сферата на труда – пести не само усилия, но и време, навлиза в много сфери, вкл. в обучението. Не са един и два примерите за неговото положително приложение в бизнеса – като се започне от „роботи“ по складове, разнасящи различни стоки и продукти и се стигне до онлайн поръчки на храна.
Сред интервюираните съществува нагласата, че към момента изкуственият интелект има повече ползи отколкото вреди.
Младежите все пак имат едно наум. Подчертават, че към него трябва да се подхожда внимателно (с резерви) – „не трябва да му се доверяваме твърде много“.
Това означава, че е необходимо всеки продукт, изработен от изкуствен интелект да бъде проверен. В тази връзка един от програмистите споделя, че сред потенциалните негативи е фактът, че изкуственият интелект може да започне да „халюцинира“. Поради това хората не трябва да му се доверяват напълно, защото невинаги подаваната от него информация е точна, пълна и достоверна.
Някои от младите, работещи в сектора смятат, че изкуственият интелект не е заплаха за човека, защото той не може да замени изцяло човешкия разум и работата на хората – „по-скоро ще може да се работи паралелно с него като подпомага работата и развива съответно крайните резултати“.
Въпреки положителната, като цяло нагласа, спрямо изкуствения интелект, младите професионалисти също си задават въпроса дали роботите могат да вземат работата на хората. Отговорът им е „да“, с най-голяма вероятност за професии като програмисти, които се занимават единствено с писане на код, и инженери.
Затова специалистите трябва да се научат да работят с него. Това означава, че например програмистите ще трябва не само да пишат код, но и да разбират как работи AI и как да го използват в своята работа.
Поне засега смятат, че е невъзможно изкуственият интелект да замести изцяло човешкия труд, въпреки големите очаквания и притеснения. Въпреки потенциала, създаването на високоинтелигентни роботи остава нереализирана възможност.
Все пак изкуственият интелект се описва и като „нож с две остриета“.
От една страна, ускорява работата и помага с реализацията на базисни задачи, а от друга – не се знае какво може да направи и докъде ще стигне. На този етап младите IT специалисти виждат рисковете предвид „оръжието“, което изкуственият интелект може да се превърне в ръцете на хакери и престъпници.
Той позволява по-усъвършенствани, бързи и ефективни атаки – включително персонализирани фишинг съобщения, които трудно могат да бъдат разпознати като измами.
Изкуственият интелект издига на ново ниво и дезинфорамационните кампании, чрез генериране на фалшиво съдържание, включително deepfake видеа и снимки, с цел измами, изнудване или манипулиране на общественото мнение.
Именно в ЕС беше приет и първият регламент, регулиращ изкуствения интелект. Тук целта е от една страна да не се задушават иновациите, но и от друга – развитието на технологията и употребата на ИИ да става етично.
На фона на засилената конкуренция обаче IT специалистите от поколението Z изненадващо не познават европейските регулации в сектора - не четат и не следят европейското законодателство в тяхната професионална сфера.
Признават, че това е така, защото не им се налага, тъй като има цели отдели и колеги във фирмата им, които отговарят за това.
Значителната част от участвалите в проучването изобщо не са чували и не са информирани в каква посока са направени промени – кога са приети, какво регламентират и какви са техните цели.
Малкото младежи, които информират по темата, го правят по собствена инициатива, за да са по-конкурентоспособни.
Те са частично и доста бегло запознати с нововъведенията в европейското законодателство – например касаещи GDPR/лични данни, ChatGPT, киберсигурност, и изкуствения интелект (вкл. people scoring), който няма право да заменя работата и професията на човек, а може само и единствено да помага.
Почти половината от интервюираните посочват, че се интересуват от новини, свързани с развитието на информационните технологии и компютрите. Една трета от младежите заявяват, че се интересуват от политиката и политическите новини както в България, така и в международен план.
- „Интересно ми е политическата криза, в която сме, дали ще продължи, какво може да стане, дали избирателната активност ще продължи да е толкова ниска, дали може да има радикализация на части от населението, какво ще стане с рейтинга на държавата ни като цяло, защото да имаме 6 избори за период по-малко от 3 години не е много добър имидж.“
Ако към онзи момент изборите бяха шест - вече вървим към осмия пореден вот.
В международен план интересът на младите IT специалисти е свързан с войните и онова, което се случва в Израел и Украйна, изборите в Америка, климатичните особености и екологията.
- „Интересувам се сега от войната, както в Близкия изток, така и в Украйна. Интересувам се от различните неща, които се случват в Америка покрай изборите и по принцип всичко, което се случва около Тръмп. Климатични особености. Намирам просто да не съм затворена само в България като обхват на новините, които гледам“.
Наситените откъм събития и политически новини периоди обаче идват в повече на някои от младите хора и част от тях заявяват, че са си "дали пауза" от следенето на информационния поток.
Но има и такива, които заявяват, че не се интересуват от новини, защото „То е такава цензура, че могат да ни покажат каквото си искат и да настроят някакво мнение.“
А дали са граждани на света, Европа или на България?
Помолени да продължат изречението „Аз съм гражданин на …“, изследваните младежи посочват в много голяма степен директно "България".
Изключения са отговори като „страна с повече възможности, отколкото извинения“, „надявам се на държава, която иска да се развива“ и „една държава, която тепърва започва да се развива и да пробива както в ИТ индустрията, така и цялостно“.