Три месеца преди Европейските избори - избирателите на ПП-ДБ и на "Възраждане" изглеждат по-мотивирани да гласуват за Европейски парламент, отколкото поддръжниците на останалите сили.
Това показват данни от изследване на "Алфа Рисърч", проведено между 1 и 7 март 2024 г.
По-високият интерес на симпатизантите на "най-големите евроентусиасти и най-големите евроскептици", както ги определят социолозите, водят до известно увеличение на тежестта им спрямо останалите съперници.
Готовността за гласуване за ГЕРБ на български парламентарни избори например е с 4,5 процентни пункта по-висока от тази при ПП-ДБ, ако вотът трябваше да се проведе днес. Но ПП-ДБ скъсяват дистанцията с ГЕРБ до 2,7 п.п., когато става дума за готовност за гласуване на Европейски избори.
"Възраждане" също увеличават своя относителен дял за Евроизборите спрямо партии като БСП или ДПС, като остава трета политическа сила.
По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8.9%) и ДПС (8.4% - чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на Евроизбори), посочват от "Алфа Рисърч".
Причината за разликата в мобилизацията на избирателите се свързва с цялостната по-ниска избирателна активност в България на избори за ЕП - само 32% от интервюираните от агенцията потвърждават, че със сигурност ще гласуват на 9 юни.
"Въпреки че в личен план българите виждат ползи за себе си и за страната от европейското членство, за 17 години те не успяха де се убедят, че от техния глас зависи как ще функционира Европейския съюз и в каква Европа ще живеем. Затова не е учудващо, че избирателната активност на европейски избори е най-ниската възможна от всички други избори", пише в анализа на агенцията.
Социолозите засичат висока категорична подкрепа за членството на България в ЕС - около 60%, но само 12% от пълнолетните одорбяват изцяло управлението на съюза към днешна дата, а 42% - "донякъде".
39% казват, че са неудовлетворени от политическото ръководство на ЕС.
Най-силна подкрепа се проявява към възможност, която всъщност не произтича от българското членство в ЕС, а в Съвета на Европа - правото на всеки да се обръща към Съда в Страсбург, ако правата му бъдат нарушени (84% положително отношение).
81% одобрение има към възможността за работа на българите в други държави от ЕС, а 68% - към общата европейска система за сигурност, която все още не е осъществена, но е част от плановете за бъдещия мандат на ЕК.
Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%) също се оценяват преобладаващо позитивно, но те срещат и по-висок дял негативни мнения - по около 30 на сто, показват данните на "Алфа Рисърч".
Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления: Зеления преход – 34% положително отношение срещу 42% отрицателно, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).
Най-силно недоволство има спрямо идеята за "увеличаване на правомощията на ЕК за сметка на националните правителства" (77% против) и "солидарно разпределение на мигрантите (70% против).
Изследването е проведено в периода 1 – 7 март 2024 г. от Алфа Рисърч, със собствени средства на агенцията. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.