Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Колкото по-млади и образовани - толкова повече хора в България използват приложения с изкуствен интелект активно.
- Колкото по-редовно се използва AI, толкова по-голям е и делът на българите, които вярват, че технологията ще подпомогне човечеството и ще стимулира развитието на науки с важно приложение.
Това показват данните от ново национално представително изследване на "Алфа Рисърч", проведено през юли 2025 г.
Според проучване на Google от началото на 2025 г., 48% от световното население използва генеративни AI приложения, а в Европа – 42%.
Данните на "Алфа Рисърч" показват, че българското общество се нарежда на средно европейско ниво по използване на генеративен AI.
44% от пълнолетните българи заявяват, че са използвали приложения като ChatGPT и Gemini, докато 56% не са имали досег.
Употребата засега остава ограничена като честота: средно 13% го използват редовно, 31% – от време на време.
Разликите се виждат много ясно при разделянето на респондентите по възрастови групи.
Всеки трети човек на възраст 18–29 години го използва активно, докато 81% от най-възрастните изобщо не са имали досег с такива технологии.
Основни потребители са хората с висше образование (62%), докато сред респондентите със средно или основно образование делът на използващите е едва 21%.
При останалите възрастови групи генеративният AI е познат, но използването му е по-ограничено.
И макар достъпът да расте, целите на употреба остават ограничени. В България доминира личният интерес – търсене на информация или забавление (36%), срещу едва 18%, които го използват с практическа цел за работа или учене.
Този профил на употреба обяснява и противоречивите нагласи.
36% от анкетираните вярват, че генеративният AI ще бъде в полза на човечеството – като инструмент за напредък в науката, медицината и технологиите. Привърженици на тази теза са най-вече младите и висшистите.
В същото време 32% изразяват тревога, че AI е заплаха – мнение, характерно за хората, които не го използват, особено възрастните и тези със средно или основно образование.
Над 30 на сто от българите не смятат, че една от най-важните технологии на съвремието ще повлияе върху човечеството, или не могат да преценят как това ще се случи.
Исторически, големите иновации често предизвикват подобни противоречиви реакции – от печатната машина до социалните мрежи.
Според анализа на „Алфа Рисърч“, в страните с по-висока степен на използване на AI, оптимизмът и разбирането за предимствата му доминират. Това предполага, че с разширяването на достъпа, и в България нагласите вероятно ще се трансформират.
Макар изкуственият интелект да обещава ефективност и достъпност, част от научната общност предупреждава за „когнитивната цена“ на това ново удобство.
През 2024 г. в Масачузетския технологичен институт (MIT) е проведен експеримент, който изследва как ChatGPT влияе на мозъчната активност и мисловния процес.
Студенти са разделени на три групи - едни пишат есе самостоятелно, втори използват Google, а трети – ChatGPT.
Докато всички участници носят устройства за измерване на мозъчната активност, резултатите показват значителна разлика: при групата, използвала AI, се наблюдава намалена мозъчна активност, по-слаби връзки между различни зони на мозъка и по-ниска ангажираност с написаното.
Изследването от MIT разкрива още две ключови наблюдения.
Първо - отговорите, генерирани с ChatGPT, почти винаги звучат еднакво и защитават сходни позиции. За разлика от тях, текстовете на останалите участници включват и критични мнения.
Второ - при студентите, използвали AI, се отчита по-ниска мозъчна активност в зони, свързани с творческо мислене и концентрация.
Изследователите свързват това с т.нар. ефект на хомогенизация - склонността на езиковия модел да се придържа към най-вероятните и най-често срещаните формулировки, което изтласква различността.
