Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- 57% от българските ученици на 15 г. не се справят с минималните изисквания за функционална грамотност по математика.
- При четенето - 58% са под базовото ниво.
- Това са най-ниските равнища от началото на участието на България в изследването PISA.
- Отсъствията от час, липсата на дисциплина в класната стая, разсейването с телефони по време на учебна дейност са само част от факторите, които допринасят за проблемите.
- Спад има и при дела на учениците, чиито родители редовно се интересуват какво са правили в училище и какви проблеми имат в клас.
Това показват резултатите за България от последното международно изследване PISA. Тестът беше проведен през март-май 2025 г. сред повече от 6800 деветокласници от общо 211 училища в страната.
PISA - или програмата за международно оценяване на ученици на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - се провежда веднъж на три години и сравнява познанията на връстници от десетки държави.
Целта му е да провери как образователните системи подготвят децата за справяне с проблеми в реалния живот, а не дали учениците могат да възпроизведат точно учебния материал.
PISA събира и данни за социалната среда на младите хора, като показва връзките между нивото на грамотност и проблеми като неравенството, навлизането на технологиите, семейната подкрепа и др.
Данните за 2025 г. показват, че ако има промяна в средното ниво за предходните три години - тя е към влошаване.
Резултатите на 15-годишните ученици са по-ниски по математика и четене през 2025 в сравнение с 2022.
В природните науки нивото не се променя в краткосрочен план, но има видимо понижение спрямо средните резултати в България през 2015 г.
- 47% от българските участници в изследването имат ниски или много ниски резултати по природни науки - при средно 26% за ОИСР.
- делът на най-слабите оценки по математика е цели 57% при средно 35 на сто в ОИСР.
- 58% са с по-ниско от базовото ниво на грамотност и при четенето с разбиране при 31% за ОИСР.
Разминаване има и в най-горната група на отличниците - те са само между 1-3% в трите измервани категории, докато средното за ОИСР е 6-8%.
Подценява ли България PISA? Мнението на един учител
Историкът Александър Стоянов (НГДЕК) предупреждава резултатите от изследването да се четат с едно наум.
Първо - защото учениците в България попълват тестовете на PISA "по инерция", защото нямат мотивация да се представят на по-високо ниво. Резултатите от изследването не се включват във формирането на оценките им за дипломата.
PISA е създадена да отчита ниво на гражданско образование, но то започва в България едва след 11 клас - а изследването се попълва от деца в 9-ти клас.
"На цялото вайкане, което предстои, никой няма да говори за истинските проблеми в образованието:
- липсата на практичност,
- липсата на високо подготвени кадри,
- липсата на ред в отношенията училище -учител-родител-дете,
- липсата на връзка между образование и трудов пазар,
- липсата на модел за интегриране на високите технологии.
Около 53% от учениците в България могат да покрият т.нар. Ниво 2 в природните науки - т.е. разпознават правилното обяснение на познати научни феномени и могат да използват знанията си, за да идентифицират в по-прости ситуации дали дадено обяснение е валидно или не.
За сравнение - това базово равнище се покрива от над 85% от учениците в Китай, Макао, Сингапур, Естония, Япония, Китайско Тайпе и Южна Корея.
Базовите познания по математика - т.е. например изчисляване на разстоянията на два алтернативни маршурта или преобръщане на една валута в друга - се владеят от 43% в България. Средното ниво в ОИСР е 65%.
Базовото ниво на грамотност в областта "Четене" се измерва като умението на учениците да разбират основната идея на средно дълъг текст, да намират информация по изрични критерии и да разсъждават по целта и формата на текста.
В България това равнище се покрива от 42% от учениците, докато средното в ОИСР е 69 на сто.
Какви са проблемите извън теста?
Авторите на изследването показват, че социалният произход е много силен фактор за представянето на учениците.
В България има по-голяма от средната разлика в резултатите между 25% от най-заможните деца и 25% от най-бедните деца в областта на природните науки.
Оплакванията на учениците от липсата на дисциплина в час също отделят България от средното ниво в ОИСР - по-конкретно при природните науки.
34% казват, че не могат да работят добре в повечето или във всички учебни часове (при 19% средно за останалите държави).
41% съобщават, че шумът или безредието пречат в повечето часове, а 47% - че съучениците им не слушат учителя по природни науки
Телефоните са още един фактор за разсейването - 42% казват, че съучениците им използват телефони, вместо да слушат урока по природни науки (при 28% за ОИСР). Българските деветокласници прекарват и двойно повече време с устройствата си за развлечение, докато са на училище, спрямо връстниците им от ОИСР.
PISA все пак обръща внимание, че все повече български училища въвеждат забрана за използване на телефони в клас.
Изследването вижда и спад при любопитството и склонността към полагане на повече усилия по трудните задачи.
За 3 години в България има спад от 11,5 процентни пункта на учениците, които казват, че са любопитни към много различни неща (до 60%).
Същият е и спадът в отговорите на въпроса дали полагат допълнително усилие, когато задачата ги затруднява.
Интересното е, че намалява и делът на учениците, които смятат училището за загуба на време (27% в България при 24% в ОИСР) - т.е. проблемът не е, че учебната среда отблъсква младите хора, а че не ги предизвиква да се стараят повече.
Прави впечатление, че има почти двоен дял на учениците, които споделят, че са отсъствали от поне един учебен час в двете седмици преди провеждането на теста в България - 42% спрямо 24% за ОИСР.
Има голям скок и в показателя за отсъствие за цял учебен ден - през 2022 г. са били 12%, а през 2025 г. те стават 48%. Изследването не дава обяснение какви са били причините за това отклонение.
.jpg)
