Снимка: © Getty Images
  • Виена - един от най-добрите градове за живеене в света - се превръща в сцена на скандал, прилягащ повече на бананова република, отколкото на страна-член на ЕС. 
  • Правителствена криза, компроматна война, разследване за търговия с политическа и икономическа власт, разкрития за черни каси на националистическа партия и връзките й със съмнително финансиране - всичко това е само част от детайлите на аферата около Хайнц-Кристиан Щрахе.
  • Бившият лидер на Партията на свободата на Австрия (FPO) беше принуден да напусне кабинета на Себастиан Курц, а впоследствие бе отлъчен от собствената си политическа сила заради тежките репутационни щети, които й нанесе. 
  • Сега към съмненията за дейността на Щрахе се добави и неочаквана българска нишка, чийто край достига до запасни офицери от бившите служби за сигурност на тоталитарния режим. 


Нищо не вещаеше стръмния срив на Хайнц-Кристиан Щрахе до май 2019 г. 50-годишният лидер на FPO - зъботехник по образование - беше на върха на политическата си кариера. Партията му участваше в управляващата коалиция на Себастиян Курц. Самият Щрахе заемаше позицията на вицеканцлер и министър на публичната администрация в продължение на година и половина. Под контрола на FPО се намираха министерствата на вътрешните и на външните работи, на отбраната и на труда.  

Австрия беше единствената западноевропейска държава, в чието правителство участва крайнодясна политическа сила, а FPO се смяташе за един от фаворитите преди Европейските избори в края на май. 

Всичко рухна в момента, в който Spiegel и Sueddeutsche Zeitung публикуваха разследване с видеозаписи от 2017 г., заснети във вила на остров Ибиса. Кадрите показваха как Хайнц-Кристиан Щрахе и неговият партиен заместник Йохан Гуденус предлагат политически услуги и помощ в обществени поръчки в замяна на финансова помощ и позитивна медийна кампания пред жена, представяща се за роднина на руския олигарх Игор Макаров. 

Разкритията поставиха началото на края за Щрахе. Правителството на Курц се разпадна, а FPO загуби 2/5 от местата си в Националното събрание при новите парламентарни избори. 

Сблъсъкът на Хайнц-Кристиан Щрахе с прокуратурата предвещава бавна и нелицеприятна кулминация на скандала. Държавното обвинение разследва бившия вицеканцлер за злоупотреба с финансови средства, включително за покриването на свои лични разходи с пари от партийната каса. 

Разследването засяга и съмнения за нелегален произход на партийните дарения. Една от линиите стъпва върху показанията на бизнесмена Ернст Ноймайер, който е подал съдебен иск за 2 милиона евро срещу Щрахе и бившия депутат от FPO Томас Шеленбахер. Според Ноймайер, въпросната сума му е била обещани за лобистки услуги с цел успешното "пласиране" на Шеленбахер в парламента на Австрия през 2013, но парите така и не са му платени. 

Томас Шеленбахер

Ноймайер твърди, че средствата са купуването на мандат на Шеленбахер са осигурени от украински бизнесмени, с които австриецът е имал търговски отношения. Сред партньорите му преди политическата кариера фигурират олигархът Игор Коломойски (спонсор на президентската кампания на Володимир Зеленски), бившият член на надзорния съвет на "Нафтогаз Украйна" Игор Палиця и др. Самият Шеленбахер става председател на парламентарната група за приятелство с Украйна след влизането в Националното събрание на Австрия. 

Според показанията на посредника: за избора на Шеленбахер са били осигурени 10 милиона евро - от тях 2 милиона са обещани лично на него като хонорар за консултантски и лобистки услуги. 4 милиона евро е трябвало да влязат в касата на FPO. По 2 милиона са били предназначени за лидера Хайнц-Кристиан Щрахе и за негов съпартиец на име Петер Фихтенбауер, през когото е станала връзката с ръководството. Както Щрахе, така и останалите заподозрени лица отричат вина.

Ноймайер твърди, че парите са пристигнали до Австрия от Швейцария, пренесени в куфари. "Spiegel" публикува и още няколко снимки, представени от бившия бодигард на Щрахе пред прокурорите, в които се виждат два спортни сака, пълни с пачки от банкноти по 50 и 100 евро. Снимките са направени през юни и юли 2013г., дни преди номинацията на Томас Шеленбахер за депутат да бъде обявена от Хайнц-Кристиан Щрахе. 

Напълно непознатият дотогава и нечленуващ в FPO бизнесмен Томас Шеленбахер получава 9-то място в листата за Виена, водена от самия лидер на FPO. Гласовете не достигат за избора на бизнесмена, но внезапно ситуацията се размества в негова полза. Двама от избраните партийни кандидати на FPO във Виена се отказват от мандатите си и така Шеленбахер все пак става член на Националното събрание. 

Няма информация какво точно се е случило с "украинските" пари и дали те са стигнали до касата на FPO или до конкретни партийни членове. Аферата "Шеленбахер" обаче е не е единственото признание за нелегално финансиране на FPO с пари от Източна Европа, които не минават през банкови сметки и не оставят следи. 

Българската връзка

Най-новият скандал около FPO въвлича името на български бизнесмен, който живее в Австрия и твърди, че е платил 75 000 евро на бившата евродепутатка от партията на Щрахе - Барбара Капел. 

Барбара Капел

В продължение на три седмици австрийските медии публикуват различни версии на тази информация, която първоначално се отричаше от Капел, а впоследствие беше частично потвърдена от самата нея. Капел признава, че е получила 55 хиляди евро в брой, на три транша, като това се е случило през ноември и декември 2018 г. Тя твърди, че впоследствие е предавала парите на друг посредник, който е трябвало да ги занесе в парламентарната група на FPO. 

Капел казва, че се познава от години с българския гражданин, който я е молил за услуги при проблеми с бизнеса си. Според нейното обяснение, парите са получени като благодарност за опита й да лобира в негова полза при опит да придобие български пенсионен фонд от австрийски застрахователен концерн. 

Бившата евродепутатка твърди, че изрично е настоявала да получи съгласието на Хайнц-Кристиан Щрахе, преди да се задейства по предложенията на бизнесмена. По думите й - партийният лидер е казал: "Щом му помагаш толкова много, той трябва да дари нещо за партията". На въпроса й "Колко?", тя твърди, че Щрахе е отговорил "100 000". Капел твърди, че е предала получените пари на посредник, когото не идентифицира по име, но посочва, че е бивш депутат от FPO, починал преди "25 дни", който е имал особено доверена връзка с Хайнц-Кристиан Щрахе. 

Щрахе отрече твърденията на Капел, като обяви, че няма представа какви ангажименти е поемала тя пред трети лица. 

"Твърдението, че съм й казал да поиска 100 000 евро като дарение от български бизнесмен, е чиста лъжа. В партията не е постъпвало дарение", посочва той в публикация в профила си във Facebook. 

Щрахе оценява като "низко и безмилостно" от страна на Капел въвличането на покойния им съпартиец в скандала със съмнителното финансиране. Описанието на човека, когото Капел и Щрахе споменават в публикациите си, съвпада с Андреас Карлсбьок - бивш депутат от FPO, който се оттегля от поста си през 2017 г. заради заболяване и почива на 22 ноември 2019 г. Не е ясно какво точно се е случило с парите, за които Капел твърди, че е предала на довереника. Но генералният секретар на FPO Кристиан Хафенекер също посочва, че не са получавани "никакви пари в партията или клуба от предполагаем български дарител". 

"Няма нищо нелегално в това, което съм направила. Приех партийно дарение и го предадох коректно нататък", казва тя пред Oe24. В интервюто си обаче тя твърди, че българинът иска да си получи парите обратно и че "се страхува, защото предприемачът е наистина опасен". 

Пред "Der Standard" българският бизнесмен, наречен само с инициала "С.", разказва, че Капел е поискала средствата, за да бъде преизбрана като евродепутат. Австрийката е член на ЕП между 2014 и 2019 г., включително в периода, в който се предполага, че е получила парите от българския гражданин. На последните европейски избори през май 2019 г. обаче тя не попада в листите с кандидати на FPO - австрийските медии посочват, че предполагаемата причина е била разминаването на Капел с официалните партийни решения по множество въпроси. Самата тя отрича да е имала намерения да си купи мандат с парите на българина и насочва към бизнес интересите му. 

Ако твърденията за "цена" на депутатския мандат в размера на 10 000 000 евро при аферата "Шеленбахер" са верни, то сумата от 75 000 евро действително изглежда прекалено ниска  за евродепутатско място. 

"Der Standard" говори за втора българска връзка около Барбара Капел, за която цитира Фридрих Щайнхойзлер, професор в Университета в Залцбург. Преподавателят твърди, че Капел го е представлява пред свои познати във връзка с концепция за обезопасяване на българо-турската граница с ограда, електронни сензори и други технически средства. Щайнхойзлер твърди, че е отделил значително време за разработката, но въпреки това не е получил пари за нея. Той посочва, че проектът е предаден от Капел на непозната за самия него българска група. 

NSA, руски банки и минерална вода за FPO

Кой е българският бизнесмен, свързан с Барбара Капел? Австрийските медии го посочват единствено по инициалите му - "S.". Няколко български издания обаче го идентифицират като Стоян Стайков. Самият той потвърждава в интервю за "Бивол", че е дал общо 75 хиляди евро на Барбара Капел. 

Официално Стоян Стайков се води "упълномощен представител на Национална асоциация "Сигурност" във Виена". Организацията е учредена в България през 1995 г., като настоящият й председател е о.р. полковник Чавдар Кирилов Петров, бивш щатен служител на IV (икономическо) управление на ДС. През 90-те г. Петров е зам.-директор на контраразузнавателната Национална служба Сигурност по линия на икономическата и вътрешната сигурност.

В момента той е зам.-председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, като е и едноличен собственик на търговското дружество "НСА България", Компанията се представя като част от мрежата на агенция за охрана и детективски услуги в Австрия "National Security Austria (NSA)". През 2018 г. един от мениджърите на австрийската NSA е даден на съд по дело за изнудване на ръководството на местната Meinl Bank с искане на 1,5 млн. евро откуп в замяна на 76 стари служебни мобилни телефони, в които се предполага, че се съдържат чувствителни за банката данни.

През декември 2018 г. българската Национална асоциация "Сигурност" отразява подробно посещението на Стоян Стайков във Вашингтон по време на форум по сигурността във Вашингтон, организиран от Парламентарната разузнавателна служба към Конгреса на САЩ.

В сайта на асоциацията са публикувани няколко снимки на Стайков в компанията на австрийската делегация - включително лично с Барбара Капел (по това време, евродепутат от FPO). На една от фотографиите Капел и неин съпартиец от FPO са застанали между Стоян Стайков и бившия председател на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Самият Цветанов също е публикувал своя снимка с австрийската представителка в ЕП от срещата им във Вашингтон през декември 2018. 

Официалният доклад в сайта на американския форум посочва Стоян Стайков като "член на Европейския парламент, Европейски съюз" - длъжност, която той не е заемал никога. 

В биографията му присъства елемент, който съвпада с едно от твърденията на Барбара Капел - това е участието му в неуспешния опит за купуване на пенсионното дружество "Доверие" от главния му акционер Vienna Insurance Group. Сделката трябваше да се случи през 2013 г., но избраният кандидат-купувач United Capital PLC се отказа от сделката заради фалит на един от главните си акционери. 

Основни собственици на капитала в UC през 2013 са българското акционерно дружество "Риджънт кепитал" и Asia Trade Management, регистрирано в Хонконг. Съсобственици в "Риджънт кепитал" от българска страна са Румен Нанов (бивш член на УС на фалиралите "Агробизнесбанк" и "Елитбанк") и Стоян Стайков (лично той притежава 0,1% или 6000 лв. от капитала). Мажоритарният дял е на фондация "Виер Яренцелтен Щифтунг" (старо име фондация "Тера Инкогнита"), регистрирано в Лихтенщайн с представители Дитмар Щраус и Кирил Димитров. 

Съсобственик в United Capital през Asia Trade Management е бил руският банкер Сергей Мастюгин, по това време член на надзора на руската Инвестбанк. През декември 2013 г., малко след преговорите за сделката с "Доверие", Централната банка на Русия отнема лиценза за дейност на АКБ Инвестбанк заради "неудовлетворително качество на активите, които не формират достатъчен паричен поток". През 2017 г. руският вестник "Коммерсант" съобщава, че Сергей Мастюгин е осъден на 8 години лишаване от свобода по дело за финансови злоупотреби в големи размери. 

В периода между лятото на 2013 и пролетта на 2014 г., когато се развива казуса около VIG, Барбара Капел все още е член на ландтага във Виена (законодателното събрание на провинцията). През май 2014 г. тя е избрана за един от четиримата представители на FPO в Европейския парламент. 

Отделно от неуспешната сделка с VIG, името на "Риджънт Кепитал" се появява в друга проблематична сделка в Австрия - финансирането на компанията за производство на минерална вода "Гюсингер". 

През 2012 г. собствеността на австрийската бутилираща компания е придобита от "E&A Beteiligungs GmbH", собственост на Андрей Кочетков, руснак с австрийско гражданство. През 2014 г. той получава заем от руската Сбербанк в размер на 14,2 милиона евро, но година по-късно спира да плаща задълженията си по кредита, пише в публикация на "Русмонитор". През ноември-декември 2017 г Андрей Кочетков и сътрудник на Сбербанк започват преговори с австрийската компания на Стайков "Норд Инвестмънт" за откупуване на заема в размер на 11 милиона евро с участието на "Риджънт Кепитал". 

Договорът е подписан, но двете страни влизат в конфликт за заложените активи - офис-сграда в Москва, дивидент от участието в авиокомпания и търговската марка на "Гюсингер". През юли 2018 г. Стайков e подал сигнал до австрийската полиция за това, че е получил заплаха за живота си. Той съобщава, че е получил SMS от анонимен телефонен номер с предупреждение да спре да търси пари от Кочетков, за да не "растат децата ти без баща". 

През юни 2019 г. 61-годишният руснак е арестуван в Австрия по разследване в заговор за поръчково убийство (покушение така и не е извършено). Адвокатите му отричат всички обвинения и твърдят, че той е "жертва на отмъщение за това, че не се е отказал от милионите си". 

От юли 2019 г. изпълнителен директор на компанията за минерални води "Гюсингер" е украинец на име Анатоли Бойкив, който се свързва с бившия депутат от FPO Томас Шеленбахер и е бивш мениджър на основаното от него дружество IBS Umwelt- und Verkehrstechnik GmbH. Така следите отново стигат до партията на Хайнц-Кристиан Щрахе, а разследването срещу него става все по-интригуващо. 

Единствената стратегия за оцеляване на FPO е пълно разграничение от бившия си ръководител, управлявал партията в продължение на 14 години. В началото на декември 2019 членството му в партията беше прекратено. FPO има огромен интерес да остави епохата "Щрахе" в миналото и да представи предполагаемите престъпления като индивидуални грешки. Петното, което цялата афера хвърли върху политическия живот в Австрия, обаче едва ли ще се забрави толкова лесно. Не и когато националистическият популизъм се ползва за прикритие на корупция, достигаща до най-високото ниво на държавната власт. 

Прочети