Снимка: © Facebook / Boyko Borissov
  • Отбрана, енергетика, инвестиционен климат и борба с корупцията бяха основните теми на първата двустранна среща на премиера Бойко Борисов и американския президент Доналд Тръмп. 
  • Това е първо посещение на български правителствен ръководител във Вашингтон след срещата на Бойко Борисов с Барак Обама през декември 2012 г. 
  • Преговорите за отпадането на визовия режим за български граждани в САЩ продължават.
  • Борисов анонсира, че очаква посещение на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс в България - с отворена покана към Доналд Тръмп. 

Сделката за F-16 и препратката към Германия

Преди началото на официалните преговори Бойко Борисов Борисов и Доналд Тръмп обсъдиха сделката за придобиване на F-16 за модернизационните нужди на българските Военновъздушни сили през 2019. Премиерът обяви, че държавата е инвестирала 3,1% от своя БВП в отбранителни ресурси, което е повишение над препоръчания минимум от 2 процента за страните-членки на НАТО. В отговор Доналд Тръмп отправи поредната си задочна критика към Германия, която планира да отложи тази цел до 2031 г. (в момента Берлин отделя близо 50 млрд. евро за военния си бюджет, а за да стигне до процентния минимум, ще трябва да го увеличи с поне 15 млрд. eвро, по данни на Spiegel). 

“Това е много интересно. Ще трябва да помислим над това, нали? 

3.1% от БВП за отбрана? "Това е много добре. Трябва да го кажете на Германия"

Разбирате ме. Предстои ни голяма среща на НАТО много скоро, както всички знаете. Но имаме много, много добри отношения и ще официализираме някои неща. Отношенията ни с България са много силни. Чудесен народ”, каза Доналд Тръмп пред репортери в Овалния кабинет. 

Визовият проблем

Казусът с отпадането на визите за САЩ е поставен на обсъждане по искане на българската страна, но до момента няма взето решение по този проблем. След срещата Борисов демонстрира оптимизъм, че визовият режим ще падне, без да се ангажира с конкретни срокове, като даде за пример липсата на инциденти в периода след свалянето на визите за Канада. 

“Убеден съм, че визовият режим ще падне. Тръмп може да остане в сърцата на българите за много години, ако направи този жест”.     

България, Румъния, Хърватия и Кипър са последните страни-членки на ЕС, които все още подлежат на контролен режим заради високия дял (около 10 процента) на отказаните визи за български граждани. Преговорите за сваляне на визовия режим се водят от близо 15 години. 

Какво беше договорено между САЩ и България? 

Съвместното изявление на двете правителства беше разделено на три големи теми: сигурност и сътрудничество в сферата на отбраната; икономика, търговия и сътрудничество в сферата на енергетиката; и засилване на демокрацията и върховенството на закона. Ето какво е обсъдено и договорено по време на разговорите между делегациите:

Сигурност

Българската страна е предложила създаване на Военноморски координационен център във Варна в подкрепа на инициативата на НАТО за т.нар. адаптирано предно присъствие. Терминът обозначава повишеното присъствие на сили на НАТО в Щаба на многонационалната дивизия „Югоизток“ в Румъния, което беше договорено още през 2016 г. Бъдещият център във Варна ще осигурява логистично обслужване за щаба.  

САЩ и България ще изработят съвместна пътна карта в подкрепа на двустранното отбранително сътрудничество за противодействие на морските, кибернетичните и хибридните заплахи в черноморския регион през следващото десетилетие. 

България ще получава помощ от САЩ в областта на сигурността, улесняване на достъпа до модерни американски отбранителни технологии и разширяване обхвата на военните учения, съвместните действия и обучение, с което да се подобрят още повече нашата оперативна съвместимост и съответните способности. 

България е поела ангажимент да продължи модернизацията на въоръжените си сили, както и да продължи да подобрява оперативната съвместимост и целите за способности в рамките на НАТО. Изпълнението на минималните цели за отбранителни разходи до 2024 г. остава ангажимент на страната. 

Енергетика: американските централи, АЕЦ и доставки на американски природен газ

Реалната пазарна либерализация е изведена като път към постигането на енергийна сигурност и намаляване на цените в енергетиката. Двете страни са се договорили за “поддържане на непрекъснат диалог по този процес”. Зад общата формулировка стои препратка към опитите на правителството да прекрати дългосрочните договори за изкупуване на ток от двете американски въглищни централи в България - “Ей и Ес Гълъбово” и “КонтурГлобал”. Преговорите между двете страни за спирането на договорите и за компенсирането на загубите започнаха през септември 2019 г. 

Превръщането на България в “истински разпределителен газов център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополисти, независимо дали чуждестранни или национални” е посочено като “обща цел” на България и САЩ. 

Двете правителства заявяват готовност за повишаване на газовите доставки от “надеждни източници” и диверсифициране на ядрено-енергийния сектор, както и увеличаване на дела на енергия от ВЕИ. Без да се споменават конкретни проекти - в писмото е записано, че се отчита “важното значение на ядрената енергия за граждански цели като надежден и чист енергиен източник”. След срещата с Тръмп, Бойко Борисов коментира, че президентът на САЩ е “схванал като бизнесмен”, че “Белене не е руска централа, а е 100 процента българска”. 

"Не мога да почна да правя американски реактори и да хвърля два чисто нови в реката. Ще ме бият българите с камъни. Той е бизнесмен и веднага схвана за какво става въпрос и, че това е един много добър проект”, каза Борисов по казуса. Той посочи, че има реална възможност за доставки от американски компании в “Белене”, например - оборудване от General Electric или ядрено гориво от Westinghouse. 

Темата за газовите доставки и преразпределение също е засегната по време на преговорите. В общото писмо на двете правителства се казва: “За да се възползва в максимална степен от надеждните и изгодни доставки на втечнен природен газ от американски производители, България се нуждае от подходяща инфраструктура. Заедно възнамеряваме да следим процеса и да работим за постигане на решителен напредък в изграждането на газовия интерконектор Гърция-България и плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис, Гърция”. 

Обяснението на Борисов за преговорите с Тръмп по темата беше следното: “Казах му, че ние ако не сме балканският център за диверсификация и търговия на газ, как да обясня на българите, че Гърция и Турция могат, а ние не? Или какво да направим с нашата газопреносна мрежа, или с новите американски компресори? Той казва: “Абсолютно си прав”. 

Инвестиционен климат

Нуждата от подобряване на инвестиционния климат в България е изтъкната като цел на двете страни, заради която липсват силен интерес от страна на американските предприемачи. Двете страни посочват, че “възнамеряват да гарантират справедливо отношение към инвеститорите и справедливо решаване на инвестиционните спорове по начин, който усилва доверието на инвеститорите“. 

Този акцент е повторен и в частта, посветена на “Укрепването на демокрацията и върховенството на закона”, където се посочва, че “България планира да създава условия за силно икономическо развитие, като зачита първостепенната роля на закона и неприкосновеността на договорите”. 

Укрепване на демокрацията и върховенството на закона - с акцент върху медийната свобода

САЩ декларират, че ще окажат подкрепа на България в нейните действия за справяне с корупцията, която ограничава икономическия растеж и доверието в обществените институции посредством активно съдебно и полицейско сътрудничество и предоставяне на техническа помощ и обучение. Акцент е поставен на нуждата от “предотвратява и съдебно преследване на корупцията по високите етажи, транснационалната организирана престъпност и финансовите престъпления в България". 

На последно място - но не и по значимост - се посочва, че САЩ и България “възнамеряват да си партнират в защитата на медийните свободи”. 

Вниманието, което американската страна отделя на проблемите с медийния пазар и свободата на словото в България, става все по-концентрирано в последните месеци. Новият посланик на САЩ Херо Мустафа посочи преди дни, че “България може да развие пълния си потенциал само с независими медии. Акцент върху медийната свобода беше поставен и от бившия американски посланик Джеймс Пардю, който описва кризата на журналистиката в България като “консолидиране на собствеността върху медиите в ръцете на практически монопол, контролиран от тясна група български олигарси”.

Борисов анонсира, че очаква посещение на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс в България - с отворена покана към Доналд Тръмп: "Аз мисля, че той ще дойде в България. Дадохме му карта за почтен член на голфа. Остана със страхотно впечатление от изгледите на нашите голф игрища". 

 

 

Прочети