Бойкотът на веригите от Хърватия, който Мая Манолова присвои

Кампании за бойкот на големите хранителни вериги заради високи цени набират скорост в държави на Балканите. Намери се и кой да яхне вълната в България.

Всичко започна от Хърватия, където потребителска група "Halo inspektore" призова във Facebook за бойкот на магазините заради високите цени и се изненада от успеха си. Инициативата последваха Северна Македония и Босна и Херцеговина.

В България 13 февруари е насрочен за ден за бойкот.

Вече са факт и поредните законопроекти с идеи за налагане на таван на надценките на основните хранителни стоки и продукти, а в TikTok бившият омбудсман и политик от левицата Мая Манолова призовава потребителите да не пазаруват на 13 февруари.

Лидерът на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски също се втурна да защитава лявата мярка, "щом е за хората".

• Таван на надценката на белия хляб и брашното в България действаше от юли до декември 2024 г. - по предложение на сподвижника на Пеевски Йордан Цонев (тогава ДПС, б.р.).
• Така и не се видяха резултати от въведените ограничения на търговската надценка до 15% за три вида хляб - бял, "Добруджа" и типов.

Властите в България и преди са опитвали да регулират цените, но това никога не е добра идея в условията на пазарна икономика и практиката досега го потвърждава.

Единственият работещ механизъм е в конкуренцията.

В този дух отговори и премиерът Росен Желязков на въпрос от Халил Летифов от "ДПС-Ново начало", който поиска информация за това какви мерки предприема правителството за „намаляване на необоснования растеж на цените на основните стоки и услуги“.

"Пряката намеса на държавата на пазара на основните стоки от потребителската кошница е недопустима, но това не изключва контролните механизми, с които разполага тя в лицето на регулаторните си органи”, заяви Желязков в отговор.

Откъде тръгна всичко?

Кампанията в Хърватия започна с призив за еднодневен петъчен бойкот на веригите заради високите цени на основни стоки там. После премина в едноседмичен отказ от определени стоки като газирани напитки, бутилирана вода и перилни препарати.

"Хайде пак да го направим - от търговските вериги, пекарните, услугите, всичко. Целта е да покажем, че можем да харчим по-малко", казва Йосип Келемeн, основател на групата и бивш ТВ водещ на предаването "Halo, inspektore".

Келемен има спорна репутация в Хърватия.

Местните медии припомнят за него, че през 90-те години пише за таблоида "Slobodni tjednik", който е бил известен с разпространение на език на омразата и краен национализъм по време на войните в Югославия.

По-късно той се преориентира към телевизионното предаване, в което прави "проверки" по магазините. Сега се възползва от напрежението в обществото заради поскъпването.

Според Jutarnji list, ако популярността на Келемен продължи да расте, той много лесно може да се превърне в нова популистка фигура на политическата сцена в Хърватия между премиера Андрей Пленкович и президента на Хърватия Зоран Миланович.

Дали самият Келемен разбира добре откъде идва проблемът с инфлацията в Хърватия е отделен въпрос. Докато той призовава за бойкот на големите вериги, хърватският проблем може да се окаже не това, че ги има, а че са прекалено малко и конкуренцията е слаба. Така например в Германия дискаунт веригите са много и държат голям пазарен дял от 35-45%. Делът им в Хърватия е не повече от 12%.

Решението с налагане на таван на надценките на определени стоки може да окаже временен ефект, но не и дългосрочен - решение в действителност е само работещата конкуренция.

4-процентовата средногодишна инфлация в Хърватия, която Евростат отчита към края на 2024 година, е сред най-високите в Европейския съюз. В България тя е малко над 2,6%.

Поскъпването на живота в Хърватия все пак не може да се сравнява с нивото на инфлацията преди въвеждането на еврото от 1 януари 2023 г.

Заплатите в Хърватия са се увеличили с около 15% след влизането в еврозоната.

Средната работна заплата на хърватите към ноември 2024 година е около 1370 евро (около 2700 лв).

В България към края на септември 2024 г. средната брутна заплата е била 2306 лева.

Натрупаното недоволство от годините на двуцифрена инфлация в Хърватия лесно се превръща в масово онлайн движение, което притиска и властите, и търговците.

Правителството в Хърватия заяви, че застава зад гражданите обяви, че възнамерява разшири списъка с продукти и да въведе таван на цените за 70 основни хранителни стоки.

Самият министър-председател Андрей Пленкович подкрепи протеста на гражданите.

Акцията в България

Трендът за бойкот на големите вериги изглежда няма да подмине и България.

Видео на Мая Манолова с призив да не се пазарува на 13 февруари в TikTok има близо 40 хиляди гледания за часове. Мненията на потребителите са разделени за това откъде е по-изгодно да се пазарува - дали в кварталните магазини, или в големите вериги.

@maya.manolova Бойкот на супермаркетите! Таван на надценките! #маяманолова #mayamanolova #цени #магазин #boycott #храна ♬ original sound - Мая Манолова

Последва законодателна инициатива за таван на цените, подета от Манолова. Нейната формация "Изправи се.БГ" е част от лявото обединение около БСП за последните парламентарни избори.

Депутати от групата, която е в коалиция с ГЕРБ, внесоха законопроект. С него се иска кабинетът да избере списък с продукти от първа необходимост, чиято търговска надценка да не може да е над 10%.

"ДПС-Ново начало" също се отчете с проект на закон. В мотивите му се твърди, че "в последните месеци наблюдаваме необосновано, рязко повишаване на цените" и "неоправдано завишаване на печалбите на производители и търговци" - без да се посочват реални данни.

Групата на Пеевски иска правителството да може да налага тавани и на цени, и на печалбите, за определен период от време.

Реакцията на бизнеса

Сдружението за модерна търговия, където членуват повечето големи търговски вериги, отново заяви, че евентуална държавна намеса на пазара на хранителни стоки би нанесла тежки вреди на потребителите и на икономиката.

Оттам припомнят и негативния опит на някои европейски държави да наложат пределни цени или надценки, което предизвика обратен ефект:

• В Унгария например (мерките) доведоха до значително по-висока инфлация при храните, която достигна най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г. (почти 50% на годишна база), като доведе и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката;
• През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост като от тогава досега, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка.

По данни на Евростат към края на декември 2024 година инфлацията в Румъния достига 5,8%.

В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България.

"Намираме, че поредният опит за ограничаване на конкуренцията чрез настройване на обществото срещу определени пазарни участници е зле прицелено, има други мотиви и има потенциал да донесе тежки вреди за икономиката на страната, свободната конкуренция и потребителския избор", се казва в становището на Сдружението за модерна търговия.

Оттам смятат, че решението на проблемите, свързани с достъпността на храните, следва да бъде търсено в подобряване на бизнес средата, инвестициите, повишаване производителността и стандарта на живот на хората.