Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Липса на субсидия за електрическите коли, увеличаване на максималния осигурителен праг от 3 000 на 3 400 лева и по-висок акциз за бездимните продукти - добре дошли в 2022 година. Не очаквахме такова нещо, нали?
Нищо че сме държавата с най-мръсния въздух, най-болни граждани и най-бедните работещи и пенсионери.
Новините идват от публикувания в петък проект за бюджет за 2022 година. Разбира се, народното събрание трябва да ги гласува, а и е твърде вероятно Асен Василев като министър на финансите (когато стане) да предложи алтернативен бюджет.
За момента обаче това е официалният документ.
И ако за субсидия за електрическите коли се надяваме Европейската комисия да одобри програма Околна среда, тоест все още има шанс, то за осигуровките новата 4-на коалиция изглежда решена.
Как обаче се появи поскъпването на бездимните продукти, което се очаква да е с 2,14 лв. повече на кутия и ще направи най-популярния продукт на пазара Heets на Филип Морис на цена от малко повече от 8 лева?
Отговор засега няма, защото темата не е била обект на публичен дебат. Новината откриваме в мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г., публикувани този петък.
В тях пише, че държавата ще разчита на нови 84 млн. лева в държавния бюджет от повишаването на този акциз - "ефект от промяната в начина на облагане на нагреваемо тютюнево изделие от 233 лв./кг. на 177 лв./1000 къса в сила от 01.01.2022 г., което ще доведе до повишаване на бюджетните приходи за 2022 г. от акцизи със 70,0 млн. лв. и още 14 млн. лева ДДС".
Сега е интересно и на какво няма да разчита държавата - например на 57 млн. лева от концесцията на летище София. “В прогнозните постъпления за периода 2022-2024 г. не са включени приходите от годишно концесионно възнаграждение в размер на 57,0 млн. лв. на година във връзка с (…) изменение на концесионния договор за летище София, съгласно което концесионерът няма да дължи заплащане на годишно концесионно възнаграждение за първите 10 години, което плащане ще се отложи за последните 10 години от срока на концесията“, пише в документа.
Не разчита и на приходите от ДДС от доставките на ресторантите, фитнесите и детските храни, защото държавата запазва за още половин година намаленото ДДС от 9% за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, книги, детски храни, пелени и др. подобни, както и за консумацията на бира и вино в питейни заведения. 9% остават и доставките на услуги за използване на спортни съоръжения, разбирайте фитнеси.
Горната мярка е част от Covid-мерките, както и субсидията на чартърните полети с 35 евро на пътник като част от стимулирането на летния туристически сезон.
До ден днешен не разбрахме защо детските храни и пелените са с намалено ДДС, но това е друга тема. За книгите парадоксът също е не по-малък, но да се радваме, че “Истината зад лъжата Covid-19” вече е една идея по-достъпна, благодарение на анитковид мерките - това в кръга на шегата.
Колкото до сагата с акциза на бездимните цигари, тя изглежда твърде циклична. На всеки 2-3 години се появява с нова сила и една и съща идея.
Основната причина е проста математика - колкото повече пушачи минават на бездимнни цигари, толкова по-голяма дупка се отваря в бюджета от прихода от акцизи на обикновените цигари. Не е изключена и доза лобизъм от страна на тютюневата индустрия, която губи клиенти от продукти като IQOS и lil Solid 2.0.
Истинската сметка обаче е по-различна - ако бездимнните цигари са продукт с намален риск за здравето, за какъвто те официално са признати, то тогава не спестяват ли други пари на здравната система хората, които са преминали от единия вид пушене към другия?
Такава е логиката на останалите страни, които не третират по един същ начин двата вида пушене. Най-високо е облагането в Германия, където е 80%, във Франция - 70%, а в Полша е нула. В България представлява 60% спрямо облагането на цигарите, което е едно високите нива в ЕС.
Трябва да се има предвид и нещо друго - в България 37,4 % от населението на възраст над 20 г. са активни пушачи. Страната е с най-висок процент на пушачи сред възрастното население и с втори най-висок процент сред младите жени - нищо, че антиваксърките легенди свързват ваксините с безплодието, вместо тютюнопушенето.
През 2017 г. парламентът въведе категорията "Нагреваемо тютюнево изделие”, която представлява "вид бездимно тютюнево изделие, при чиято употреба не протича процес на горене на съдържащия се в него тютюн, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол”. Акцизната ставка на този тип изделия беше приравнена не към цигарите, а към насипния тютюн, така че да се изчислява на база килограм вложен материал.
През 2018 депутатите от ГЕРБ опитаха да приравнят акцизите на цигарите и на нагреваемите тютюневи изделия, но в крайна сметка след спор в парламента и обвинения в лобизъм от страна на конвенционалните цигари, беше решено акцизът на бездимните цигари да се увеличи от 152 лв. на 233 лв. за 1 кг тютюн и така тежестта върху т.нар. нагреваеми тютюневи изделия да достигне до 60% от акциза на класическите цигари.
Така печалбата на производителите на бездимни цигари беше намалена, тъй като те запазиха цената от 5,5 лева за HEETS, въпреки че акцизът им се повиши от 0.93 лв. до 1.40 лв.
Според заложеното в новия бюджет акцизът трябва да се вдигне до 3,54 лв. - или с 2,14 лв. повече от сега. Крайната цена се формира като към цената на основното изделие се добави акцизът и ДДС. Така общото увеличение може да достигне 2,57 лв.
Прави впечатление, че акцизът върху нагреваеми тютюневи изделия е единственият, чиято ставка и метод на облагане се променят в плановете на МФ до 2024 г., но не постепенно, а шоково от януари 2022 г. На фона на очакваната нова Директива през 2022 за акцизите върху тютюневите изделия, не и ли по-логично да се изчака насоката на Европа за всички видове тютюневи изделия?
Засега това е проект за бюджет, така че дебатите предстоят. И със сигурност ще е интересно.
