• Сингапур отново се класира на второ място в изследването PISA 2018, което проверява функционалната грамотност по четене, математика и природни науки. 
  • Сингапурският образователен модел, който често е даван за пример с ефективността си, е въведен едва преди 3 десетилетия. 
  • "По-малко учене, повече знания" и "всяко училище е добро училище" са сред водещите му принципи; фокусът не е върху запомнянето на факти, а върху способността за решаване на проблеми. 
  • Образователната система в Сингапур не е лишена от недостатъци, но е доказала способността си да се адаптира към нови и непознати ситуации.

Последното проучване на PISA 2018 показа, че 15-годишните деца в Сингапур се класират на второ място в света (след Китай) по умения за четене с разбиране, математика и природни науки. 37% от учениците в Сингапур получават оценки от Ниво 5 или 6 (при среден дял от 11 процента за страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Това са учениците, които умеят да моделират математически сложни ситуации и да подбират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми при справянето с тези ситуации. 

Даннните на PISA показват стабилни отлични резултати в математиката, и позитивна тенденция в постиженията по четене и природни науки в Сингапур през последните 10 години. 

Данните за Сингапур според PISA 2018 - средни оценки по четене, математика и природни науки; дял на отличниците в поне една образователна сфера; дял на учениците със слаби резултати в четенето; дял на учениците със слаби резултати в математиката. 

Високите резултати на учениците в Сингапур не са случайност - те се дължат на специфичния образователен модел, който често се дава за пример заради ефективността си.

Как системата успява подготви учениците толкова добре в сравнение с чуждестранните им връстници? И дали този модел може да се пренесе на друга територия? Всичко се крие в новата история на Сингапур. Гъсто населеният остров - бивша база на британската търговия в Азия - получава право на самоуправление през 1959 г. и пълна независимост през 1965 г. Съзнанието за екзистенциалната заплаха от по-големите и силни съседи като Малайзия и Индонезия е проникнало дълбоко в националната психика, като провокира смесица от страх и гордост.  

Успешната образователна система на Сингапур е относително ново явление. По време на британското управление образованието е запазено само за децата на заможните семейства, а неграмотността е масово явление. Едва след независимостта страната отваря достъпа до училищната система за цялото население. 

Привличането на чуждестранни инвеститори и изграждането на силен производствен сектор се превръщат в първостепенни задачи за управлението, което поставя основите за икономическото чудо. За тази цел училищата са натоварени с двойна функция - от една страна, да сплотят многоезичното население в обща англоговоряща нация; от друга страна, да осигуряват подготвена работна ръка за новите фабрики. Тази философия продължава да съществува и до днес. 

Математиката и природните науки са в центъра на учебната програма в Сингапур, като се изучават задължителнo до края на средното образование. Учениците имат право да изберат хуманитарни профили в горните класове, но въпреки това продължават да учат или математика, или поне един предмет от сферата на природните науки, докато завършат. 

Сингапурският метод е разработен от екип учители през 80-те години, които получават задачата да подготвят висококачествени образователни програми. Експертите използват най-новите бихейвиористични изследвания и черпят опит от училищните системи на страни като Канада и Япония, за да сравнят ефективността на различните модели на преподаване. 

Целта им е да сменят традиционното машинално запаметяване на учебния материал с нова система, която учи децата как да решават проблеми. Покриваният учебен материал в Сингапур изглежда по-скромен от този в много западни държави по света. Изучават се по-малко теми, но в много по-сериозна дълбочина. Това е един от най-важните фактори за ефективността му.

Учителят по математика не цели да вкара всичко в главите на учениците. Той цели да накара учениците да мислят като математици. 

Нещо повече: за разлика от западните образователни системи, които приемат, че някои деца се справят по-добре в конкретни предмети, в Сингапур талантът отстъпва по важност на усърдието. 

Образователният модел предполага, че децата са способни на всичко - дали ще го постигнат, зависи от начина, по който материалът им се представя, и от усилията, което самите те влагат в своето обучение. 

Дисциплината в сингапурските училища се поддържа на много високо ниво. Физическите наказания са допустими като крайна мярка, но само спрямо момчетата. Когато учителят призове класа за тишина и внимание, не се налага да повишава тон. Много от учениците членуват в кадетски организации, които ги подготвят за 2-годишната военна служба след завършването на гимназията. 

Училищното образование включва преподаване на програмиране и роботика. Учениците получават комплексни задачи, които решават на по-малки стъпки в рамките на годишното обучение. Колкото повече децата се запознават с компютърния код, толкова повече са склонни да експериментират с него. Уменията на учениците се развиват и в специализирани клубове за извънкласна дейност, които отново са насочени към подготовката на адекватни работници за нуждите на икономиката от 21 век. 

Решаването на задачи в клас поощрява вътрешната конкуренция между учениците. Контролните и тестовете често се попълват в електронен формат с таблети, като оценките излизат веднага 

Успехът на Сингапур не се дължи само на парите.

Страната инвестира около 3 процента от своя БВП в образование, което е в пъти по-малък дял на фона на страни като Великобритания или Швеция, например. Въпреки това системата не губи ефективността си. Едно от постиженията й е, че дава свобода на учителите да подобряват практиката си, като им оставя повече време за самооценка и наблюдение на колегите си. Добрите учители не се принуждават да поемат административни функции в училището, а се поощряват да работят като ментори или съветници в изработването на новите учебни програми. 

Числеността на класовете в Сингапур варира между 29 деца в основното образование и 33-34 деца в по-горните курсове. Окрупняването им позволява на учителите да прекарват по-малко време в класната стая през седмицата, за сметка на повече време за подготовка и анализ на уроците. 

Системата в Сингапур не е съвършена - колкото и похвали да получава в чужбина, мнозина от местните жители я подлагат на критики. 

Родителите не са доволни от факта, че ориентацията към високи оценки от тестове и изпити подлага децата им на силно напрежение. Някои смятат, че акцентът върху добрите резултати в училище от ранна детска възраст се случва за сметка на балансираното възпитание. Много от учениците прекарват часове в подготовка с частни учители след редовните занимания в клас, защото се страхуват, че няма да се справят с изпитите си. 

Според изследването на PISA 2018 - 86% от учениците в страната казват, че са способни да намерят изход от трудни ситуации, но 72% признават, че се тревожат какво ще си помислят околните за тях, ако допуснат грешка или неуспех (значително по-висок дял от средния за ОИСР - 56%).

Къде се намират учениците в Сингапур спрямо връстниците им по света по следните въпроси: 1) Доволен съм от живота си; 2) Понякога или винаги се чувствам щастлив; 3) Винаги се чуваствам тъжен; 4) Обикновено мога да намеря решение при трудни ситуации; 5) Когато сгреша, се притеснявам какво ще си помислят другите за мен; 6) Интелигентността е нещо, което не може да се промени много. (PISA 2018)

Въпреки стремежът на властите в Сингапур "всяко училище да е добро училище", силната конкурентна среда води до задълбочаване на неравенството между качеството на образованието за по-бедните и по-богатите. 

Критиците на образователната система в Сингапур предупреждават още, че тя може да потисне творческото мислене, тъй като не поощрява алтернативните решения на задачите, независимо дали крайният отговор на ученика е правилен. Много от родителите внасят допълнително напрежение, като карат децата си да се престаравата в образованието от страх, че може да изостанат от своите връстници. 

Правителството в Сингапур се опита да реформира строгостта на системата на принципа "по-малко учене, повече знания". Промените обаче все още не успяват да компенсират институционалните и културните стереотипи, насочени към отличните оценки като вход към добрите университети и високоплатените работни места. 

Липсата на т.нар. "меки умения" - като способността за творческо мислене или склонността към предрпиемачески риск - може да се окаже проблем за икономиката, която няма да разчита вечно на масовото производство. Сингапур обаче е показал, че е готов да се адаптира бързо към всякакви условия. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Скрити микрофони и камери в стаите за лечение на държавници в Правителствена болница

Одитен доклад показва множество нарушения в "Лозенец"

Подсъдимият за смъртта на Милен Цветков окончателно излиза от ареста

Кристиан Николов е с мярка за неотклонение "домашен арест"

Ребека Фъргюсън: Кралицата на екрана от "Мисията невъзможна" до "Dune"

Коя е актрисата в ролята на лейди Джесика от Dune на Дени Вилньов

ГЕРБ поиска оставките на "поне шестима министри" от служебния кабинет

Биков нарече Бойко Рашков "председател на предизборната кампания на Румен Радев"

Лекарите, които разпространяват лъжи за ваксините в САЩ, рискуват да останат без лиценз

"Свободното слово е конституционно право. Но не очаквайте да продължим лиценза ви, ако лъжете обществеността"

НАП започна проверка за финансови нарушения в Спортния тотализатор

Още 14 дружества, строители на физкултурни салони и спортни съоръжения, ще бъдат проверени