По-малко учене, повече знания: Моделът на успеха в Сингапур

• Сингапур отново се класира на второ място в изследването PISA 2018, което проверява функционалната грамотност по четене, математика и природни науки.
• Сингапурският образователен модел, който често е даван за пример с ефективността си, е въведен едва преди 3 десетилетия.
• "По-малко учене, повече знания" и "всяко училище е добро училище" са сред водещите му принципи; фокусът не е върху запомнянето на факти, а върху способността за решаване на проблеми.
• Образователната система в Сингапур не е лишена от недостатъци, но е доказала способността си да се адаптира към нови и непознати ситуации.

Последното проучване на PISA 2018 показа, че 15-годишните деца в Сингапур се класират на второ място в света (след Китай) по умения за четене с разбиране, математика и природни науки. 37% от учениците в Сингапур получават оценки от Ниво 5 или 6 (при среден дял от 11 процента за страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Това са учениците, които умеят да моделират математически сложни ситуации и да подбират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми при справянето с тези ситуации.

Даннните на PISA показват стабилни отлични резултати в математиката, и позитивна тенденция в постиженията по четене и природни науки в Сингапур през последните 10 години.

Данните за Сингапур според PISA 2018 - средни оценки по четене, математика и природни науки; дял на отличниците в поне една образователна сфера; дял на учениците със слаби резултати в четенето; дял на учениците със слаби резултати в математиката.

Високите резултати на учениците в Сингапур не са случайност - те се дължат на специфичния образователен модел, който често се дава за пример заради ефективността си.

Как системата успява подготви учениците толкова добре в сравнение с чуждестранните им връстници? И дали този модел може да се пренесе на друга територия? Всичко се крие в новата история на Сингапур. Гъсто населеният остров - бивша база на британската търговия в Азия - получава право на самоуправление през 1959 г. и пълна независимост през 1965 г. Съзнанието за екзистенциалната заплаха от по-големите и силни съседи като Малайзия и Индонезия е проникнало дълбоко в националната психика, като провокира смесица от страх и гордост.

Успешната образователна система на Сингапур е относително ново явление. По време на британското управление образованието е запазено само за децата на заможните семейства, а неграмотността е масово явление. Едва след независимостта страната отваря достъпа до училищната система за цялото население.

Привличането на чуждестранни инвеститори и изграждането на силен производствен сектор се превръщат в първостепенни задачи за управлението, което поставя основите за икономическото чудо. За тази цел училищата са натоварени с двойна функция - от една страна, да сплотят многоезичното население в обща англоговоряща нация; от друга страна, да осигуряват подготвена работна ръка за новите фабрики. Тази философия продължава да съществува и до днес.

Математиката и природните науки са в центъра на учебната програма в Сингапур, като се изучават задължителнo до края на средното образование. Учениците имат право да изберат хуманитарни профили в горните класове, но въпреки това продължават да учат или математика, или поне един предмет от сферата на природните науки, докато завършат.

Сингапурският метод е разработен от екип учители през 80-те години, които получават задачата да подготвят висококачествени образователни програми. Експертите използват най-новите бихейвиористични изследвания и черпят опит от училищните системи на страни като Канада и Япония, за да сравнят ефективността на различните модели на преподаване.

Целта им е да сменят традиционното машинално запаметяване на учебния материал с нова система, която учи децата как да решават проблеми. Покриваният учебен материал в Сингапур изглежда по-скромен от този в много западни държави по света. Изучават се по-малко теми, но в много по-сериозна дълбочина. Това е един от най-важните фактори за ефективността му.

Учителят по математика не цели да вкара всичко в главите на учениците. Той цели да накара учениците да мислят като математици.

Нещо повече: за разлика от западните образователни системи, които приемат, че някои деца се справят по-добре в конкретни предмети, в Сингапур талантът отстъпва по важност на усърдието.

Образователният модел предполага, че децата са способни на всичко - дали ще го постигнат, зависи от начина, по който материалът им се представя, и от усилията, което самите те влагат в своето обучение.

Дисциплината в сингапурските училища се поддържа на много високо ниво. Физическите наказания са допустими като крайна мярка, но само спрямо момчетата. Когато учителят призове класа за тишина и внимание, не се налага да повишава тон. Много от учениците членуват в кадетски организации, които ги подготвят за 2-годишната военна служба след завършването на гимназията.

Училищното образование включва преподаване на програмиране и роботика. Учениците получават комплексни задачи, които решават на по-малки стъпки в рамките на годишното обучение. Колкото повече децата се запознават с компютърния код, толкова повече са склонни да експериментират с него. Уменията на учениците се развиват и в специализирани клубове за извънкласна дейност, които отново са насочени към подготовката на адекватни работници за нуждите на икономиката от 21 век.

Решаването на задачи в клас поощрява вътрешната конкуренция между учениците. Контролните и тестовете често се попълват в електронен формат с таблети, като оценките излизат веднага

Успехът на Сингапур не се дължи само на парите.

Страната инвестира около 3 процента от своя БВП в образование, което е в пъти по-малък дял на фона на страни като Великобритания или Швеция, например. Въпреки това системата не губи ефективността си. Едно от постиженията й е, че дава свобода на учителите да подобряват практиката си, като им оставя повече време за самооценка и наблюдение на колегите си. Добрите учители не се принуждават да поемат административни функции в училището, а се поощряват да работят като ментори или съветници в изработването на новите учебни програми.

Числеността на класовете в Сингапур варира между 29 деца в основното образование и 33-34 деца в по-горните курсове. Окрупняването им позволява на учителите да прекарват по-малко време в класната стая през седмицата, за сметка на повече време за подготовка и анализ на уроците.

Системата в Сингапур не е съвършена - колкото и похвали да получава в чужбина, мнозина от местните жители я подлагат на критики.

Родителите не са доволни от факта, че ориентацията към високи оценки от тестове и изпити подлага децата им на силно напрежение. Някои смятат, че акцентът върху добрите резултати в училище от ранна детска възраст се случва за сметка на балансираното възпитание. Много от учениците прекарват часове в подготовка с частни учители след редовните занимания в клас, защото се страхуват, че няма да се справят с изпитите си.

Според изследването на PISA 2018 - 86% от учениците в страната казват, че са способни да намерят изход от трудни ситуации, но 72% признават, че се тревожат какво ще си помислят околните за тях, ако допуснат грешка или неуспех (значително по-висок дял от средния за ОИСР - 56%).

Къде се намират учениците в Сингапур спрямо връстниците им по света по следните въпроси: 1) Доволен съм от живота си; 2) Понякога или винаги се чувствам щастлив; 3) Винаги се чуваствам тъжен; 4) Обикновено мога да намеря решение при трудни ситуации; 5) Когато сгреша, се притеснявам какво ще си помислят другите за мен; 6) Интелигентността е нещо, което не може да се промени много. (PISA 2018)

Въпреки стремежът на властите в Сингапур "всяко училище да е добро училище", силната конкурентна среда води до задълбочаване на неравенството между качеството на образованието за по-бедните и по-богатите.

Критиците на образователната система в Сингапур предупреждават още, че тя може да потисне творческото мислене, тъй като не поощрява алтернативните решения на задачите, независимо дали крайният отговор на ученика е правилен. Много от родителите внасят допълнително напрежение, като карат децата си да се престаравата в образованието от страх, че може да изостанат от своите връстници.

Правителството в Сингапур се опита да реформира строгостта на системата на принципа "по-малко учене, повече знания". Промените обаче все още не успяват да компенсират институционалните и културните стереотипи, насочени към отличните оценки като вход към добрите университети и високоплатените работни места.

Липсата на т.нар. "меки умения" - като способността за творческо мислене или склонността към предрпиемачески риск - може да се окаже проблем за икономиката, която няма да разчита вечно на масовото производство. Сингапур обаче е показал, че е готов да се адаптира бързо към всякакви условия.