"Когато бях на 8 години, купих първата си кукла - беше маймунка, за която платих 5 цента. Събрах малко дървен материал и си построих куклен театър. Изкарах 32 цента от първото си представление, което се получи доста добре. Тогава вече знаех, че когато порасна, ще стана куклен актьор".
Карол Спини не просто осъществява детската си мечта, а я превръща в легенда.
Актьорът, който почина на 85-годишна възраст на 8 декември 2019 г., е човекът, който се превъплъщава в жълтото перушинесто и дружелюбно Голямо пиле от кукленото шоу "Улица Сезам". Негов е и Оскар Мърморкото - зеленото чудовище, което живее в кофа за боклук.
"Преди да дойда в "Улица Сезам", не мислих, че постигам нещо особено важно. Но Голямото пиле ми помогна да открия своята цел", разказва Карол Спини. В продължение на 5 десетилетия детското предаване набира огромна известност, създателите му организират международни турнета, издават книги и албуми с песни, мъпетите участват във филми и дори са поканени в Белия дом.
Докато носи костюма на Голямото пиле, Карол Спини участва във вечерни комедийни предавания, в политическия сериал "Западното крило" на Арън Соркин, пее на една сцена с Рей Чарлс и Майкъл Джексън, срещал се е с 8 първи дами на САЩ и дори получава покана от НАСА да полети в орбита около Земята на борда на совалка.
Както самият той признава в своята биография - "аз съм най-непознатият известен човек в Америка".
Роден през 1933 г. в Уолтъм, Масачузетс, Карол Спини служи 4 години във Военновъздушните сили, преди да се върне към детската си идея да се занимава с куклени представления. По време на фестивал в Юта, Спини се запознава със създателя на "Мъпет шоу" Джим Хенсън, който му предлага да се присъедини към екипа на "Улица Сезам".
Първоначално куклите се появяват с кратки роли между сегментите с реалните актьори. Колкото по-силен става интересът към предаването, толкова повече акцентът се прехвърля върху плюшените герои и тяхното взаимодействие с хората.
"Голямото пиле е Карол и Карол е Голямото пиле", разказва за него бившият главен сценарист на шоуто Норман Стайлс.
2,5-метровото създание, което се самоопределя като "златен кондор", не умее да лети, но може да кара ролкови кънки, да танцува, да плува, да пее, да рисува и дори да кара едноколесен велосипед. Голямото пиле е олицетворението на детската невинност, любопитството към света, желанието да открива все повече нови занимания, да задава въпроси за заобикалящия го свят и да общува с приятелите си.
Трудностите на Пилето с научаването на азбуката се превръщат в една от сюжетните линии на "Улица Сезам". Често куклата на Карол Спини обаче е използвана за обяснението на тежки или тъжни теми - дори когато става дума за човешка смърт - по достъпен, внимателен и разбираем за децата начин.
Пилето е пълна емоционална противоположност на втория герой на Спини - Оскар Мърморкото, за който актьорът се вдъхновява от тембъра и афоризмите на нюйоркски таксиметров шофьор.
Голямото пиле е истинска кукла - Карол Спини води главата й с помощта на дясната си ръка, която минава през врата на куклата. Лявата му ръка раздвижва двете крила на Пилето с помощта на корда. Докато е облечен в костюма, актьорът няма никаква видимост към случващото се на сцената, но носи на гърдите си малък монитор, който му подава картината на записващите камери.
"Може би шоуто ме поддържа млад - все още играя шестгодишно дете, въпреки че съм на 81", разказва актьорът пред "Гардиън" през 2015 г. "Май това ме превръща в най-възрастната детска звезда".
Спини е водач и озвучител на двата мъпета от самото създаване на шоуто до 2015 г., когато се оттегля от сцената заради заболяване. Новината за смъртта му дойде в деня, в който "Улица Сезам" получи награда за цялостен принос към изкуството от Националния културен център "Кенеди".
Легендарното предаване, което тръгва по PBS през ноември 1969 г., е вдъхновено от една идея: ако можеш да задържиш вниманието на децата, можеш да ги обучаваш. А нищо не се справя с първата задача по-добре от телевизията.
Телевизията би могла да бъде полезна за образованието и възпитанието на децата, когато и двамата родители са принудени да прекарват по-голямата част от деня на работа. "Улица Сезам" дава възможност на децата да научат базови знания и умения, които ще им бъдат полезни, преди да влязат в училище. Създателите на шоуто Лойд Морисет и Джоан Ганц Куни започват да работят по него с помощта на психолози от Харвардския университет, които изучават детската психология и приспособяват аудио-визуалните елементи на телевизията за педагогически цели.
Популярността на формата му, който се базира върху разиграване на скечове, кратки филми, анимации и музикални изпълнения, се оказва огромна. Постепенно модел и съдържанието му се променят, така че да станат интересни и за родителите на основната целева аудитория - така цялото семейство може да участва и да се забавлява, докато децата се учат да четат или да смятат. В отделни епизоди гостуват различни популярни личности или политици, които помагат на мъпетите да научат нов урок.
С годините мисията на предаването надгражда първоначалната идея за образователна програма, като се превръща в платформа за споделени ценности и култура.
"Улица Сезам" помага на децата да опознават живота във всички негови проявления - в многообразието на човешките съдби, в техните страхове и слабости, кризи и болести, но винаги с позитивно послание за толерантност, подкрепа и уважение към достойнството на всеки различен човек. Проблеми като природните бедствия, бедността, разводът, емиграцията, зависимостта от медикаменти или наркотични вещества, общуването с връстници с аутизъм или ХИВ, и др. се вграждат в сюжетите на предаването чрез преживяванията на мъпетите и техните човешки приятели.
Ефектът на "Улица Сезам" се пренася и по света - епизодите му са излъчвани в над 140 държави по света. В много страни са създадени независими продукции, които използват методите и героите на оригиналното шоу. "Улица Сезам" има над 190 награди "Еми" и 11 награди "Грами".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
