Векът е 21-ви. По улиците се движат електромобили. Хората говорят по смартфони. Човешкият живот е висша ценност. Нацизмът присъства само в неудобните спомени на човечеството. И от време на време, в някой и друг спонтанно подхвърлен лаф от българския премиер. Хомосексуалността не е тема на разговор, нито повод за учудване или различно отношение.

Точно в същото това време, в Чечня ловят гейове, слагат на гърбовете им плъхове, захлупват ги с тенджери и нагряват тенджерите. В същото това време млади момчета и момичета стават обект на гонения заради схващането на чеченския лидер, че ЛГБТИ хората трябва да бъдат елиминирани. На 2000 км от Москва се случва безмилостен геноцид.

Прочистване на кръвта

Още през април 2017 г. правозащитни организации алармираха, че в Чечения е започнала чистка на хомосексуални мъже и жени. Властите са арестували хора, които са „заподозрени в хомосексуалност“, след което са ги държали затворени и са ги измъчвали.

Тогава президентът на Чечня, Рамзан Кадиров, коментира пред руската информационна агенция Интерфакс, че това са „абсолютни лъжи и дезинформация“, тъй като в Чечения по принцип гей хора няма. А ако има, е добре да си тръгнат от неговата държава, за да може чеченската кръв да се прочисти.

Кадиров е на 44 г., има 12 деца и е начело на Чеченската република от 2011 г. Преди май т.г. Facebook да закрие Instagram профила му, трите му милиона последователи можеха да видят кои са най-важните неща, които истинските мъже, истинските чеченци, тези като него, трябва да правят: да се молят, да спортуват и да стрелят.

Владимир Путин е предоставил на Кадиров неограничена власт. Няма почти никой в републиката (с население от 1,3 млн. души), който да е склонен да подслони ЛГБТИ чеченци. Местните активисти за защита на правата на човека са изложени на риск от арест, подпалване на имущество и убийство.

Въпреки че звучи като кошмар от миналото, темата за зверствата, на които са подложени чеченските ЛГБТИ хора, не дава очаквания сериозен обществен отзвук в международното пространство. На новините за случващото се реагират Ангела Меркел, Макрон, Трюдо, но за сметка на това, администрацията на Тръмп мълчи.

Добро пожаловать в Чечню

Днес темата отново се появява на хоризонта, благодарение на документалния филм на режисьора Дейвид Франс „Добре дошли в Чечня“, чиято премиера беше на 15.11 по HBO GO.

„Когато по медиите се появиха първите новини за фундаменталното бедствие, което се случва в Чечня, последва оглушителна липса на политическо внимание“, разказва Дейвид Франс в интервю за Булевард България. „Администрацията на Тръмп позволи на тази история просто да изчезне“.

Няколко месеца по-късно, режисьорът решава, че трябва да отиде на място и да заснеме филм за ЛГБТИ активистите, които извеждат ЛГБТИ хора от Чечня. Той се свързва с Олга Баранова, ръководител на московския обществен център за ЛГБТИ хора и тя веднага откликва на идеята му да се заснеме филм за каузата на активистите.

Той е заснет в стила на разследващите филми, в които скрити камери проследяват ежедневните предизвикателства на активистите и огромния риск, който поемат, за да спасят застрашените хора. Той предоставя и видео доказателства за изтезанията, които са претърпели гей мъже и жени в Чечня.

Процесът по извеждането на репресираните хора е високо рисков и дълъг. След като активистите ги превозват до Москва, те ги инструктират да не излизат никъде, тъй като „са имали случаи, в които хора са отвличани, докато са излезли извън убежището да изхвърлят боклука“. Чакането за статут на бежанци, който ще им даде възможност да започнат нов живот извън Чечня и Русия, понякога продължава с месеци.

Някои от жертвите не издържат на социалната изолация. Други са заловени от властите. Трети успяват да дочакат новия си живот.

От 2017 г. руски и международни ЛГБТИ мрежи са успели да помогнат на 150 чеченски жертви на насилие да избягат в западни държави.

Снимане на филм в оруелска атмосфера

Разбира се, пред осъществяването на един такъв документален проект стоят немалко пречки. Франс успява да убеди бежанците да ги снима, с условието, че ще бъдат маскирани и никой няма да види истинските им лица. Филмът е заснет със специална техника за дигитално наслагване на лица. Интересен факт е, че един от доброволците, които предоставят лицата си, за да запазят в тайна истинските лица на жертвите, е българинът Коста Каракашян, режисьор, хореограф и танцьор.

Въпреки маскирането обаче, за Дейвид Франс остава тревогата, че може да изложи чеченското гей общество на още по-висок риск.

Присъствието на американец в Чечня е странно за охранителните сили там. Франс е привикан от властите скоро след пристигането си. Той излага пред тях предварително измислена версия: американски турист, който е там в търсене на тръпка и адреналин и планира да снима забележителности. Версията минава. Режисьорът обаче ползва два телефона по време на престоя си в Грозни: един, с който заснема „Добре дошли в Чечня“ и един, с който прави туристически снимки, които показва на властите.

„Чечения е едно от местата, на които човек усеща очите на правителството върху гърба си непрекъснато“, коментира той.

„Моето семейство е моята сила и моята слабост“*

Една от „героините“ на филма е 21-годишната Аня, която е изправена пред избор („а- на – Софи“): да прави секс с чичо си, или той да докладва на милицията, че е хомосексуална и да бъде подложена на гонене, тормоз и изтезания.

Това повдига въпроса за семействата на ЛГБТИ хората и тяхното отношение към различната сексуалност. Чеченското общество е много консервативно и твърде често, когато се разкрие, че някой е хомосексуален, цялата фамилия се отказва от него. Ако в обществото се разчуе, че някой от членовете на дадено семейство е гей, за останалите деца от фамилията става много сложно да се задомят.

От началото на чистката през 2017 г. има десетки истории за чеченци, на които са помогнали, и за местни чиновници, нареждащи на роднините да екзекутират хомосексуалните си близки, казва един от активистите на руска ЛГБТИ мрежа. Тези „убийства на достойнството“ не са рядкост в Чечня.

Според Франс обаче причината за омразата към гей хората в Чечня не е на първо място в семейството.

„Още през 2012 г. Путин използва ЛГБТИ хората за политическата си кампания. Той представи гейовете и лесбийките като заплаха, което не е много трудно в едно традиционно общество, и принасяйки ги в жертва, консолидира политическата си сила. Това, което се случва в Чечня, е резултат от една мощна политическа машинария, а не органичен семеен проблем. Това е и причината активистите, които снимаме във филма, понякога да изселват извън Русия целите семейства на гей хората. Защото филмът ще се прожектира и в Русия, което най-сетне ще покаже на руското общество доказателства за зверствата, които се случват, но и ще постави в сериозен риск семействата на спасените.“, казва Франс.

Надеждите за „Добре дошли в Чечня“

Международните реакции на чеченския геноцид през 2017 г. бяха вяли. Филмът на Франс обаче вече променя картината. Лятото на 2020 г., 72 часа след като е бил прожектиран в Щатите, държавният департамент налага санкции на Чечня.

„Нещата там няма да се променят, защото Кадиров изведнъж ще реши, че е добра идея гоненията на гейове и лесбийки да спрат, защото не са хуманни. Но с достатъчно политически натиск от глобалната общност, геноцидът би следвало да спре“, казва Франс.

Сексът между двама възрастни от един и същи пол е криминализиран в общо 70 държави-членки на ООН. В 26 от тях наказанието е между 10 години и доживотен затвор.

За Дейвид Франс

Франс е активист за човешките права и е номиниран за Оскар за филма си „How to survive a plague“. Той започва да снима филми след дълга кариера като журналист в печатни медии. Бил е редактор в Newsweek, а негови текстове са публикувани в New York Magazine, The New Yorker, The New York Times Magazine, GQ и др.

Франс се обръща към журналистиката в началото на 80-те, когато епидемията от СПИН удря западния свят, а той губи своя любовник и много свои приятели. Първият му материал излиза през 1981 г., когато за първи път е описан вирусът на СПИН.

Филмът „How to survive a plague” излиза през 2016 г. Толкова години са необходими на Франс, за да се върне към травмата от времето, в което, по негови думи, всяка седмица е ходил на погребения на свои приятели.

През 2017 г. излиза и вторият му филм, “The Death and Life of Marsha P. Johnson”, който разказва историята на Марша Джонсън, активист и транс пионер, чието име се свързва и с бунтовете в Стоуноул и с партньорството й с Анди Уорхол. През 1992 г. Джонсън споделя, че е ХИВ-позитивна, а няколко дни по-късно тялото й е намерено в река Хъдсън.


*Цитатът е на индийската „Мис Свят“ Айшвария Рай