Той е на 44 години, живее в Пловдив от дете, после учи 2 години в Мадрид, Испания, където работи майка му. По-късно, след като завършва гимназия, заминава за Германия. Там учи и работи до 2007 г. и се връща в любимия си Пловдив.
Така звучи кратката история на Чило Попов - кандидатът за кмет на район "Централен" в града на тепетата от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България".
Той живее в Стария град на Пловдив - част от района, който иска да управлява като избран от съгражданите си представител в местната власт. Разговаряме с него какво иска да промени за добро в "Централен", как си представя управлението на общината, кои са проблемите, които иска и може да реши. Полезен ли е животът му в чужбина и коя е "голямата му болка" в Пловдив. Помолили сме го да донесе и една любима вещ - нещо, в което би инвестирал време и/или пари.
С какво се занимавате, г-н Попов?
От връщането ми в Пловдив досега работя в нашата семейна фирма, която се занимава с индустриално и инфраструктурно строителство и електроизграждане.
Тоест, трябва да се явявате по обществени поръчки?
Не. Ние сме специализирани в няколко отделни дейности и сме малка фирма. Обикновено сме ангажирани да свършим някоя работа като подизпълнители към големите строителни фирми, които участват и печелят обществените поръчки.
Имам сериозни наблюдения как се провеждат търгове, какви фирми се избират. Мога да кажа, че според това как се развиват и организират, нещата в България не са много в обществен интерес.
Може ли да се промени с оглед на факта, че в последните 10 и повече години все пак се тези фирми с специализираха и по един или друг начин придобиха ресурс, ноухау, машини, опит? Тоест, не сме ли попаднали вече в порочен кръг, че те да са единствените с капацитет?
Не. Най-често тези фирми са едни администратори на поръчките. Те не изпълняват със свои сили и средства голяма част от дейностите. Наемат фирми като нашата, които свършват реалната работа. Дали това може да се промени? Няма нужда да го измисляме.
От Германия мога да ви посоча един пример, а той е залегнал и в управленската ни концепция за Пловдив, която третира всички сфери на влияние на общината и там, където тя може да е активна и да промени реално града. Една от тях е поведението на общината и нейната визия и концепция за възлагането на големи обществени поръчки за ново строителство, за цялостни проекти.
В Общината може да се създаде нещо като инженерен отдел, формиран от самата нея. В Германия това се казва "техническо кметство" - вид отдел в общината, който действа самостоятелно, в него работят строителни инженери и специалисти в различните области, но също така архитекти и проектанти, които, когато се възлага един цялостен обект, го сегментират.
Те също сключват договори с фирмите, които са специализирани в отделните части – за всяка отделна поръчка се прави обявление и конкурс. Раздробява се (като експертиза), а общината поема чрез "техническото кметство" функцията на главния изпълнител. И общината извършва организацията на обекта, прави плана за изпълнение и координира работата на всички участници в строителството.
Преимуществото от това е, че, първо, даваме хляб на местни фирми с експертиза в отделна област, второ - ще има реална конкуренция. Има конкурсно начало, тоест, избягваме тази стъпка и тази разлика, която главният изпълнител реализира, когато спечели една цялостна поръчка за определена цена, и цената, за която ангажира подизпълнителите. Обикновено от моята практика това може да достига и до 40% от цялата сума.
Тоест, ние реално вършим работата като подизпълнител, и то качествено. За тази дейност получаваме цената, която сме поискали, а в нея имаме печалба и можем да живеем добре като фирма, вършейкиедна работа, за която главният изпълнител взима 40% отгоре в качеството си на такъв. Това позволява на общината хем да получи по-качествен продукт, хем за същата сума да постигне двойно по-голям обем свършена работа.
Много ли се строи в Пловдив и какво се строи?
Прекалено много се строи, по мое мнение се строи и на места, на които по-скоро строителството трябва да бъде озаптено. То трябва да бъде вкарано в някаква обща концепция, така че да видим дали съществуващата инфраструктура и услуги, които общината предлага, могат да приемат евентуалния приток на хора, които биха заселили тези нови сгради.
Улиците няма да станат по-широки, паркоместата няма да се увеличат, училищата няма да станат повече, защото просто няма място за тях, здравните заведения, социалните служби не могат също да бъдат мащабно разширени, за да поемат увеличението на населението на Пловдив, което расте постоянно.
Градът по официална статистика е под 500 хил., но всички знаят, че огромна част от жителите му не са адресно регистрирани, а те са собственици на подобни жилища, новопостроени. Те са дошли от цяла България, защото Пловдив е притегателен център, индустриален център, който предлага поминък на хората от районите, които са по-слабо развити.
Кои са другите големи драми?
Всичките драми и проблеми са свързани с това, което описах преди малко, както и с недалновидния подход на общината що се отнася до градската среда, до модернизирането на инфраструктурата и до липсата на политика как трябва да расте градът. Никой не казва, че Пловдив не трябва да расте и да се развива, но той може чисто физически, що се отнася до жилищни сгради, да изгражда една адекватна и достатъчно широка инфраструктура в своята периферия. Не е задължително центърът да имплодира.
Вас какво ви мотивира да се пуснете в тази битка за районен кмет? Не се ли притесняват, че районните кметове са много зависими от голямата община, вкл. финансово?
Това са два въпроса. По първият - за мотивацията - тя е в това, че на 44 г. мога да кажа, че до момента съм ги живял добре. Имал съм един хубав живот без големи сътресения, бил съм късметлия досега. Определено това се дължи и на доброто, което съм видял от приятели и от други хора. Основният ми принцип е, че когато човек има подобно щастие, е добре и той да направи нещо добро, да даде енергия и време за общото благо, за общото добруване, за да може този кръговрат на доброто да се завърти.
Друга част от мотивацията ми е, че като постоянен жител на район "Централен" и човек с впечатления от това как функционира градската среда в Западна Европа и в развити държави, забелязвам страшно много нередности и проблеми, загърбени, нерешени, неглижирани. Защото явно тези, които управляват, имат други приоритети.
Въпросът е, че вие ще бъдете с вързани ръце, въпреки добрата воля от ваша страна. Районните кметове, особено ако кметът не е техен, големият, нямат особени лостове..
Не допускам тази хипотеза в момента. Аз работя за цялостната победа на нашата коалиция в града, като личният ми принос за това е огромна част от управленската концепция за Пловдив, която пиша вече шеста година.
В Германия какво учихте?
Хуманитарни специалности. Но така ме завъртя животът. Всъщност аз образованието си съм го спечелил и взел от реалния живот в голяма степен.
Сега като дойдоха изборите, вие вече имахте написани концепции, които дадохте за осбъждане с Ивайло Старибратов и неговия екип. И от там какво..
Да. Бяха готови. Допълнихме, доразработихме..
Това за обществените поръчки, което казвате, със сигурност е влязло?
Да. Тази концепция е вътре. Предстои да се доизчисти методиката за нейното прилагане с юристите, които трябва да направят така, че тя да е в съзвучие със Закона за обществените поръчки. Но щом не пречи това да бъде вършено от едно кметство в Германия, не виждам каква е причината, след като се стремим натам, то да може да се изпълнява и в България.
Когато Пловдив влиза в централните новини, това често е с "Тютюневият град", едно знаково място, където цари разруха, неизчистена собственост между частни собственици и между публична собственост. Имате ли някакво решение, специално за "Тютюневия град"?
Боли ме сърцето за "Тютюневия град". Даже в последните години избягвам да минавам оттам пеша, защото там е минало част от детството ми От 1. до 3. клас съм учил в едно начално училище, което беше точно в "Тютюневия град".
Тогава имаше една специфична миризма, все още работеха тези фабрики и складове, никога няма да я забравя. Не свързвам тютюна с нещо отрицателно в това отношение. Той по-скоро ми напомня, че сградите бяха цели, че имах едни хубави три години в това училище и затова съм мислил много страстно и много запалено как може да се излезе от тази дупка, в която се намира този квартал в момента. Концепцията е описана в програмата ни.
"Тютюневият град" представлява една глава от нашата управленска концепция. Тя предвижда първо общината да каже какво цели и да влезе в диалог със собствениците, защото те не знаят дали общината има идея за развитието на този квартал. Той може да стане атрактивен и за инвеститорите, и за собствениците, ако имаме визия за него.
Подобни примери има в Хамбург, в Ротердам, в Барселона, където бивши индустриални зони, отпаднали от своето предназначение, поради това, че индустрията не се ангажира в центровете на градовете вече, са запазени и са дали място за работа на творчески професии, на архитекти, на хора от изкуството, станали са едно средище на креативност, възход и прогрес.
Ако това бъде ясно обосновано и бъдат интегрирани собствениците, и мотивирани чрез различни инструменти, които общината има – да следват всички заедно тази визия, аз не виждам защо те биха били мотивирани да разрушат тези сгради. Просто трябва да им се покаже, че те са ценни.
Да, обаче от друга страна е примерът с "Капана" - там бизнесът се разраства и в един момент се случва така че дадени места стават много модерни и на хората, които живеят в тях от години, както вие казвате, че живеете в центъра, почва да не им е много приятно от тези тълпи от хора постоянно – за това мислили ли сте?
"Капана" е пример как общината извършва непоследователни политики. Едната първоначална добра идея, която трябва да признаем, че беше такава и се вървеше към успешното ѝ осъществяване, се превърна в нещо друго без контрол, обща визия и регулация от страна на общината.
Първоначалната концепция за "Капана" беше той да стане квартал на креативността, на изкуствата и занаятите, като заведенията никога не са били изключвани в тази концепция, но общината не насочи натам пътя му. Тя трябваше да бъде водещата линия, която да ориентира хората какво да правят с наетите или собствените помещение. Разбира се, намери там голяма ниша поради това, че "Капана" с новия си вид стана атрактивен и най-лесния път за осребряване и за получаване на дивиденти от този нов вид беше там да се отворят заведения, които да привличат хората да стоят в тях.
Мястото се пренасели със забавление и заведения. Което, разбира се, може би, местните хора не приемат с голяма радост. Аз самият не живея там. Гъстотата стана голяма.
Предполагам, че ако общината не се намеси, процесът рано или късно ще се саморегулира и доста от заведенията ще отпаднат - просто са прекалено много. Но така или иначе тях ги има. В момента, това, което може да се направи, е да се поддържа инфраструктурата и чистотата.
Има една бивша сграда на БНБ, тя е също така славна, тя конкретно вписана ли е в програмата ви? Ако да, какво се случва с нея?
Вписан е подходът ни към подобни паметници, архитектурни паметници на културата, особено тези, за които общината може да окаже пряко влияние. Това са сградите, които са общинска собственост, това са сградите, които са държавна собственост или собственост на различни институции, министерства. Те не са малко в София, в Пловдив, в големите градове, обикновено са на прекрасни места в центъра и голяма част от тях са архитектурно ценни сгради.
Тази сграда на БНБ - за мен е парадоксално, защото собственикът, който явно не е платежоспособен, не полагаше грижи за нея, не я поддържаше добре и в момента е изоставена вече повече от година и половина. Тя прогресивно се руши.
Общината беше първоначално въодушевена от нейното придобиване и предаването за градско ползване, но всичко остана в полето на едни празни заявления, граничещи с популистки PR. Няма за нея идея и концепция, няма план за развиването ѝ. За мен това не трябва да е едно централно, снесено отгоре решение. То трябва да се вземе в диалог с творческите гилдии, с културните среди и с хората, които имат отношение към подобни места, а това са архитектите, реставраторите и археолозите, които търсят място за своята дейност, за своите сбирки, за своите колекции.
Определено виждам бъдещето на тази сграда, но докато се вземе решение, което трябва да е плод на обединение, а не на, както казах, заповед отгоре, нищо не пречи на общината да започне консервационно-реставрационни дейности по нейната фасада и покрив. Това няма да наруши бъдещия концепт за нея. Моят план е да предприеме бързи мерки в тази посока.
Забравих да ви питам нещо, за което всички в Пловдив се оплакват, то е трафикът - не е съвсем във вашата компетенция в случая като кандидат за районен кмет, но паркирането по принцип би трябвало да е. Зоните, регулациите, обикновено местата са по-малко от колите. Какво става, когато всички слязат в центъра с кола...
Решенията са няколко. Първо, както казах, важна е цялостната визия, която да регулира и озапти презастрояването. Второ, изискването към инвеститорите и строителите що се отнася до осигуряване на паркоместа в новите сгради. Трябва да бъдат добре разгледани отново и предефинирани. Има едно явление, че съществуващи гаражи, които трябва да служат за прибиране на коли, получават различен статут и се превръщат в студия за козметика, в малки магазинчета, в разни малки бизнеси.
На мнение съм, че, когато имаме този проблем с липсата на паркоместа, смяната на тези статути не бива да бъде разрешавана. Когато едно помещение е отсъдено за определена функция, това вероятно не е случайно и то трябва да продължи да я изпълнява.
Също така имам сигнали за явна злоупотреба с издаването на инвалидни разрешения. Общината ще преразгеда и провери доколко са достоверни тези инвалидни разрешения, защото те позволяват на хора просто да депонират колите си за неопределено време. Изоставените автомобили, тези, които нямат регистрация, тези, които са просто държани на склад на обществени места трябва да бъдат изнесени от центъра.
Имам опит от Германия. Там, ако си оставиш кола на улицата, която няма валиден технически преглед и валидна застраховка или е с изтекла регистрация, получаваш незабавно предупреждение, че имаш една седмица, понякога и по-малко в зависимост от града, да преместиш колата си на място, което не е обществено. Смятам да въведа този подход и в Пловдив. Така биха се освободили доста места.
Дигитализирането и насочването на паркиращите с приложения, табла за свободни паркоместа, цялостен мониторинг на паркоместата чрез въвеждане на повече автомати, които са умни и предават информацията, също ще улесни тази трудност.
Защо дойдохте с картина за любима вещ?
Защото съм със силно отношение към изобразителното изкуство. Не пропускам да разгледам галерия или изложба, независимо къде съм тръгнал да пътувам. Брат ми е художник, той е по-възрастен и през годините е възпитал у мен това отношение, основно той ми е повлиял. После съм го доразвил и сам. Имам скромна колекция вкъщи.
Донесох тази картина, която е на един художник, който открих на една изложба в Пловдив съвсем наскоро. Казва се Таньо Павлов.
Той е пейзажист и много ми напомня традициите на българската пейзажна живопис от 20-те, 30-те години, Васил Бараков и други. Оказа се, че Таньо също много харесва и е повлиян от творчеството на Васил Бараков. Много ми хареса цялостния му подход и излъчване на картините.
Освен това като човек е много готин, той е и музикант, свири на кларинет, занимава се с работа с деца в селото, в което живее, занимава се с биоземеделие, отглежда голяма зеленчукова градина. Работи по цели лета с цели деца, рисува с тях, въздейства им по един положителен начин. Това цялостно впечатление от него, на всичкото отгоре е и талантлив, просто събуди големи симпатии у мен. Просто е един скромен ангел.
Местни избори 2023, Купуването и продаването на гласове е престъпление. Платена публикация
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
