Снимка: © Getty Images

Всяка минута данните, свързани с Covid-19, се обновяват. Платфоми публикуват в реално време последните числа за инфекцията. Медиите по няколко пъти на ден публикуваме класации - например, Германия е на четвърто място по разпространението на заразата, малко под Китай, но все още далеч от Италия.

Това, което трябва да се знае обаче е, че броят на потвърдените случаи казва малко за това доколко държава е засегната от Covid-19. Няма обективни числа, които да илюстрират колко души наистина са заразени с вируса. Отчитат се само онези, които са получили положителен резултат от тест.

„Фокусираме се върху броенето: случаи, умрели, тестове“, пише в Twitter Макс Розер, изследовател от Оксфорд и основател на платформата, която обобщава в реално време данни за Covid-19 OurWoldInData. 

През последните няколко седмици той и неговият екип денонощно събират данни и информация за пандемията от коронавирус. „Не мисля, че някой по света е добър както в това да брои болните, така и в това да разбере колко сме зле с числата.”

Защото за да се знае колко заразени има в дадена страна, трябва всички хора да бъдат тествани, без изключение. Тестовете първо не са достатъчни. И второ, не всички заразени се чувстват болни, тоест, много хора няма да забележат, че са заразени.

Как се провежда тестването в различните страни

Освен това в различните държави се прилагат различни правила по отношение на това кой изобщо се тества. В Германия институтът „Роберт Кох“ на няколко пъти променя своите насоки по отношение на това кой трябва да бъде тестван. От миналата седмица се тестват рисковите групи и медицинският персонал, които показват симптоми на Covid-19, без да са имали контакт със заразен човек - поне доколкото биха могли да знаят това. Преди това се тестваха само пациенти, които идват от рискова зона или са имали контакт със заразено лице. Това означава, че далеч не всеки съмнителен се тества, камо ли всеки гражданин.

В други страни важат напълно различни правила. Китай промени на няколко пъти методиката си на отчитане още докато беше разгарът на заразата в Хубей - последната промяна беше направена само преди няколко дни. 

В Италия, която е особено засегната, се тестват само хората, които вече са приети в болница. И тъй като в САЩ в началото почти нямаше тестове или се правеха много дефектни тестове, сега, когато най-накрая има възможност за по-масово тестване, числата се повишиха особено бързо.

Регистрирани срещу реални случаи

Във всички страни има голям брой недекларирани случаи. Колко са те? Различните изследователски групи стигат до съвсем различни числа. Единственото сигурно е, че степента, в която броят на тези, за които се съобщава, се различава от броя на действително заразените, може да варира значително в различните страни.

Засега информация за това колко заразен и колко смъртоносен е вирусът е крайно неточна. За да разберат по-добре данните, изследователските групи обичат да гледат там, където числата са най-пълни. 

Например, круизният кораб Diamond Princess, който през февруари беше поставен под карантина с всички свои пътници, може да служи като своеобразна случайна извадка и тестова лаборатория. Резултатът там е следният: повече от 700 от приблизително 3700 пътници са били заразени, единадесет са починали, а почти всеки пети заразен няма симптоми в момента на теста.

Но дори и тези числа не е редно да бъдат прехвърляни безрезервно по отношение на целия останал свят: пътниците в круиза, например, са малко по-възрастни в сравнение със средната възраст на населението. И тестовете, които са им правени, далеч не са толкова прецизни и структурирани, колкото биха искали изследователите. 

Може да се окаже, че по време на теста някои хора на борда вече са били оздравели, казва Марк Липсич от Harvard T.H. Chan School of Public Health в статия за списание Nature. 

За надеждни данни трябва да бъдат тествани по-големите групи от населението на случаен принцип. Но такива проучвания струват време и много ресурси. Независимо от това, изследователски групи, като тези в Исландия и Хайнсберг, работят за извършване на подобни прецизни изчисления. 

Хайнсберг доскоро беше известен като “Немският Ухан” - най-тежко удареното от Covid-19 място в Германия. Екип от 40 учени в момента изучава там на място как се разпространява вирусът, колко човека са заразени без да разберат и кои мерки помагат срещу разпространението на заразата. В продължение на две седмици изследователи, водени от Хендрик Щреек - директор на института по вирусология в Университета в Бон, смятат да направят представителна извадка на 1000 местни граждани, които да бъдат тествани. Все пак ще отнеме известно време, преди да се стигне до резултати.

Смъртните случаи - как се определя дали са от Covid-19

На пръв поглед броят на смъртните случаи е малко по-съпоставим в сравнение с този на заразените, но и той е само временно решение. Приема се, че повечето тежко болни рано или късно ще стигнат до болница, където вероятно ще бъдат тествани. Но и тук методиките се различават много. От това да се записват като починали от Sars-CoV-2 хора, диагностицирани само по симптоми, до това положително тествани да бъдат регистрирани като умрели в резултат не на вируса, а на придружаващи ги заболявания.

Но какво става, ако пациентът има основно заболяване като астма и което се изостря от Covid-19? Или какво ще стане, ако пациентът умре от нещо на пръв поглед по-малко свързано с Covid-19 като, да речем, мозъчна аневризма? Кое състояние трябва да се счита за причината за смъртта? Различните държави прилагат различни подходи. 

Във Великобритания и САЩ всеки пациент, който е имал Covid-19 и е починал, се брои за умрял от Covid-19. В Германия има друга особеност - не се правят тестове за Covid-19 на починалите.  

В страни като Франция, Италия или Германия делът на починалите от инфекцията не трябва да се различава толкова, колкото в момента показват числата. Дали човек с Covid-19 в крайна сметка умира от вируса зависи преди всичко от това на колко години е, какви предишни заболявания има и колко добра медицинска помощ получава. Във всички тези страни има функциониращи здравни системи.

В момента смъртността в Италия е около 12 процента и около 9 процента в Испания и Франция. Една от причините, поради които очевидно толкова много хора са умрели там е, че в страните са проведени по-малко тестове. 

"Предполагам, че в Италия, Франция и Испания има много повече случаи, отколкото са известни в момента", казва в интервю за ZEIT ONLINE Ричард Нехер, който изследва еволюцията на вирусите и бактериите в Базелския биоцентър.

„Броят на смъртните случаи също може да се промени в хода на епидемията, той зависи от възрастовата структура на обществото и това дали системата е претоварена“, казва Рафаел Николайчик от Института по медицинска епидемиология, биометрия и компютърни науки в Университета Мартин Лутер, Хале-Витенберг. Може да се случи така, че в една страна случайно да се заразят повече възрастни хора, а в друга страна - повече млади хора - и двете епидемии трудно могат да се сравнят (Италия срещу Германия).

В допълнение, страдащите от Covid 19 не умират веднага - често след инфекцията минават около две седмици. Следователно, отчетеният брой на починалите изостава от текущите събития. 

Политически причини също изкривяват броя на починалите хора. Наскоро правителството в Туркменистан напълно забрани думата коронавирус. Съмнения има и за обявения брой на смъртните случаи от Иран, Русия или Ухан.

“Всъщност числата в международен план могат да се сравняват само в много ограничена степен”, казва казва Рафаел Николайчик.

Липсата на широко разпространени, систематични тестове в повечето страни е основният източник на несъответствия в смъртността в международен план, твърди и Дитрих Ротенбахер, директор на Института по епидемиология и медицинска биометрия в Университета в Улм в Германия.

Настоящите числа не са пряко сравними между страните, казва той. Това е така, защото за да се получи точна цифра в една популация, е необходимо да се тестват не само симптоматични случаи, но и безсимптомни хора. Наличието на тези данни би дало точна картина как пандемията засяга цели популации, а не само болните.

Въпреки че преброяването на смъртните случаи сред регистрираните случаи на Covid-19 може да доведе до надценяване на смъртността, има и друг фактор, който може да означава, че смъртността се и подценява.

Това е проблемът със скритите смъртни случаи от Covid-19: онези хора, които умират от болестта, но никога не са тествани. Този фактор влияе особено силно, когато здравните услуги са претоварени и дори онези пациенти, които имат тежки симптоми на вируса, не се приемат в болница, за да бъдат тествани и лекувани, просто защото няма капацитет.

Организацията в болниците също е важна. Обикновено сравняваме капацитета им по брой на интензивни легла. По-важен от броя на леглата обаче е начинът, по който са организирани. Ако пациентите с Covid-19 са в непосредствена близост до други пациенти - или ако лекарите се движат между отделения Covid-19 и не Covid-19 - това увеличава риска от разпространение на болестта.

Прочети