Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Намираме се в извънредна ситуация, при която бюджет се приема в средата на годината. Всички си даваме сметка, че един бюджет има ограничени възможности както по отношение на приходите, така и на разходите. Трябва да се търсят работещи решения и да се преборим с популизма."
Това каза в началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество министър-председателят акад. Николай Денков.
Съветът се председателства от вицепремиера Мария Габриел, като в него се включи и премиерът. На заседанието присъстват и социалният министър Иванка Шалапатова, здравният министър Христо Хинков, управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов и временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК Йорданка Пенкова.
Тристранката между държава, бизнес и синдикати следва да обсъди проектобюджета, както и финансовите рамки на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване (ДОО). Сред акцентите в социалната сфера е вдигането на майчинските до 780 лева или до размера на минималната работна заплата.
Очаква се проектобюджетите след тристранката да влязат за одобряване в МС и оттам – в НС.
"Тази година са заложени средства в размер на 7 млрд. 27 млн. и 213 хил. лв.", каза по време на заседанието на НСТС д-р Йорданка Пенкова, временно изпълняващ длъжността управител на НЗОК.
Здравният министър Христо Хинков заяви, че Министерството на здравеопазването (МЗ) приема бюджета на НЗОК.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментира, че се прави плах опит да се промени тенденцията при съставянето на бюджета на НЗОК.
"За първи път виждаме до 24% ръст на доболничната помощ и на профилактиката", посочи той и допълни, че досега никога АИКБ не е подкрепяла бюджета на здравната каса, но този път ще го подкрепи символично.
"Българската стопанска камара (БСК) ще потвърди принципната си позиция за подкрепа на бюджета на НЗОК", заяви Добри Митрев от БСК. Той посочи, че в проекта има положителни тенденции. За нас е по-важно в бюджета за 2024 г. тези тенденции да се изразят много по-ясно, каза Митрев.
Той добави, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6% в последните години, а това е наполовина по-ниско от средното за Европа – 7-11%.
"Доплащанията са в размер на още едни допълнителни 48%, което прави колосална сума в здравеопазването. Разходите извън болничната помощ, за превенция, трябва да бъдат по-високи, каза още той. Не трябва да се допуска гражданите да стигат до болничните заведения, където лечението е много по-скъпо, трябва усилията да са насочени към превенцията", коментира още Митрев.
По думите на Цветан Симеонов, от Българската търговско-промишлена палата се въздържат от подкрепа. Според него има неравномерно съотношение при средствата за профилактика и при лекарствата.
"Разчитаме на ръководството на МЗ за по-сериозен контрол при изразходване на средствата", допълни Симеонов.
Деян Денев от Конфедерацията на индустриалния капитал в България отбеляза също като положително разчитането на повече средства за доболничната помощ и профилактиката.
Пламен Радославов от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) спомена като слабост в бюджета на НЗОК политиката за хората с нарушени здравноосигурителни права, които, според него, имат право само на спешна помощ.
"Следователно проблемът остава за болниците", заяви той.
Президентът на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Димитър Манолов заяви, че не е възможно да се очакват революционни стъпки по отношение на бюджета. Според него има добри стъпки в предложения проект на бюджет за НЗОК за тази година. Мнението на Манолов обаче е, че цялостно е сбъркана философията в здравеопазването.
"Както всяка година около приемането на бюджета се появяват много емоции, които често заместват числата и данните и възпрепятстват търсенето на най-подходящите решения. Затова, включвайки се в това заседание, искам да призова всички вас, които имате огромен опит в тази дейност, да се съсредоточим върху това каква е истинската картина, какво показват числата, какво е постижимо в следващите няколко месеца, защото да, намираме се в извънредна ситуация на приемане на бюджет, който вероятно ще започне да действа от 1 август", подчерта премиерът.
„В бюджета няма революции, но има еволюция, която започна с миналия бюджет. Продължава се в този и в 2024 г.“, заяви финансовият министър Асен Василев.
Той каза още, че в МЗ е получено искане за покриване на 100% на всички инвитро процедури в страната и този разход ще бъде допълнително заложен в бюджета.
„Стойността на годишна база е 5 милиона, най- вероятно ще я предвидим в държавния бюджет, но смятам, че това е една смислена политика, която може да бъде заложена", каза Василев.
Той добави, че от догодина работодателите ще плащат само първите два дни от болничния.
"Това е една от мерките, върху които управляващите работят за Бюджет 2024 година", коментира Василев.
От миналата година се събира информация за реалните доходи на хората, а не само облагаемите. Върху нея предстои да се базират сметките за догодина:
"От 2024 г. ще имаме възможност тази помощ да бъде по-таргетирана, съответно да бъде по-адекватна и по-голяма, тъй като ще имаме информационната база, върху която да стъпим, за да може да това да се случи".
"Пенсионерите, чиито пенсии са под линията на бедност догодина, ще бъде направено през социалното подпомагане, а не през общественото осигуряване", каза още финансовият министър.
