Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Журналистите да подписват всяка публикация в медия и да носят наказателна отговорност за съдържанието й - това предложение е направила депутатката от "Продължаваме промяната" Антония Димитрова по време на заседание на Комисията по култура и медии на 19 януари в Народното събрание.
Димитрова се включва в дискусия, която възниква в хода на обсъждането на бъдещите промени в Закона за радиото и телевизията, и се оказва на сходна позиция и с "Има такъв народ", и с ГЕРБ.
Преди нея представителят на ГЕРБ Димитър Николов поставя въпроса защо държавата регулира само радиата и телевизиите, а не и "другите комуникационни канали, онлайн медиите, платформите за видеосподеляне".
"Свободата на словото изисква отговорност и мисля, че всички трябва да подходим максимално отговорно", казва Николов и заявява, че фалшивите новини са "обществен враг номер едно в момента".
Председателят на Комисията Тошко Йорданов посочва, че "има някои идеи" за справянето с фалшивите новини.
"Сайтът ПИК може да напише, че съм изял баба си и аз няма кого да осъдя. Не, няма. И обикновено авторът е неизвестен", казва той и опитва да върне разговора обратно към темата за БНТ и БНР.
Следва обаче реплика на Антония Димитрова:
"Аз просто исках да Ви допълня за това, което казахте – че всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това", казва тя.
Антония Димитрова е на 32 г., журналист е по професия. Рабитла е две години като редактор в БНР - Радио Шумен и 5 години във вестник "Екип 7" в Разград. Водач е на листата на ПП в Шумен през ноември 2021 г.
Наказателната отговорност за клевети и обиди съществува и в момента, а журналистите не се ползват с имунитет срещу съдебно преследване. По закон всеки издател на печатна или онлайн медия трябва да се декларира всяка година. Проблемът с досегашните опити за противодействие на фалшивите новини е в сайтовете, които не са медийни издания и не следват изискванията на Закона за задължителното депозиране. Законодателните инициативи досега обаче поставят и тях, и медиите под общ знаменател с намерения за регулация.
На нейното предложение Йорданов отново отговаря, че "има идея и ще я сподели на коалиционно ниво". Тома Биков от ГЕРБ също се включва в разговора с подкрепа: "Проблемът е, че на един сайт, който няма собственик, няма как да му кажеш да има автор и няма как да накажеш автора и собственика, защото не знаеш нито кой е собственикът, нито авторът. То това е проблемът. Иначе, разбира се, всички сме за".
Йорданов заявява, че с "проблемът може да бъде избегнат с една законодателна промяна, която много рязко ще дисциплинира и сайтовете, и телевизиите".
Още през септември 2021 г. в 46 НС групата на "Има такъв народ" опита да прокара законови промени, в които имаше изискване всяка медия да декларира не само кой е реалният й собственик (както в момента), но и главния редактор като лице, което носи "редакционна отговорност за публикациите".
В законопроекта им се казва още, че "когато не е посочен или не може да бъде идентифициран автор, за автор на публикацията се счита главният редактор".
Не е ясно дали Димитрова е консултирала позицията си с ръководството на "Продължаваме промяната". Не е ясно и дали ИТН ще опита да внесе повторно стария си проект или ще бъде направено друго предложение.
В коалиционното споразумение на управляващото мнозинство беше договорено единствено условно решение за промяна в Закона за радиото и телевизията заради БНТ и БНР, без да се залагат предварителни цели извън това, че "промени трябва да има" и инициативата трябва да се основава на Стратегията за развитие на българската култура.
