Добро ли беше "доброто старо време"? Попитайте младите българи

Ретрото е на мода през 2024 с кецовете от 70-те, неоновите цветове от 80-те, широките панталони от 90-те. Носталгията има дори по "глупавите" телефони от времето преди Instagram и TikTok.

Но дали наистина "Доброто старо време" беше по-добро? Попитайте младите българи и ще разберете, че няма нищо по-хубаво от живота тук и сега.

Поколението между 16 и 25 г. гледа напред и трудно прави ретроспекции за десетилетията, които са формирали ценностите на родителите им.

Дори да имат лична оценка за близкото минало, преобладаващото мнение е, че България през 2024 г. е по-добро място за живеене от Народната република или България преди ЕС.

В мотивите на малцинството, което тъгува по 80-те или 90-те, няма политика - повечето от тях съжаляват за това, че животът "преди" е бил по-спокоен и безгрижен, с по-близки взаимоотношения сред хората.

Възприятието, че цените в миналото са били по-ниски спрямо доходите на работещите хора, е вторият по тежест аргумент сред носталгиците. По-голям дял хора от провинцията и по-голям дял от младите роми имат подобни възгледи.

Това показват данните от изследването на агенция "Насока" и "Булевард България", проведено през януари 2024 г. и представително за населението между 16 и 25-годишна възраст на национално ниво.

Най-често младежите с висше образование и живеещите в София си дават сметка, че нито 80-те, нито 90-те, нито първото десетилетие на 21 век могат да се сравняват със съвремието по качество на живот.

Как изглежда разпределението по десетилетия?

80-те са десетилетието в скоби между убийството на Джон Ленън и падането на Берлинската стена. Децата влизат в 80-те с "Куче в чекмедже" и излизат като героите от "Вчера".

Телевизията е една-единствена, работи само следобед, а в петък ефирът е запазен за съветската държавна пропаганда. Партийният и държавен ръководител не се е сменял от 33 години.

Индустрията е тежка и мръсна, икономиката - планова, казармата - задължителна, границите са плътно затворени, смъртното наказание още съществува и се изпълнява до последно. В средата на десетилетието токът в жилищните квартали се включва и спира в режим "три на три часа".

България е "социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа", а "ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия" - по Конституция.

Ако току-що сте завършили университет, ще трябва да работите по разпределение, а не по собствен избор. Продуктите в магазините не се предлагат, а се "пускат", когато изобщо ги има. Избор няма, но се вият опашки за всичко. Магазинерките или шофьорите на международни превози са привилегирована прослойка, благодарение на достъпа си до дефицитните стоки.

Да "имаш човек" тук и там е най-големият капитал в социалистическа България.

Властта мълчи за експлозията на АЕЦ "Чернобил", докато плаши Тутраканската селищна система с Роналд Рейгън.

Ако си мислите, че корупцията през 2024 г. е проблем - през 80-те кражбите и присвояванията от държавните заводи са станали толкова масови, че през 1986 г. Народното събрание увеличава наказанието за "подкуп в особено големи размери" на 30 години затвор.

Нито един човек от Gen Z няма лични спомени за този период. Но 15% съвременните български младежи смятат, че 80-те са били по-хубаво време за живот в сравнение с днес.

Добрата новина? Носталгиците по 80-те стават все по-малко, като падат до 12 процента сред тийнейджърите. В София делът им е само 9 на сто сред хората между 16 и 25 г.

Озадачаващо е все пак колко малко от съвременните младите българи имат собствена преценка за разликата между живота под тоталитарен режим и демокрация.

20% от днешните тийнейджъри, които твърдят, че предпочитат 80-те години, не могат да дадат поне един аргумент.

Сред останалите, които все пак имат конкретен отговор, доминира схващането за по-евтиния живот през соца и липсата на безработица.

В топ 5 на мотивите им обаче се появяват и три отговора, които нямат нищо общо със страха от инфлацията или търсенето на работа.

16% от тийнейджърите, които търсят утеха в миналото, го правят заради усещането за липса на близост между хората и стреса. Те са и възрастовата група, която разпознава вредните ефекти от технологиите и социалните мрежи, затова предпочитат последната аналогова епоха на 20 век.

"По-спокойният и безгрижен живот" е най-важният мотив за 20-25-годишните, които смятат, че 80-те са били по-добро десетилетие.

Но на второ място се оказват впечатленията на техните родители или баби и дядовци - т.е. емоционалната обвързаност на близките им по времето, в което днешното население в пенсионна или предпенсионна възраст е било младо.

Оттам на трето място се появява и мита, че в "Законите са се спазвали" в държавата, която крие реалната статистика за престъпността и контролира всички информационни канали.

Десетилетието приключва пред невярващия поглед на Тодор Живков. Добре дошли в 90-те.

България провежда първите си демократични избори - и е единствената държава от Източния блок, която връща преименуваните комунисти обратно на власт.

90-те започват с фалит и мораториум на плащанията по външния дълг, предстои избухването на контрабандата около югоембаргото, източването на първите частни банки и нарояването на "кредитни милионери", появата на финансовите пирамиди, хиперинфлацията при Виденов и поредният крах.

Това е ерата на мутрите и групировките, бръснатите глави и бухалките, борците, гребците, каратистите и баретите със застрахователните услуги "Елате при нас, за да не дойдем ние при вас". Христо Стоичков, който днес е лице на хазартен оператор, рекламира ВИС-2 през 90-те във върха на славата си. Бъдещият министър на културата Вежди Рашидов получи звание "Главен мултак на републиката" от Илия Павлов.

Църквата е в разкол, пред къщата на Баба Ванга се вие опашка. Врачките, контактьорите и екстрасенсите са на мода, а Българската армия рови дупка при Царичина, за да търси извънземни.

Лепа Брена символично слага началото на турбо фолка като начин на живот в България, кацайки с държавния хеликоптер на стадион "Васил Левски" пред претъпкани трибуни.

Това и времето на милионните тиражи на вестниците, които могат да "убият" всичко от муха до премиер. "Ку-ку" е едно от най-гледаните предавания в България, но отива на съд заради епизод, който всява паника, докато иронизира държавната цензура с фейк новинарска емисия за извънредно положение в АЕЦ "Козлодуй".

Тази колективна психодрама беше фонът на десетилетие на истински колективен оптимизъм и надежда за разлика от днешната апатия - като огромния митинг на СДС в София на 7 юни 1990 г. или безсънните нощи по време на Световното от 1994 г., когато улиците бяха пълни с автомобили с български знамена и включени клаксони.

Беше първа глътка свобода за младите хора, след която много от тях избраха да не се върнат повече в България. Беше и време на алтернативна култура, "Метрополис", първите LAN-мрежи, чатовете в mIRC. БНТ, която изгуби монопола си с появата на кабелните телевизии, започна да излъчва сериали като "Приятели", "Досиетата Х" и "Спасители на плажа", но не успя да покаже слънчевото затъмнение през 99-та.

Само 11% от съвременните младежи смятат, че 90-те са били по-добро време за живеене спрямо 2024. В София това са само 3 на сто от интервюираните, при 39% мнения, че 90-те са били по-лошо десетилетие от настоящото. За разлика от тях младите хора в другите областни градове, които имат и най-голям отлив на активно население, показват по-голяма от средната носталгия по периода.

Отново трябва да обърнем внимание, че само 25-годишните в изследването са били родени в годината преди 2000 и естествено нямат собствени спомени от този момент.

"Разбирателството между хората" тук се появява на най-висока позиция сред тийнейджърите-носталгици, наред с "евтиния живот" и времето, в което технологиите все още не са навлезли масово.

Митът, че е "Имало работа за всички" през 90-те, е сигнал за сериозно непознаване на периода, доколкото през 1999 г. безработицата в страната е над 16%, като в някои области стига до 25-29%.

Сред младежите над 20 г., които смятат, че 90-те са били по-добро десетилетие, първият по важност фактор са... разказите на родителите и по-възрастните роднини. Обясненията за "евтиния и безгрижен живот" през 90-те вероятно идват от същия субективен източник, защото трудно може да се потвърдят с реалните социални показатели.

Слава Богу, 90-те завършиха с край на кошмара. На 10 декември 1999 кабинетът "Костов" получи покана за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Две години по-късно България получи и поканата за присъединяване към НАТО.

Броят на младежите, които предпочитат "нулевото" десетилетие е още по-нисък. Защото средно 31% от тях не виждат особена промяна спрямо съвремието (най-близко хронологично).

В икономически план, промяната е огромна. Покупателната способност на населението се е увеличила с над 400% спрямо 2000 г. и около 200% спрямо 2010 г., заетостта е по-висока, а днес България се стреми към показателите на държавите от еврозоната (и подобрява някои от тях като ръст на БВП или ниво на държавния дълг).

Голямата българска социална промяна е миграцията и загубата на младо активно население. Глобалната революция е в начина, по който социалните мрежи промениха общуването, самочувствието и личното пространство на всеки човек.

Застоят е в политиката. 2000-2010 г. е последното десетилетие с избирателна активност над 65%. Но в отговорите на интервюираните, които намират старото време за по-добро, не се вижда носталгия по времето, в което три поредни правителства изкарваха пълни мандати.

Липсата на сигурност, обществената агресия и притеснението от инфлацията отново са водещи мотиви на 11-те процента, които смятат, че преди 20 години се е живеело по-добре. Носталгията по предишните десетилетия е продиктувана най-вече от нуждата за спокойствие и сигурност, която изглежда непостижима днес.

Идеята, че някога българите са били по-разбрани и близки, по-задружни и по-човечни, без завист, злоба и отчуждение, също мотивира повечето от онези млади хора, които съжаляват за непознати времена.

Още през 2023 г. "Млада България" засече, че Gen Z смята своя живот за по-добър от този на родителите (45,9%) или приблизителни същия (31,3%). 45% от младежите имат дългосрочни планове за бъдещето си, а над 75% от тях са оптимисти за себе си.

Позитивните очаквания за колективното бъдеще обаче бяха доста по-ниски - около 50 на сто, а песимизмът за България се споделяше от над 30 процента от младите хора, наред с 20% несигурност.