Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Русия в началото на 90-те. Насред хаоса от разпада на Съветския съюз един млад бивш ТВ продуцент на име Вадим Баранов се превръща в доверен съветник на агента от КГБ Владимир Путин.
Когато главният герой се озовава в ядрото на държавната власт в Кремъл, той започва да преформатира руската политика като риалити шоу.
Границите между истина и лъжа, доверие и манипулация вече не съществуват.
Само едно момиче отказва да се поддаде на тези техники за контрол и опитва да сложи край на опасната игра на Баранов. Години по-късно "Магьосника от Кремъл" решава да разкрие тайните на режима, който сам е изградил по свой сценарий.
Това е историята зад филма, в който Джуд Лоу играе ролята на Владимир Путин и който ще направи премиерата си на 31 август на Кинофестивала във Венеция.
Самият сюжет е създаден по литературен оригинал - едноименният роман "Магьосника от Кремъл" от политолога Джулиано да Емполи.
Но романът не е изцяло художествена измислица, а е вдъхновен от мъжа, наричан иронично "Распутин на Путин".
EXCLUSIVE: First photos of Jude Law as Vladimir Putin in Olivier Assayas’ The Wizard of the Kremlin, a movie about 1990s Russia currently being filmed in Riga.
— Novaya Gazeta Europe (@novayagazeta_en) March 25, 2025
📷: Novaya Gazeta Europe pic.twitter.com/OPm25Ygycu
Основното действащо лице - специалистът по PR Вадим Баранов - е изграден по образа на реален сив кардинал, Владислав Сурков.
- 60-годишният Сурков е първи зам.-ръководител на президентската администрация от 1999 до 2011 г. Той е служил и като вицепремиер на Русия до 2013 г., след което става личен съветник на Владимир Путин до 2020 г.
- Първоначално публичната му кариера започва като сътрудник на Михаил Ходорковски още в края на 80-те години. По-късно Ходорковски стана най-богатият човек в Русия след приватизацията, но изпадна в немилост при Путин и беше вкаран в затвора за 10 години.
- Определят Сурков като "бащата на руския PR", когато поема контрола на връзките с обществеността на Ходорковски.
- През 90-те той вече помага на Путин да си прочисти пътя към президентската власт. От 2006 г. Сурков развива идеята за "суверенната демокрация", т.е. за държавното устройство в Русия като алтернатива на западния тип плуралистични демокрации - модел, който доведе до капсулиране на системата, концентриране на абсолютна власт в една партия и нейния лидер, и заглушаване на опозиционните гласове.
Също като него главният герой във филма Вадим Баранов (изигран от Пол Дано) първоначално се занимава с изкуство и театър, но се изкушава да влезе в политиката заради Владимир Путин. Там вече започва да използва артистичния си талант в организирането на "постановки" като преврати и войни.
Баранов си представя новата история на Русия като пиеса с постоянно променящи се драматични сцени - от комунизъм към тотално безконтролен пазар, от демокрация към диктатура под контрола на Путин.
"Горбачов и Елцин поведоха революция, но повечето руснаци се събудиха на следващия ден в свят, който беше неузнаваем, свят, в който не знаеха как да се справят. Бяха израснали в нация, а се озоваха в супермаркет", казва главният герой в една от главите на романа на Да Емполи.
Той осъзнава, че в Русия е настъпила повратна точка, когато не Толстой или Пушкин, а Сталин е избран за "най-великият руснак на всички времена" в популярно ТВ шоу. Продуцентите му са толкова потресени, че подправят резултата и поставят Александър Невски на първо място.
Но Баранов приема носталгията по Сталин като сигнал, че населението си иска "Царя" - силен водач, който да го пази от непрекъснатата криза. Затова "Магьосника" започва да измисля серия от предполагаеми заплахи за държавността, с които само Путин може да се справи.
Започва се с постановка на бомбени атентати като претекст за начало на войната в Чечня, стига се до инвазията в Украйна срещу предполагаемите "нацисти" в Киев.
В ревюто си за книгата британският журналист Стивън Тъкър пише следното:
"Също като Сурков в реалния живот Баранов смята, че войните на бъдещето ще се водят по-скоро за наративи, отколкото за територии. Той се оплаква, че глупаците в противниковите натовски армии "преследват наивни цели като победата", а войната е "процес... чиито цели далеч надскачат успеха на бойното поле. Истината е, че за нас е важно никога да не успеем докрай, никога да не допуснем завоеванието ни да стане окончателно".
Тъкър прави сравнение с "полузамразените" фронтови линии в Украйна днес, като казва, че докато предполагаемите противници на Русия са "не докрай победени, а постоянно притиснати в ъгъла, но опасни", то публиката винаги ще има нужда от Путин в образа му на "незаменимия" защитник.
Проблемът е, че когато Путин поема предложената роля, той се вживява в нея до такава степен, че възприема измислицата за истина.
Налага се като тираничен и несменяем лидер, защото се самоубеждава, че е именно такъв. Сценичното му поведение става толкова натрапчиво, че всички са длъжни да се съобразяват с него. В противен случай - всеки може да бъде ликвидиран.
Колкото до истинския Владислав Сурков - собствената му политическа кариера се занулява поне два пъти. През 2013 г. е уволнен, след като си позволява публично да противоречи на Путин. Няколко месеца по-късно обаче пак е назначен за съветник по въпросите на "близката чужбина", включително Украйна. През 2020 г. напуска политиката отново, този път твърди, че е доброволно.
През 2022 г. той прекара няколко месеца под неофициален домашен арест по предполагаемо разследване за присвояване на средства, предназначени за сепаратистки проекти в Донбас. Сурков обаче се спаси от по-нататъшно преследване. Продължава да публикува статии, но по-рядко.
През март 2025 г. дава интервю за френския "L'Express", в което продължава да повтаря опорните точки за необятността на "руския мир" като сфера на културна и политическа доминация.
