Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Руската окупация в украинското село Ягидне край Киев между 3 и 31 март е превърнала живота на хората в абсолютен кошмар, от който те все още не могат да се отърсят.
Над 300 цивилни граждани - включително 77 деца - са държани като пленници в подземията на местното училище, в което се базират пристигналите руски войници. Десет души от заложниците в сградата умират заради потресаващите условия, в които са принудени да живеят. Сред жертвите има бебе и 93-годишна жена. Още 17 души, които са успели да останат на свобода, са убити по време на окупацията.
Свидетелствата за преживения тормоз са част от разследването на украинската прокуратура за извършените престъпления от страна на Русия по време на инвазията. Деветима войници от окупационните сили са задочно обвинени за терора.
New York Times разговаря с няколко от хората в Ягидне, които показват последствията от превземането на селото.
54-годишният Олег Тураш описва престоя в плен като "концентрационен лагер". В по-голямата част от времето в подземието не е имало достъп до светлина. Помещението не се е отоплявало въпреки студа в края на зимата. В стаите са събрани толкова много хора, че не е можело да се диша нормално.
Някои от пленниците са губили съзнание, а други, предимно стари хора, са страдали от халюцинации, губейки представа къде се намират.
Тураш е настанен в най-голямото помещение, в което единственият източник на чист въздух е малка дупка, изровена от самите пленници. В единия край на стаята стои кофа, която е използвана като тоалетна за децата и за онези възрастни, които не могат да изчакат до сутринта на следващия ден, когато е имало вероятност руските войници да им позволят да използват нормалните съоръжения.
139 души са накарани да живеят в това помещение - имената им са изписани на вратата, но три от тях са зачертани заради смъртта им.
73-годишна жена на име Валентина чупи дясната си ръка още в първия ден на затварянето ѝ в мазето на училището, но не получава никаква медицинска помощ. Китката ѝ все още е с оток, жената изпитва силна болка и не може да движи пръстите си нормално.
В стаята ѝ е имало толкова много хора, че не е можела да се движи, два пъти е губила съзнание от нечовешките условия, а синът ѝ е блъскал по вратата, за да накара руснаците да я извадят навън.
В парното помещение с по-малък размер са вкарани 22 души, от които оцеляват 18. Само веднъж на няколко дни окупационните войски позволяват да се изваждат телата на починалите. Хората разпалват огън в подвала, за да могат да изварят вода от котела за отопление, така че да има какво да пият.
Мъжете от лагера са получили заповед от руските войници да изкопаят яма с дълбочина около три метра. Олег Тураш разказва, че е смятал, че това ще се превърне в масов гроб, но по-късно руснаците поставят генератор в дупката.
Отвън училището е обградено от руски танкови позиции и окопи, а войниците оборудват базата си с вещи, откраднати от къщите на заключените местни жители.
На 30 март вратата на подземието е заключена, а руснаците повече не се връщат. Хората успяват да се освободят.
Сградата на училището все още е разрушена, а по улиците остават окопи.
Някои от местните жители още не могат да се съвземат от стреса.
"След два месеца все още сме в шок. У дома има толкова много работа за вършене, но не можеш да повдигнеш ръцете си. Това е нещо страшно", разказва един от хората.
