Тя е на 15 - почти 16, с характерна къдрава коса. Учи оперно пеене и има планове за бъдещето.
Последното не е често срещано явление сред хората на тази възраст, но Леа Тодорова е убедена, че италианската "Ла скала" или "Бродуей" биха били добра професионална реализация за нея. Среща пълната подкрепа на майка си, баща си и всички близки и далечни роднини.
Музиката винаги е била в живота на Леа: “От раждането ми е с мен, сигурно и първият ми рев е бил един чист звук”, смее се тя.
Сега, когато е в орбита между света на възрастните и този на децата, личното ѝ пространство ѝ е особено важно. Понякога просто иска да затвори врата на стаята си и да не бъде притеснявана, поемайки риска всички вкъщи да ѝ се разсърдят.
“Всички вкъщи” в нейния случай не е малко: Леа има сестра на 3, брат на 10 и бебе дакел.
“През целия ми съзнателен живот съм била по-голямата. Бях на 5, когато се роди брат ми. Съответно, по някакъв начин, повече се е очаквало от мен.”, казва тя. “Не мога точно да определя дали съм по-отговорна заради това, че съм голямата. Или просто съм си такава. Май винаги съм била такава.”
Леа е първият ни участник в проекта "Тийнток" - рубрика, в която първо се опитваме да разберем, а след това и да обясним проблемите и философията на хората във възрастта между 13 и 20 години. Затова и въпросите ни са много и най-различни: за отношенията с родителите, за приятелите, модата, музиката, сленга, училището.
Когато си на 15, животът е чудесен, въпреки лошите си страни. Хормонът тежко тресе, но няма много какво да се направи, казва Леа. "Усещам го, да. Не мога да определя точно как. Винаги мисля, преди да говоря, опитвам да съм спокойна, дипломатична”, продължава тя.
“Като бях на 13 г. и в началото на 14 г., беше по-тежко. Точно тогава стана голямата промяна и във виждането за света, и в чувствата - какво аз искам да правя и как аз искам да се държа. Тогава доста често се карахме с майка ми, но сега всичко е доста спокойно и съм доволна.”
Казва, че в очите на майка ѝ сигурно поведението ѝ е изглеждало като бунт, но всъщност не е било такова.
“Навлизайки в по-зряла възраст, започваш да осъзнаваш някакви неща, които родителите ти, заради различното време, в което те са живели, когато са били по-млади, не могат да погледнат по същия начин. В такива моменти се показват различията ни".
Споровете най-често започват от видимите неща: “Как се обличам, как изглеждам... Това винаги е било от значение за мен, важно човек да се грижи за себе си и да изглежда добре. Но майка ми искаше да изглеждам по един начин, аз исках по друг. Това е пример, в който просто не сме на същата страница.”
В начина, по който Леа говори за “различното време”, се крие цялата пропаст между поколенията. Всяко следващо мисли себе си за уникално, а всяко предишно - сякаш преживява отново младостта си през децата.
Интересно е, че за младите хора бъдещето е нещо много близко и то не стига до възрастта на родителите. “Един тийнейджър рядко мисли напред във времето, и там, докъдето стига най-далеч, са ранните 20”, казва и д-р Мартин Колев от Института за психично здраве, който е консултант на проекта “Тийнток”.
ТийнТок е авторски проект на "Булевард България". Партньори в него са ни френският дермокозметичен бранд BIODERMA, част от семейството на екобиологична компания NAOS и бижутерийната марка Pandora.
От години Bioderma натрупват знание и експертиза в една много деликатна сфера – грижата за кожа, склонна към акне, което неизменно е свързано с качеството на живот и самочувствието на децата.
Със серията си Pandora Me бижутерийният бранд, от своя страна, се обръща именно към тази най-млада възрастова група, която все още търси отговора на въпроса кой съм.
Пубертетът е време на криза. Но важна криза, която следва да каже на младите хора кои са. Текат интензивни психични и биологични процеси. Понякога вчера, днес и утре тийнейджърът е различен човек, включително и визуално.
“Съществува инстинктивно търсене на новости, нови връзки, нови съдържащи и отразяващи хора, нови пространства и състояния, и наред с това много силно действа импулсивността - принудата за действане и чувстване”, смята и психоаналитикът проф. Орлин Тодоров, който работи предимно с хора в тази възраст и за когото интересното в “Тийнток” е гласът на децата. Всеки от нашите герои ще му зададе по един въпрос накрая. И проф. Тодоров ще отговори.
За посрещането на 2023 г. Леа за първи път е била на парти сама с приятели цялата нощ. “По принцип лесно се смущавам от такива купони, големи партита. Понякога се случва да се пие, което е съвсем нормално. Бих казала, че се пазя и не обичам да излизам по нощите. Просто предпочитам да знам, че имам контрол върху ситуацията и няма какво да се обърка.”
Кой не би желал Леа за най-добра приятелка на дъщеря си - очевидно добре владее поставянето на граници.
Пубертетът и съзряването са период, в който детето става възрастен и опитва да скъса връзките, които са го формирали като дете. Много от момичетата обявяват война на майките си и поставят под съмнение всяка прилика с тях. Докато тайно им подражават.
“Възхищавам се на моята майка. Наистина смятам, че тя е постигнала страхотни неща с живота си. Много бих искала да приличам на нея като поведение и отношение към света, като поглед над нещата. Тя е моят role model”, казва Леа.
Щяхме да си помислим, че отговаря просто любезно, ако приликата с жестовете на майка ѝ - дори в начина, по който говори - не бяха толкова големи.
“Когато искам да споделя нещо, говоря с майка ми. Винаги е било така. Но е имало моменти, в които съм се притеснявала от собствените си мисли – че може би са срамни или глупави... просто от някакви лични притеснения. Винаги обаче съм споделяла с нея. Сега споделям и с приятели”, потвърждава и Леа.
Приятелите са за утеха. “Моят живот без приятели? Не мога да си го представя”, казва тя.
“Имах моменти, в които ми беше малко по-трудно да поддържам стабилни връзки с хората и самото ми поведение и отношение не бих казала, че бяха на ниво. Тогава си мислех: Аз нямам нужда от това, ще си правя каквото си искам, каквото пожелая! Но не е така. Да общуваш с другите е потребност и сега всъщност вече започвам да имам повече приятели, и е прекрасно. Опитвам се колкото може да споделям с тях и да ставаме по-близки. С правилните хора.“
Нищо не издава така ЕГН-то на млад човек като сленга.
"Опитвам се да не ползвам жаргон и да избягвам чуждици. Много хора са ми казвали, че звуча като баба им”, смее се Леа.
“Употребявам изрази, които другите не знаят. Например, случва се да кажа: ,,С толкова пари и дъвка не можеш да си купиш“. И всички много се учудват защо ще си купуват една дъвка.”
“Ползвам също ,,чиларя“, побългарено от "чил" (chill на английски език) – отпускам. Но не казвам релаксирам, защото е криндж. Релаксирам звучи твърде буквално. Аз, като казвам, че чиларя, не значи, че съм седнала наистина да релаксирам в спа, например. А чиларя, като си гледам в телефона".
Стигаме и да най-паразитната дума на поколение Z и тя е “брат”. “Брат” има силата да изправи косите на всеки родител и се чува от всеки ъгъл, където има повече от един тийнейджър.
Съществува само един начин тази дума да стане още по-паразитна и това е комбинацията “буквално, брат“.
“Брат” няма нищо общо с пола, учи ни Леа. “Нали ви казах, че използвам малко стар жаргон - така че от баща ми съм взела "брато” и го употребявам за всички - и момчета, и момичета. Най-често е “бате” или “брато”.
Леа в момента е 9 клас в Музикалното училище в София. Минава за малко през цигулка, за повече през класическа китара, за да стигне до онова, което ѝ носи удоволствие - пеенето.
“Винаги съм знаела какво искам, точно какво ще правя, защо, къде ще уча, какво ще работя, но просто нямах избор”, продължава Леа. Оперното пеене започва да се изучава след 7 клас.
“Обожавам да имам изпълнения пред хора. Много съм притеснителна и винаги треперя преди да изляза на сцена. Но щом стъпя на нея, притеснението... не, че си отива, но по-важните неща надделяват - например хората, които те гледат и очакват ти да си отвориш устата и нещо правилно да излезе оттам. Това някак затапва другото чувство. И е уникално!"
В свободното си време Леа пак е с музиката, само че със слушалки в ушите. Слуша различни стилове и жанрове, изучава цялата дискография на някоя група - анализира как се е развивала във времето.
“Според мен е много важно да сме образовани в много жанрове и стилове, защото нашият свят е толкова богат на музикално изкуство и на изкуство като цяло. Просто не може да се ограничаваш само в един стил.”
“90% от времето си прекарвам слушайки и мислейки за музика. Не мога да си избера любим изпълнител, но в момента най-много ми хареват Тейлър Суифт и The Weeknd, защото са супер автентични и никога не можеш да ги объркаш. Имат супер характерно звучене и не съм чувала подобни неща като тези.”
“Мога да ви кажа точно какво ще правя от тук нататък”, обобщава Леа:
“Имам намерение да завърша Музикалното училище - освен да нямам още една двойка за срока по математика. Завършвам с оперно пеене, след което много, много искам да уча в Италия, защото тя винаги е била центърът на класическата музика и оперното пеене конкретно. Искам да завърша оперно пеене там, в Италия, но още нямам училище. Намерила съм обаче как да си намеря училище... Достатъчно знам засега".
Но това не е всичко: "В последно време си мисля, че може би искам и теоретична диплома, освен пеене, да взема и ‘‘История на музиката“ или ‘‘История на изкуството“ като второ висше образование, но това са някакви скорошни мисли. След това мисля да съм оперна певица и това да работя”.
Правилно видяхте - двойка за срока по математика. Как момиче като Леа има двойка за срока е един много интересен въпрос. И въобще дали оценките днес за тийнейджърите са това, което са били за техните родители.
“Смятам, че моят мозък не е възможно да функционира и да мисли по начина, по който е нужен за математика, или физика, или химия. По принцип науката за нотите и теорията на музиката също са математика. Наистина се смята супер много, всичко е на един интервал. Обаче това ми е много по-лесно от самата математика. Абсолютно не мога да дам отговор на този въпрос, не знам. Аз просто не мога”, вдига рамене Леа.
“Ако бях 7 клас и имах двойка за първия срок, аз нямаше да съм тук с вас", продължава тя. “Майка ми беше яростна всеки път, когато се връщах с тройка, защото това за нея не е допустимо. Тя е била в испанската гимназия като млада, имала е високи оценки по всичко, дори по математика. А тя самата дори в момента не може да ми помогне с нищо по математика...”
Какво гледа една бъдеща оперна певица също е любопитна тема.
Първо се оказва, че е класически binge watcher и второ - Marvel фен. Разбира се, гледала е библията на тийнейджърите Strange Things, харесала е много и “Белият лотус".
Но магията за Леа е светът на Marvel. “Преди около 2 години гледах всички филми в хронологичен ред и оттогава животът ми не е същият. Сега се опитвам да направя същото със Star Wars. Обожавам супергероите. Релаксиращо е и също така е занимателно да ги гледаш".
Накрая взимаме един урок по употреба на емотикони.
“Много е важно!”, добива сериозност Леа.
“Има някои емоджита, които преди 2014 г. са се използвали, но те вече нямат същата функция.” В нейната уста 2014 година звучи като времето, в което човекът тъкмо се е изправял и ставал homo erectus.
“Да кажем - смеещото се емоджи със сълзите вече е иронично и е много важно всичко да знаят, че това е ирония. Ако аз сложа laughing crying emoji, значи аз съм иронична и не е смешно. Ти не си забавен, брат.”
За да покажеш, че всъщност е много смешно, използваш черепче или просто пишеш "ахахаха".
“Аз обичам емоджитата, но напоследък се опитвам да слагам двете точки и скобата :) - като едно време. Или ;) , защото буквално са ми по-естетически.”
Това ни подсеща да проверим нещо, което вече знаем - вярно ли е, че има носталгия по 90-те и 2000-ата година?
Да. Всичко се връща, казва Леа. Това са монументални за модата и поп културата години и десетилетия, но независимо дали са наистина стилни нещата, които са се случвали тогава, винаги всичко се връща след 20 години. "Това е цикъл. След 10 години по тази логика трябва да се върнат нещата, които през 2010 г. са били живи и популярни. Аз съм абсолютно сигурна, че това ще се случва".