Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Данъчната администрация провежда финансова ревизия на Българската православна църква, за да се изясни размерът на неплатен корпоративен данък.
Синодът обаче вижда в тази мярка опит за "контрол върху отделните религиозни институции", като твърди, че данъчната проверка представлява "недопустима и противоконституционна намеса" във вътрешната ѝ организация.
Това съобщава "Капитал" като цитира писмо, подписано от секретаря на Синода епископ Герасим.
За намеренията на НАП се разбра неофициално още в края на 2023 г., когато митрополитите (в отсъствието на патриарх Неофит) проведоха поредица от политически срещи - както с президента Румен Радев, така и с Делян Пеевски и с председателя на Комисията по финанси в НС Йордан Цонев.
"Опитът от почти двайсетгодишния разкол в България доказва, че всяка намеса на държавата във вътрешните дела на Църквата води до тежки последствия както за Църквата, така и за самата държава. Историческият опит показва също така, че винаги когато държавата се е опитвала да упражни контрол върху дейността на Църквата или да моделира вътрешно-църковния живот по своите светски критерии, това е завършвало с неуспех", се казва в позицията на Синода до НАП.
Въпреки че БПЦ управлява много имоти в цялата страна, а храмовете и манастирите извършват продажби, Светият Синод твърди, че тези приходи не представлявали стопанска дейност и не може да се облагат с данък "печалба".
БПЦ получава внушителна държавна субсидия, за да може да изпълнява функциите си, наред със собствените си приходи.
Размерът на издръжката се определя всяка година през държавния бюджет, като след 2019 г. беше въведно изрично правило големите вероизповедания да получават по не по-малко от 10 лв. за всеки самоопределил се вярващ.
Така в Бюджет 2024 субсидията за Българската православна църква е 36 милиона лева. Това не са единствените средства, които БПЦ получава от държавата. В предизборната 2020 г. кабинетът на ГЕРБ беше отпуснал над 11 млн. лв. за ремонти и строителство на храмове, манастири и съоръжения - допълнително над тогава заложената субсидия от 26 млн. лв.
