Младите хора все по-често са изправени пред избор между брандове, които се надпреварват да ги уверяват, че продуктите им са "зелени", "био", "климатично неутрални", "направени с уважение към природата", "eco-friendly" и т.н.
Как обаче можем да сме сигурни, че тези маркетингови клишета отговарят на истината? И кой може да гарантира, че производителите спазват високи стандарти, които подлежат на сравнение и проверка?
През 2020 г. са засечени около 230 различни "еко-етикети" в Европа, но изследване на ЕК показва, че 53% от тях са неясни или подвеждащи, а 40% не почиват на никакви доказателства.
Европейската комисия вече предложи решение на проблема с т.нар. greenwashing. Това е манипулативният PR, при които даден производител представя лъжливи или преувеличени данни за екологичните си практики, за да привлича потребители.
Целта на ЕК е компаниите да бъдат принудени да подплътят твърденията си с факти - ако няма данни, няма етикет. И това може да се случи при спазването на определени критерии за оценка.
Например, не е важно само какви материали са вложени в производството на един продукт - важно е колко дълго може да се използва.
- Голяма част от дрехите, които се продават всяка година, не се рециклират, а се изхвърлят като отпадък - особено моделите с ниско качество, които излизат от употреба само след няколко обличания
- Близо 100 млрд. единици дрехи се произвеждат всяка година, а над 50 млрд. от тях се изгарят или се изхвърлят в депа за отпадъци в рамките на 12 месеца от закупуването им, според доклад на UBS.
- Според анализ на McKinsey, през 2014 г. хората са купували 60% повече дрехи, отколкото през 2000 г., но са ги носели за два пъти по-кратък срок.
Търговците няма да имат право и да твърдят, че продуктите им са въглеродно неутрални само на недоказани данни за офсетни програми (предполагаемо компенсиране на въглеродния отпечатък от производството чрез залесяване, инвестиции във ВЕИ или др.).
Но това се отнася не само за масовите потребителски стоки, а и за корпоративния greenwashing, който може да се смята и за подвеждане на инвеститорите.
Вече има разработени методи за пълна оценка на влиянието, което един продукт има върху околната среда - от емисиите и суровините до финалното управление на отпадъците.
Предложението на ЕК е свързано и с това да се наложат минимални общи стандарти за "зелените" етикети и рекламните послания за еко-устойчивост на стоките.
Ако те не покриват високи изисквания за устойчивост, няма да имат право да се представят пред потребителите като такива.
През септември 2023 Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение за защита срещу нелоялните търговски практики в този сектор.
Основните положения в директивата са запазени, като се въвеждат и допълнителни изисквания за по-добър контрол и прозрачност.
Предварителното споразумение, постигнато с Европейския парламент, трябва да бъде одобрено и официално прието от двете институции. Ако процесът завърши по план - компаниите ще имат време до 2026 г. да съобразят производството и PR-a си с новите изисквания.
ЕС може да даде сигнал за сериозна промяна в множество индустрии, които ще бъдат длъжни да се съобразят с правилата за защита на потребителите, ако искат да се предлагат на европейския пазар.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.