Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Чудили ли сте се какво е чувството да се отделиш от света и да се скриеш в пещера за няколко седмици? 15 души във Франция разбраха – в продължение на 40 дни те доброволно живяха в тъмната, влажна и необятна Ломбривс във Франция.
Седем жени и осем мъже участваха в експеримента Deep Time. Доброволците спяха в палатки, сами си създадоха електричество, нямаха телефони или други устройства и бяха напълно отделени от външния свят до 24 април.
Тогава 40-дневният им престой в пещерата приключи и те излязоха навън под бурните аплодисменти на публиката, сложили черни очила, за да пригодят зрението си към силното слънце.
Групата не разполагаше с часовници, в Ломбривс не проникваше и никаква слънчева светлина. Температурата беше 10 градуса по Целзий, а влажността бе 100%, пише AP.
Ръководителите на проекта са учени от Института за човешка адаптация. „Deep Time“ струва 1,2 млн. евро, а основната причина за провеждането му е да се разбере как хората могат да се адаптират към драстични промени в условията и средата на живот – нещо, с което светът трябва да се справя заради Covid-пандемията.
В партньорство с няколко лаборатории във Франция и Швейцария, изследователите са изучавали съня, социалните контакти и поведенческите реакции на доброволците – всички на възраст между 27 и 50 години. Това е ставало чрез сензори – всеки от участниците е трябвало да глътне като хапче малка капсула с термометър. Тя е измервала температурата на телата им и е изпращала данните директно до компютрите на изследователите.
Участниците в „Deep Time“ са следвали единствено биологичния си часовник, за да се събуждат, да се хранят и да лягат за сън. Преброявали са 40-те дни и нощи не в часове, а в брой цикли на съня.
В петък организаторите на експеримента влязоха в пещерата за първи път от началото на проекта, за да обявят на доброволците, че скоро престоят им в Ломбривс ще приключи.
„Много е интересно да наблюдаваш как цялата група се синхронизира“, казва директорът на проекта Кристиан Клот. „Работата по отделни проекти и организирането на задачи, без да съществува възможност за поставяне на времеви лимит, беше изключително предизвикателство“.
Според Марина Ланкон, 33-годишна участничка в експеримента, чувството е било „все едно поставяш живота на пауза“.
Доброволците е трябвало да генерират сами електричество чрез мотор, захранван от движението на педалите на велосипед. Вода са си набавяли от кладенец, простиращ се на 45 м под повърхността.
Макар участниците да изглеждаха видимо изморени, две трети от тях казаха, че са изпитали желание да останат под земята още малко, за да завършат груповите проекти, които са започнали още в началото, казва Беноа Мовио – един от организаторите на „Deep Time“.
„Нашето бъдеще като хора на тази планета ще бъде различно“, казва Клот. „Трябва да се научим как по-добре да накараме мозъците ни да измислят нови решения в каквато и да е ситуация“.
