Европейските лидери лансираха нова неизпитана досега идея за създаване на така нар. "центрове за връщане" на мигранти, чиито искания за убежище се разглеждат, както и за такива, които са получили отказ.
Предвижда се въпросните центрове да са изнесени - те ще се намират в страни извън Съюза.
Все още неясно дефинираната идея набра популярност след историческите успехи на крайната десница на европейските избори през юни.
В изказване пред репортери след еднодневната среща на върха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в четвъртък, че лидерите на Съюза са обсъдили идеята за „разработване на центрове за връщане извън Европейския съюз“ за хора без право на престой.
Тя обаче добави, че все още има въпроси без отговори - „Колко дълго хората могат да бъдат там? Какво се прави, например, ако връщането не е възможно?“
Фон дер Лайен не се ангажира и със споменаването на конкретни държави, в които биха могли да бъдат разположени тези централи.
Според председателя на Европейската комисия ЕС трябва да се поучи от сделката на италианския министър-председател Джорджия Мелони с Албания - страна кандидатка за членство в ЕС, която е "домакин" на два центъра за предоставяне на убежище за обработване на молбите на мъжете, прихванати в международни води при опит да достигнат Италия.
На фона на сътресенията в Близкия изток италианският министър-председател, от своя страна, също призова останалите европейски лидери да преразгледат политиката си по отношение на Сирия, така че бежанците от тази страна да могат „да се завърнат у дома доброволно, безопасно и устойчиво“.
Предложението, което предстои да бъде напълно оповестено публично, подчертава промяната, която Европа е претърпяла от 2015 г. насам.
Преди 9 години тогавашният най-влиятелен лидер от ЕС Ангела Меркел заяви, че „можем да се справим“ с 1,3 млн. души, потърсили убежище - мигрантите бяха основно от Сирия, Афганистан и Ирак.
След слещата на върха в четвъртък Комисията обеща правни предложения за увеличаване на депортациите на хора, на които е отказано убежище в страни от ЕС и на които е наредено да се върнат в страната си на произход - в момента това са само около един на всеки пет души.
„Връщането е липсващото звено в нашата миграционна политика. Щастлив съм от факта, че признаваме, че трябва да мислим нестандартно, за да се справим с този належащ проблем“, заяви гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис, цитиран от "The Guardian".
Мицотакис обаче изрази скептицизъм дали моделът на Италия и Албания може да бъде възпроизведен в целия ЕС.
В интервю за "Financial Times" той призова за усилия за увеличаване на законната миграция, както и за затягане на контрола върху незаконно пристигащите.
„Кой ще бере нашите маслини?“, каза той, като подчерта необходимостта от квалифицирана и неквалифицирана работна ръка.
Междувременно много европейски лидери изразиха подкрепата си за полския премиер Доналд Туск, който подчерта, че страната му е изправена пред хибридна война от страна на Русия и Беларус.
Полското правителство обвини Беларус и Русия в опити да дестабилизират ЕС, като примамват мигранти от Близкия изток и Африка да „щурмуват“ полската граница.
Лидерите на ЕС се обединиха около мнението, че „изключителните ситуации изискват подходящи мерки“. Наскоро Туск обяви плановете да преустанови правото на убежище на мигрантите.
По данни на граничната агенция на ЕС "Фронтекс" държавите по източните сухопътни граници на ЕС са регистрирали 192% увеличение на броя на пристигащите мигранти (13 200) досега през тази година.
Като цяло обаче броят на незаконните преминавания на границите е намалял до 166 000 през първите девет месеца на годината - спад с 42% спрямо предходната година.