След месеци на спорове и напрегнати дискусии евродепутатите и преговарящите страни-членки на ЕС постигнаха споразумение относно приемането на закон за биоразнообразието и възстановяване на природата.
Той има за цел да осигури повече защита за природата и климата в Европа. Според данни на ЕС около 80% от местообитанията на територията на блока са в лошо състояние. Освен това близо 10% от видовете пчели и пеперуди са застрашени от изчезване, а 70% от почвата е в неблагоприятно състояние.
Законът ще задължи страните от ЕС да въведат мерки за възстановяване на поне 20% от сушата и 20% от моретата на ЕС до 2030 г., става ясно от изявление на Съвета на ЕС, който представлява 27-те държави членки. Те ще трябва да приемат - чрез открит и прозрачен процес, национални планове за възстановяване на природата, в които подробно да опишат как възнамеряват да постигнат зададените цели.
Те ще трябва да предвидят действия за залесяване на повече гори, връщане на реките до естественото им състояние наред с други инициативи.
Ръководителят на комисията по околната среда в ЕП Паскал Канфин написа в профила си в Х (бившия Twitter), че резултатът от преговорите е "исторически" и определя правила, които са "амбициозни и приложими за всички".
Европейската комисия също "приветства" споразумението, като изтъкна, че след като приемането му бъде финализирано, то ще бъде "ключов принос за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г." и че ще повиши готовността и устойчивостта на Европа спрямо последиците от климатичните промени.
Спорни преговори
Законът беше предшестван от разгорещен спор между политиците, предимно заради опасенията на някои във връзка със строгите изисквания към фермерите.
Европейската комисия предложи текста за възстановяване на природата още през 2022 г., но през последните месеци той стана обект на ожесточена кампания, особено от страна на Европейската народна партия (ЕНП) - най-голямата формация в Европарламента.
Представители от ЕНП смятат, че предложеният закон ще застраши традиционния поминък на европейските фермери и рибари, ще наруши отдавна установените вериги на доставки, ще намали производството на храни, ще повиши цените за потребителите и дори ще унищожи градските райони, за да освободи място за зелени площи.
Част от тях бяха силно против предложението, което е част от Зелената сделка, и дори се опитаха изцяло да спрат проекта. Опитът им обаче се провали по време на гласуване в ЕП по-рано през лятото.
С компромиса, договорен сега, фермерите няма да бъдат задължени да предоставят определен процент от земята си за екологосъобразни мерки - какъвто беше един от първоначалните планове за законодателния текст.
Заради орязването на закона се появиха и силни критици на случилото се. Световният фонд за дивата природа (WWF) написа в изявление, че "е разочароващо да се видят толкова много включени изключения и прекомерната гъвкавост по отношение на задълженията на държавите членки".
Постигнатият компромис все още трябва да бъде официално одобрен от държавите от ЕС и да бъде гласуван в Европейския парламент.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.