Зловреден шпионски софтуер е бил открит на телефоните на двама депутати от Европейския парламент и един служител на подкомисията по сигурност и отбрана. Сред потърпевшите е и един от българските представители в ЕП - Елена Йончева (ПЕС/БСП). За случая съобщава европейската редакция на "Politico".
Самата Йончева споделя пред "Politico", че е извършила рутинна проверка на своя iPhone във вторник. Техниците са я информирали, че около 30 октомври телефонът ѝ е бил обект на "тежка атака". Към момента не се знае дали тя e била успешна, както и какъв точно софтуер е бил използван.
Конкретни следи от шпионския софтуер "Пегас" (Pegasus) са открити обаче на устройството на френския евродепутат Натали Лоазо (Renew Europe/Liste Renaissance).
Новите разкрития показват, че кризата около хакването на телефоните на служители в Европейския парламент се разширява, пише изданието. Законодателният орган вече е помолил и останалите членове на подкомисията по отбрана (SEDE) да проверят устройствата си за наличие шпионски софтуер.
Институцията е в повишена готовност за опасности като кибератаки и чуждестранна намеса на фона на предстоящите европейски избори през юни. Такива атаки могат да бъдат опасни предвид дейността на евродепутатите и дейността им по редица чувствителни въпроси.
Подкомисията по отбрана (SEDE) има консултативна и надзорна роля по въпросите на сигурността и отбраната - които са предимно отговорност на националните правителствата. Oт началото на войната в Украйна Европейският съюз е доста по-активен по тази тема, като предприе множество действия в този сектор - увеличи производството на боеприпаси и разработва стратегии за това как най-добре да подкрепи Украйна.
През 2022 г. стана ясно, че политици, включително такива от ЕС, са били обект на атаки с Pegasus и Candiru - инструменти за хакерство. Същата година гръцкият евродепутат Никос Андрулакис се оказа подслушван с Predator - друг инструмент за шпионаж. С подобни нерегламентирани действия се е сблъсквала и председателката на ЕП Роберта Мецола.
Впоследствие в институцията беше създадена специална анкетна комисия, която да разследва въпроса с хакерството. Тя проучи поредица от скандали в държави, включително Испания, Гърция, Унгария и Полша, и обяви, че най-малко четири правителства в ЕС са злоупотребили с хакерските инструменти за политически цели.