Ако сте редовни зрители на новините, вероятно сте наясно с всички лоши хроники. Няма лошо. Но знаете ли, че освен тези събития, у нас се случват и други?

Това лято на международната олимпиада по химия се явяват четирима българи и четиримата се връщат с медали: два златни и два сребърни. Момчетата са осми по резултати от общо 83 държави.

Срещаме ви с Вълкан Горанов, изпълнителен директор на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Според него това е най-силното представяне на България по химия – едно от огромните постижения на нашите олимпийци, което, уви, оставя далеч от обществения фокус.

„Олимпиадата се проведе в Цюрих, тя се състои от два кръга: теоретичен, в който решаваш задачи, и експериментален, в който в случая трябваше да разпознаем различни йони в разтвори и да направим синтез, който включваше по два начина използване на активния йон на белината – хипохлорит“, разказа Крум Александров, който е един от младите хора, върнали се от Швейцария със златен медал.

Според Вълкан точно комплицираността на материята, с която боравят децата, е една от причините трудно да се обяснят, колко са сериозни постиженията на учениците ни на международните олимпиади по природни науки.

Това обаче не означава, че те не заслужават успехът им да бъде видян и признат – защото е забележителен и е плод както на сериозни усилия, така и на огромен талант.

Крум Александров Вълкан Горанов

Говорим си с Вълкан и Крум като част от инициативата на Vivacom Операция „Жълти стотинки“, която за десетте си издания е събрала и дарила над 790 хил. лв. на 5 различни каузи, насочени към деца и младежи.

Каузата, зад която телекомът застава в последните две издания на кампанията, е участието на отборите по природни науки в международни състезания и олимпиади.

С Операция "Жълти стотинки" Vivacom събира и дарява над 100 000 лв. на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Средствата отиват за подпомагане подбора и подготовката на учениците: сфера, която държавата към момента не финансира.

МОН обичайно поема разходите на олимпийците по самите пътувания, които често са на далечни дестинации като Япония, Китай, Бразилия пр., но не отделя средства за работата преди заминаването: именно дейността, с която се занимава сдружението.

Според Вълкан, обаче, има реални шансове в бюджета за новата година да бъдат отделени повече средства за олимпийските ни отбори и преговорите по темата със сегашното правителство вървят обещаващо.

Вълкан започва да навлиза в света на олимпийците преди 5 години, когато прави собствен сайт, в който да отразява дейността им. Журналистическата му и редакторска работа дава отлични резултати и е поканен да стане изпълнителен директор на Сдружението.

Крум Александров

Крум, от своя страна, навлиза във вселената на надпреварите по природни науки още в първи клас, когато родителите му, инженери, започват да го записват на състезания по математика.

„В началото не съвсем по мое желание, после по мое желание“, казва той. Още в 5 и 6 клас, когато в математическата гимназия в Плевен, където той учи, започват заниманията по „Човек и природа“, Крум разбира, че химията е неговата стихия, и от 7 клас започва да се занимава с насочено учене за олимпиади.

Пътят към международни олимпиади минава през националните такива: на тях се избират 4 човека, която да представят страната в международното състезание, като задачите на локално ниво са съпоставими с тези, които се задават в чужбина.

Системата на оценяване на международната олимпиада дава златен медал на първите 10% от децата, сребърен – на първите 20% и бронзов – на първите 30%.

Ако си представяте олимпиадата по химия като час по „Отвари“ при професор Снейп от книгите за Хари Потър, не сте далеч от истината. Тук учениците може и да не смесват змийска кожа с нокът от трол, но също така следват инструкции, които приличат на готварски рецепти, след което получават продукт, който трябва да има определена маса и определена чистота.

„Колкото по-точно си следвал инструкциите, толкова по-добър става продукта“, уточнява Крум.

В момента той е 1 курс студент във факултета по химия и фармация в Софийския университет, което е донякъде озадачаващо, тъй като, по думите на Вълкан, „със злато и сребро можеш да влезеш почти навсякъде в международните университети“.

Крум обаче избира да завърши бакалавърската си степен в България и планира да продължи с магистърската някъде навън.

„Вече всичко е онлайн и ресурси има навсякъде, но в чужбина нямат много доверие на бакалаврите и не ги допускат до високотехнологични лаборатории“, казва той.

Тук има достъп до достатъчно материали, с които да се развива, а освен това работи в БАН като техник-химик.

В бъдеще иска да се занимава главно с research development и ни припомня, че химията има практическо приложение абсолютно във всяка сфера от живота ни.

„От разработване на нови пластмаси, през създаването на пигменти, които не изсветляват на слънцето, до изследването на това как лекарствата си взаимодействат с тялото и как медикаментите действат различно, ако са доставени в организма по различен начин...химията е навсякъде“, казва Крум.

По думите му през последните години границите между химия и физика, химия и биология, се е размила, и докато великите научни открития са направени през 20 век от личности, чиито имена знаем, днес науката се случва на стъпки и се прави от много хора едновременно.

„Учените работят по-скоро в посока подобряване на нещата, а не откриване на нещо уникално ново.“, казва той и допълва, че това е и причината през последните години Нобеловите награди по химия да не се присъждат на един човек, а на група от хора, които взаимно се допълват.

„Миналогодишната Нобелова награда по химия беше за това, че учените са открили, че в тялото се случва една реакция от даден ензим и са изследвали активния център на този ензим, при което са открили една аминокиселина, пролин. Химиците са се зачудили какво ще стане ако сложат пролин в реакцията и са открили, че се получават близки резутати до това човек да има целия ензим – това е революция в контролирането на алдолни реакции чрез производни на тази киселина“.

На езика на хората, които свързват химията с няколко тройки в шести клас, това означава, че учените са открили нов инструмент, с който може да се правят редица съединения, които да имат приложение във фармацевтичната индустрия.

Вълкан Горанов

„В този смисъл участието в международни олимпиади е много ценно не само заради медалите“, казва Вълкан.

„То е уникален опит да се срещнат с най-добрите на тяхната възраст. Много от тези приятелства, които създават на олимпиадите, прерастват в колегиални партньорства във времето. Това ще са топ учените на бъдещето, които ще се познават, защото са били заедно по олимпиади“, уточнава той.

А какво прави група бъдещи гениални химици след олимпиада в Цюрих?

Според Крум – нормалните неща за хората на тяхната възраст. След състезание вече не си говорят за химия.

„Много е важно да можеш да разпускаш“, усмихва се Крум. Той разпуска с каране на колело и планински преходи, но освен това реди много бързо кубчето на Рубик и прави миниатюри на самолети.

И, разбира се, гледа напред към бъдещето, където граници за него няма.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Кино и сериали

Филмът с Мария Бакалова като Иванка Тръмп ще има прожекция в София

Биографичният филм за Доналд Тръмп ще има прожекция и у нас

16:41 - 08.10.2024
Важно днес

Прокуратурата погна и Хасан Азис от крилото на ДПС-Доган

Преди дни прокуратурата погна и Джейхан Ибрямов - друг близък до Ахмед Доган човек

16:37 - 08.10.2024
Важно днес

Надзорът на НЗОК най-после върна на работа незаконно уволнения управител

Станимир Михайлов официално е с правомощията на управител на НЗОК

15:33 - 08.10.2024
Важно днес

Камала Харис отхвърли мирни преговори с Путин без участието на Украйна

Харис обаче отговори уклончиво на въпроса за евентуалното присъединяване на Украйна в НАТО

15:18 - 08.10.2024