Пълно размиване на партийните линии сред българските евродепутати се случи по време на гласуването за присъединяване на ЕС като страна към т.нар. Истанбулска конвенция.
Документът беше отхвърлен като противоконституционен в България, въпреки че през 2016 г. беше подписан от втория кабинет на ГЕРБ.
Конвенцията на Съвета на Европа целеше създаването на механизъм за борба с насилието срещу жени и домашното насилие, но в България стана повод за агресивна политическа кампания срещу правата на LGBT-общността - и в крайна сметка до решението на Конституционния съд от 2018 г., която обезсмисли бъдещите опити за ратификацията ѝ.
България е сред шест източноевропейски страни, които не са приели конвенцията - заедно с Литва, Латвия, Чехия, Словакия и Унгария. През 2020 г. Полша също заплашваше да се оттегли от нея, така както направи Турция.
На 10 май Европейският парламент реши да одобри ратификацията на документа от името на целия ЕС с гласовете на 472 евродепутати "За", 62 "против" и 73 "въздържали се".
Решението не принуждава България да преразгледа решението на Конституционния съд, но държавата ще трябва да предприеме мерки за повишаване на защитата за жертви на насилие - включително в сферата на съдебното сътрудничество по наказателни дела.
Как гласуваха българските евродепутати?
- 6 гласа "За" - Радан Кънев (ДБ / ЕНП), Елена Йончева и Сергей Станишев (БСП / Социалисти и демократи), Искра Михайлова, Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючюк (ДПС / Renew Europe
- 1 глас "Против" - Ангел Джамбазки (ВМРО / Консерватори и реформисти)
- 3 гласа "Въздържал се" - Андрей Новаков, Асим Адемов, Александър Йорданов (ГЕРБ / ЕНП)
- Негласували: Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев (ГЕРБ / ЕНП), Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов (БСП / Социалисти и демократи), Андрей Слабаков (ВМРО / Консерватори и реформисти).
За да бъде ратифицирана конвенцията от името на ЕС, оттук нататък Съветът, в който влизат всички правителствени ръководители на 27-те държави, трябва да потвърди вота на ЕП.
Това може да стане не с единодушие, а с квалифицирано мнозинство.
Радан Кънев аргументира решението си да подкрепи ратификацията: "Правата на жертвите на домашно насилие за мен са най-важни. Далеч по-важни от интересите на политици-популисти, които заблуждават обществото ни с истории за "джендъра".
"Истерията около Истанбулската Конвенция е резултат от изключително успешна руска пропагандна атака. Както отбелязах и пред колегите в ЕП, обществата в Източна Европа са жертви на тази умела и успешна пропаганда, а не грешници, които да бъдат "заклеймявани". Трагичният факт е, че откакто тази истерия се разгоря, в България насилието срещу жени се увеличи значително, а реакцията на властите става все по-неадекватна", казва той.
Кънев обръща внимание, че "безспорно влизането на ЕС като страна по (конвенцията) ще предизвика правна колизия" включително в България.
"Но по-важното е, че всички елементи на ИК, които не са противоконституционни според решението на КС (т.е. 99% от нормите на конвенцията) ще станат задължителни за българската държава", казва той, като прави препратка към текстовете, които не са свързани с противоречивите тълкувания на "социалния пол", заради които съдът се произнесе.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
