2024 г. се очертава да бъде изключително вълнуваща за астрономите по цял свят.
Мисиите, които ще бъдат осъществени през следващите 12 месеца, се очаква да предоставят на учените безценни данни за редица космически обекти.
Предмет на особено голям интерес е сондата „Паркър“, изстреляна през 2018 г. Мисията на НАСА изследва Слънцето, обикаляйки около него.
На 27 септември тази година „Паркър“ се превърна в най-бързия апарат, създаден от човешка ръка, след като достигна скорост от 635 266 км/ч.
Освен това, сондата се приближи на рекордно малко разстояние от нашата планета – едва 7,26 млн. км.
Тези постижения, обаче, вероятно ще бъдат подобрени на 24 декември 2024 г.
Тогава, „Паркър“ ще извърши нещо невиждано до този момент – ще премине на едва 6 млн. км. от Слънцето със скорост от приблизително 702 000 км/ч.
„На практика, това ще е равнозначно на приземяване върху звезда“, отбелязва пред BBC д-р Ноур Рауафи, който е част от проекта „Паркър“.
„Моментът ще бъде от монументално значение за човечеството. Ще бъде сравним с кацането на Луната през 1969 г.“, допълва той.
За изумителната скорост на сондата ще допринесе мощната гравитация на Слънцето. Според експертите, толкова бърз обект би изминал разстоянието между Ню Йорк и Лондон за половин минута.
„Паркър“ ще трябва да се справи с редица предизвикателства по време на предстоящото си историческо преминаване покрай Слънцето. Не е особено изненадващо, че едно от тях ще бъде високата температура.
В перихелия (точката, в която сондата ще бъде най-близо до нашата звезда), тя се очаква да достигне 1400 градуса по Целзий.
Стратегията на „Паркър“ ще бъде да премине възможно най-бързо през този район. В същото време, апаратът ще продължи да събира данни за Слънцето.
Учените се надяват, че с помощта на сондата ще разберат повече за някои от най-важните процеси, случващи се в звездата.
Основен акцент по време на наблюденията е Слънчевата корона – най-външният и силно разреден слой на нейната атмосфера.
Учените все още не могат да обяснят защо температурата там достига няколко милиона градуса по Целзий. За сравнение, повърхността на Слънцето, известна като фотосфера, далеч не е толкова гореща. Температурата ѝ е около 6000 градуса по Целзий.
Всичко това изглежда крайно нелогично, отбелязват астрономите. Очакванията са, че колкото по далеч се намира даден слой от ядрото на Слънцето, толкова по-ниска би трябвало да температурата му.
Съществува и още една загадка, която учените се надяват да разгадаят. Става въпрос за скоростта на изхвърляните заредени частици – електрони, протони и тежки йони – която се увеличава внезапно в Слънчевата корона.
Ако бъде намерен отговор, това би подобрило значително прогнозите за активността на звездата ни. Всеизвестен факт е, че слънчевите изригвания (т. нар. протуберанси) могат да навредят на сателитите, обикалящи около Земята, като предизвикват сериозни проблеми с комуникациите.
Нещо повече – те са способни да навредят на електроснабдителните мрежи, а и представляват огромен риск за здравето на астронавтите, които се намират се извън пределите на нашата планета.
„Нямаме представа какво ще открием, но ще търсим вълни в слънчевия вятър, свързани с нагорещяването“, отбелязва д-р Ники Фокс от НАСА пред ВВС.
По думите ѝ, най-вероятно ще бъдат открити „различни видове вълни, свързани с процеси, за които от години се водят ожесточени спорове“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
