След 4 денонощия на преговори лидерите на Европейския съюз постигнаха споразумение за многогодишната финансова рамка в размер на 1,8 трилиона евро. Бюджетът на ЕС до 2027 г. ще бъде общо 1074 трилиона евро, а 750 милиарда евро ще бъдат предназначени за фонда за възстановяване от корона-кризата.
На срещата на Европейския съвет в Брюксел държавите стигнаха до консенсус безвъзмездните средства от фонда да бъдат намалени от 500 на 390 милиарда евро – това бе последното предложение на председателя Шарл Мишел, а заемите ще са на стойност 360 милиарда.
Общият размер на средствата за България за следващите седем години е близо 29 млрд. евро, обяви премиерът Бойко Борисов във включване на живо от Брюксел. Това са повече пари, отколкото през изминалия период и според министър-председателя сме една от малкото страни, които ще получат близо 2 млрд. повече. Борисов коментира, че при променянето на рамката е вкарана и точка, която предвижда 200 млн. лв. за изостаналите райони в България.
Първи новината обяви Шарл Мишел, който написа „Сделка“ в профила си в Twitter. "Направихме го! Европа е единна и силна", каза председателят на Европейския съвет на пресконференция по-късно през деня, цитиран от Politico.
Deal!
— Charles Michel (@eucopresident) July 21, 2020
След това президентът на Франция Еманюел Макрон определи споразумението като „исторически ден за Европа“.
Jour historique pour l’Europe !
— Emmanuel Macron (@EmmanuelMacron) July 21, 2020
"Тефлоновият Марк Рюте" или "Г-н Не, не, не": Премиерът на Нидерландия и пестливата четворка
коментира пред журналисти, че не би нарекъл деня чак исторически, но че високо оценява възможността на всяка от страните да натисне "спирачката" на плащанията, ако смята, че някое правителство не е изпълнило ангажиементите си.
Вторият преломен момент момент между 27-те държава беше обвързването на получаването на помощите с върховенството за закона в държавите членки. Полша и Унгария бяха категорично против подобен механизъм, докато няколко други държави от ЕС настояваха парите на ЕС да бъдат забавени, ако се нарушават общи ценности. Компромисната формула беше разработена от няколко страни и представена от латвийския премиер Кришянис Каринш. Така новата формулировка е, че трябва да се спазват принципите на обективност, недискриминиране и еднакво третиране на страните членки, както и че процесът трябва да се извършва на подход, основан на доказателства – нещо, което премиерът Борисов съобщи още преди два дни и каза, че е подкрепил текста „по всички параграфи“.
Тълкуването на тази клауза беше различно. Докато служители на ЕС определиха това като ефективно условие, полската информационна агенция PAP цитира източници от правителството на Полша, че пречката била отстранена. Унгарските медии направо отбелязаха споразумението като победа за премиера Виктор Орбан.
Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС - Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3,5 млрд. евро.
Основна роля в сделката изиграха държавите от така наречената „пестелива четворка“ – Нидерландия, Дания, Швеция, Австрия и Финландия, която чрез премиера Санна Марин се включи още от първия ден на преговорите. Те искаха повече пари за кредити, отколкото за безвъзмездни средства и по-строг контрол при отпускането им за определена държава членка, тъй като са значителни донори за бюджета на ЕС.