Възможно ли е прошуто, бурата и аперол да се окажат невъзможни за доставка стоки? Как Италия, любимата, слънчева Италия бе поставена на колене от коронавируса? В момента цялата страна е официално под карантина. Може да се ходи само до супермаркетите, и то в магазините се допускат ограничен брой хора, които могат да стоят на определено разстояние.
Въпросите защо Италия, наистина са много и техните отговори ще станат ясни впоследствие. Има обаче няколко доста достоверни хипотези, върху които си заслужава да се поразсъждава, ако не за друго, то поне за да се поучим от италианските грешки.
Няколко предпоставки
Има няколко характеристики на италианците, които дадоха плодородна почва на вируса, в случая - така наречените бачи и абрачи. Когато един българин срещне свой колега или добър приятел, той му подава ръка. Когато италианецът срещне свой далечен познат той го целува по двете бузи, ако това е негов приятел го целува и прегръща още повече, потупва го по рамото и го притиска към сърцето си. При положение, че вирусът се разпространява по капков път, а това е обичайният начин на общуване на Ботуша, картината ви е повече от ясна.
Именно това бе и една от мерките на правителството на Джузепе Конте, никакви прегръдки и целувки, само кимване с глава.
Втора предпоставка. Ломбардия е най-гъсто населената италианска област, ако тръгнете от Милано към Венеция, ще шофирате близо 100 километра преди да видите незаселено място. В Ломбардия, или така наречената Паданска низина живее 40 процента от италианското население, това са 23 милиона души.
В Италия има много възрастни хора. Средната възраст на италианското население е 46,3 години, в Италия има много хора над 70 и 80 години, затова смъртността е толкова висока. Италианците над 65 години са 21 милиона и те за съжаление са сред потенциалните жертви на коронавируса.
Италианците не обичат да спазват правилата.
В началото беше карантината. При възникването на първите огнища, бяха въведени превантивни мерки. Те обаче не се оказаха достатъчни. Броят на заразените, на тежко болните и на смъртните случаи нарастваше все повече. Вярно е също, че италианците не спазват правилата в момент, когато единствено самодисциплината е способна да спаси ситуацията. Всяко рестриктивно решение бе изстрадано за кабинета на Конте, италианците се шегуват "ние не можем да отменим един футболен мач", а когато в България бе обявена предишната грипна ваканция моя позната италианка ми заяви: "В Италия родителите щяха да излязат на протест".
Трудно е да се разбере също как Ломбардия, чиято здравна система е най-добре финансирана от цяла Италия, пример за качество и компетентност успя да се докара до там? В Южна Италия посрещат влаковете от Севера с полиция, техните среднощни кошмари са, че дойде ли заразата от Севера техните болници няма да издържат.
Основните обвинения са, че в градът Кодоньо, едно от първите огнища заедно с Во до Венеция, първите дни е било пълен хаос.
Да се върнем на първите случаи. На 29 януари в Рим, двама туристи от Китай са откарани в инфекциозната болница. Те имат COVID-19. Здравните власти действат като по учебник, пациентите са директно докарани в болницата от хотелската им стая, всичко се изолира и дезинфекцира, намерени са всички хора, с които са контактували. Няма други заразени и китайците след като се излекуват, са изписани.
В повечето случаи обаче не се процедира така. В Кодоньо, лекарите правят грешка след грешка от хора, идващи от рискови зони, посещения в спешното и закъснения в прегледите. В действителност нулевият пациент влиза в контакт с една общност, готова да разпространи заразата. Когато става ясно, че заразата тръгва идва хаосът. Някои правят тестове на хора, които нямат симптоми, някои правят тестове на контактните лица. Резултатът: лабораториите са залети от хиляди тестове, които често не се проверяват втори път.
За да бъдем честни, предизвикателството е огромно. Става дума за 2-3 хиляди теста на ден, които впоследствие също се централизираха, както в момента е в България. Вярно е също, че по-големият брой тестове, както е в случая на Южна Корея, където са изследвани над 300 хиляди души, води до по-малка смъртност.
В Италия страхът от драстични мерки беше голям, и те в началото се избягваха с надеждата да не се стига до икономически колапс. За съжаление действителността се оказа друга, невъзможността да се ограничи заразата доведе до още по-големи щети над икономиката.
Постфактум, специалистите са убедени: авторът на модел за разпространяване на инфекциозни болести, Енцо Маринари твърди, че е важно да няма паника относно преките последствия от вируса, но и голямо чувство на отговорност в индивидуалното поведение за задържането на заразата и предпазването на възрастните хора.
Губернаторът на област Ломбардия Атилио Фонтана, който също e под карантина, твърди: "Мерките на правителството трябваше да са по-драконовски от самото начало, заразените намаляват само на местата, където имаше пълна карантина. Много хора обаче отиваха по баровете да пият шприц. Правим невъзможното, за да увеличим местата в реанимацията. Но няма да стигнат и новите легла, ако заразата не спре".
Сега е моментът и ние да стискаме палци на Италия в тези трудни часове за Бел Паезе. Всички обичаме Италия и силно се надяваме, тя да се справи и с това огромно предизвикателство.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
