Кой прави избори на Великден? Този въпрос вероятно се е повторил няколко пъти по линиите между западните посолства в България и столиците им, след като президентът Румен Радев насрочи новата дата на гласуването за народни представители - 4 април.
Отлагането й с една седмица беше обяснено формално с това, че предварително обявената дата 28 март съвпада с преминаването към лятното часово време. 44 Народно събрание обаче беше избрано при същите условия - в неделята на 26 март 2017, когато часовниците се преместиха напред.
Избори на 4 април означават, че някой на "Дондуков" 2 е пропуснал да отвори календара или да го свери с представители на големите вероизповедания в страната. Иначе щеше да си даде сметка, че рискува да развали празника на няколко десетки хиляди български граждани - християни. По-вероятно е да постави в затруднение организацията на гласуването в Западна Европа, защото стотици милиони католици, протестанти и членове на англиканската църква ще отбележат Възкресение Христово в същия ден.
В парламентарната група на ГЕРБ членуват двама католици - Младен Шишков и Христо Гаджев. Естествено, управляващите не пропуснаха да отиграят гафа на президентството, като обявиха, че засегнатите общности са "скандализирани" и дори намекнаха, че Радев прави жест към ДПС, защото "единствените българи в чужбина, които няма да бъдат засегнати, са тези в Турция".
В интерес на истината - трудности ще има дори за част от избирателите на Движението за права и свободи в чужбина. Близо 13% от гласовете на партията от графата "Извън страната" на парламентарните избори през 2017 г. са дошли от секции, различни от Турция. Повечето от тези избиратели са пуснали бюлетината си в страни като Германия, Испания, Нидерландия, Белгия и Великобритания, където 4 април 2021 г. ще бъде твърде неподходящ ден за каквато и да било политическа дейност.
Кой празнува Великден в деня на изборите в България?
48 945 български граждани са се самоопределили като католици при последното преброяване на населението през 2011 г.
Освен за тях, 4 април е денят на Възкресение Христово и за протестантите, които според данните на НСИ са малко над 64 000 души. Арменската апостолическа църква, чиито членове в България са относително по-малко, също празнува на този ден.
Приблизително 5000 католици живеят в София, но най-голямата общност на това вероизповедание обхваща град Раковски (над 25 000 души) и няколко села в област Пловдив. Както папа Йоан-Павел II, така и папа Франциск посетиха лично този регион при визитите си в България през 2002 и 2019 г. Католици живеят и в Белене, Свищов и Русе.
От друга страна, насрочването на изборите на 28 март вероятно щеше да създаде неудобство на представителите на еврейската общност в страната, защото тогава се пада първият ден на Пасха.
И друг път избори са съвпадали с религиозни празници като Курбан байрам (предсрочните парламентарни избори 2014) или празника на Св. св. Кирил и Методий (европейските избори 2014) - и все пак не са провеждани в условията на извънредна епидемична обстановка.
На последните парламентарни избори са гласували малко над 3,4 милиона български граждани в България и в чужбина. На този фон сънародниците - християни извън православното вероизповедание са сравнително малък дял от пълнолетното население. Дори те обаче биха имали значение в изборна година, в която се очаква ниска обща избирателна активност заради Covid-пандемията.
По-големият проблем ще възникне за българските граждани с право на глас, които живеят в чужбина и не гласуват в дипломатическите представителства на България.
Изборният кодекс дава право да се отвори секция в чужбина извън българските посолства или консулства в съответната държава по заявление на не по-малко от 60 избиратели. Това често са наети помещения, чиято подготовка, отваряне и затваряне също може да се затрудни заради факта, че датата на изборите се пада в средата на дълги почивни дни (от 2 до 5 април) за местните граждани.
На изборите през 2017 г. почти 70 000 българи гласуваха в страните с преобладаващо католическо или протестантско население - в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия. Най-голямата част от тях са избиратели на ГЕРБ (около 23 000), следвани от БСП (около 11 000), "Да България (около 10 000, плюс около 4000 гласа за тогавашната коалиция "Нова република" на ДСБ), и "Патриотите" (около 6600). Четири години по-късно конфигурацията ще бъде допълнена и от потенциалните избиратели на "Има такъв народ" на Слави Трифонов в чужбина.
Един от аргументите на хората, които оспорват сериозността на проблема с датата на изборите, е, че българите от чужбина имат достатъчно време за организиране, и може да се възползват от ваканцията, за да се приберат да гласуват в страната. Част от някогашните гласоподаватели зад граница вероятно вече са в България - тенденцията на завръщане на емигрантски семейства се наблюдава още от началото на пандемията.
И все пак: бързите пътувания в Европа, които не са свързани с неотложни причини, стават все по-редки заради карантинните ограничения и трудното планиране. Човек трябва да е извънредно мотивиран, за да измине стотици километри и да влезе в допълнителни разходи само за да гласува в родното си място на 4 април.
Вторият аргумент вече беше подсказан от президента Румен Радев.
Мнозинството в 44 Народно събрание има достатъчно време, за да разреши и да организира гласуване по пощата само за съгражданите в чужбина. Потенциално това би помогнало за преодоляването на неуредиците около вота навръх Великден. Само че и ГЕРБ, и "Обединени патриоти" отхвърлиха идеята за дистанционен вот и за промяна на Изборния кодекс в последния момент.
Йордан Цонев (ДПС) също даде сигнал, че партията няма да подкрепи подобна промяна, още при консултациите с Румен Радев. С други думи, мисията е обречена в рамките на този парламентарен мандат.
Отсрочката дава още малко време за евентуално поправяне на Изборния кодекс, но и не оставя твърде много пространство за маневри на ГЕРБ и "Патриотите" в 44 Народно събрание.
Указът на президента Румен Радев за насрочване на изборите е издаден, но все още не е публикуван в Държавен вестник. Това би трябвало да се случи в следващия му редовен брой, който ще излезе във вторник, 19 януари.
Едва ли президентът е търсил нарочен ефект с избора на 4 април като дата на изборите - но че е допусната непредизвикана грешка, не може да се отрече.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
